Историята с пророчески нотки на Калейн и Християна Тодорова
Бронзовата олимпийска медалистка с ансамбъла от Рио де Жанейро Християна Тодорова разгласява любопитна история със сребърната медалистка Боряна Калейн.
Състезателката ни в самостоятелното през вчерашния ден приключи втора в многобоя на Игрите в Париж. Християна Тодорова написа дълъг и прочувствен пост в обществената мрежа Facebook, разказвайки за първата си среща с възпитаничката на Марияна Памукова.
Боряна Калейн, дали на смешка, дали съществено е „ пророкувала “ олимпийските медали и на двете в художествената гимнастика.
Историята без редакторска интервенция:
Няма да пиша обстоятелства, нито ще върша разбори. Това, което ще прочетете е един роман за дребната Боряна Калейн с дългите мигли, като пеперуди и с огромните фантазии.
Годината е 2015. Мястото е Корбей-Есон, Франция.
Ансамбъла бяхме поканени на продукция там, а самостоятелното имаха съревнование. Бяхме ние, самостоятелно дами и самостоятелно девойки.
Седя в рейса, подготвена с кок и грим и очаквам да тръгне за залата. Мястото до мен е свободно. Идват девойките, качват се в рейса и внезапно някой сяда до мен. Обръщам се и първото нещо, което видях, бяха едни мигли..дълги мигли, като пеперуди. А зад тях едни огромни очи, които не стопират да ме гледат - Боряна Калейн. Тогава тя беше на 14 години.
“Страшно ли е да играеш на Олимпиада? ” ме попита тя за “добро утро ”.
“Не, не е ужасно, друго е. Защо? Теб боязън ли те е да играеш на съревнование? “
Боряна ми отговори - “не ме е боязън, аз обичам да се състезавам ”.
Вече познавах Боряна, като гимнастичка, цялостен сезон пътувахме по надпревари дружно, само че в никакъв случай до оня миг не бях говорила с нея.
“Ти и по тази причина си толкоз добра, тъй като си смела. За какво мечтаеш? “ попитах я аз.
А тя без да се замисля, продължавайки да ме гледа с тези огромни очи, ми отговори - “Мечтая да стана, като теб - европейска и международна шампионка и да имам орден от Олимпиада ”
“Но Бубе, аз нямам орден от Олимпиада, не е и към момента ”
Имахме 1 година още до игрите в Рио. Зачудих се, дали Боряна нещо не се е объркала, само че тя единствено сподели: “Ще имаш..и аз ще имам и ти ще имаш ”
Какво необичайно и забавно дете..стана ми доста благо, усмихнах й се.
“Какъв цвят искаш да ти бъде медала от Олимпиада? “
Тя се замисли за секунда и сподели - “Разбира се, че златен, само че да ти кажа почтено, сребърните медали са най-красиви и са по-красиви от златните, не може ли някак хем да е златен, хем да го боядисат със сребърен цвят? ”
Аз се засмях и й споделих “разбира се, че може…ти си странна, Бубе ” а тя ми отговори “и ти си странна…може ли да остана да седнал съм тук? ”
“Може ”
Boryana Kaleyn 9 години по-късно, ти прелестно момиче, с огромни очи и най-дългите мигли на света, взе това, което си беше нарисувала в главата.
ЗЛАТЕН МЕДАЛ СЪС СРЕБЪРЕН ЦВЯТ!
Какво нещо е живота и какъв брой е мощна детската фантазия и религия в чудесата [❤️]
Благодаря ти за всичко!
Mariana Ivanova Pamukova- Поклон! Каквото и да кажа, ще е малко [❤️]
Branimira Markova и Iliana Raeva - БЛАГОДАРЯ
Състезателката ни в самостоятелното през вчерашния ден приключи втора в многобоя на Игрите в Париж. Християна Тодорова написа дълъг и прочувствен пост в обществената мрежа Facebook, разказвайки за първата си среща с възпитаничката на Марияна Памукова.
Боряна Калейн, дали на смешка, дали съществено е „ пророкувала “ олимпийските медали и на двете в художествената гимнастика.
Историята без редакторска интервенция:
Няма да пиша обстоятелства, нито ще върша разбори. Това, което ще прочетете е един роман за дребната Боряна Калейн с дългите мигли, като пеперуди и с огромните фантазии.
Годината е 2015. Мястото е Корбей-Есон, Франция.
Ансамбъла бяхме поканени на продукция там, а самостоятелното имаха съревнование. Бяхме ние, самостоятелно дами и самостоятелно девойки.
Седя в рейса, подготвена с кок и грим и очаквам да тръгне за залата. Мястото до мен е свободно. Идват девойките, качват се в рейса и внезапно някой сяда до мен. Обръщам се и първото нещо, което видях, бяха едни мигли..дълги мигли, като пеперуди. А зад тях едни огромни очи, които не стопират да ме гледат - Боряна Калейн. Тогава тя беше на 14 години.
“Страшно ли е да играеш на Олимпиада? ” ме попита тя за “добро утро ”.
“Не, не е ужасно, друго е. Защо? Теб боязън ли те е да играеш на съревнование? “
Боряна ми отговори - “не ме е боязън, аз обичам да се състезавам ”.
Вече познавах Боряна, като гимнастичка, цялостен сезон пътувахме по надпревари дружно, само че в никакъв случай до оня миг не бях говорила с нея.
“Ти и по тази причина си толкоз добра, тъй като си смела. За какво мечтаеш? “ попитах я аз.
А тя без да се замисля, продължавайки да ме гледа с тези огромни очи, ми отговори - “Мечтая да стана, като теб - европейска и международна шампионка и да имам орден от Олимпиада ”
“Но Бубе, аз нямам орден от Олимпиада, не е и към момента ”
Имахме 1 година още до игрите в Рио. Зачудих се, дали Боряна нещо не се е объркала, само че тя единствено сподели: “Ще имаш..и аз ще имам и ти ще имаш ”
Какво необичайно и забавно дете..стана ми доста благо, усмихнах й се.
“Какъв цвят искаш да ти бъде медала от Олимпиада? “
Тя се замисли за секунда и сподели - “Разбира се, че златен, само че да ти кажа почтено, сребърните медали са най-красиви и са по-красиви от златните, не може ли някак хем да е златен, хем да го боядисат със сребърен цвят? ”
Аз се засмях и й споделих “разбира се, че може…ти си странна, Бубе ” а тя ми отговори “и ти си странна…може ли да остана да седнал съм тук? ”
“Може ”
Boryana Kaleyn 9 години по-късно, ти прелестно момиче, с огромни очи и най-дългите мигли на света, взе това, което си беше нарисувала в главата.
ЗЛАТЕН МЕДАЛ СЪС СРЕБЪРЕН ЦВЯТ!
Какво нещо е живота и какъв брой е мощна детската фантазия и религия в чудесата [❤️]
Благодаря ти за всичко!
Mariana Ivanova Pamukova- Поклон! Каквото и да кажа, ще е малко [❤️]
Branimira Markova и Iliana Raeva - БЛАГОДАРЯ
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ