Божидар Саръбоюков: Искам да сбъдна мечтата си за олимпийска титла с висок резултат
, бронзов медалист от Мондиал 2026 по лека атлетика в дицплината скок на дължина, в интервю за взаимната графа на Радио " ФОКУС “ и Български състезателен тотализатор
Богидаре, единствено при няколко дни ти направи същинско шоу в СяМън, Китай, завършвайки на трето място с 8,29 м в Диамантената лига. Какво не ти доближи, с цел да спечелиш?
Смятам, че се получи доста мощно и забавно съревнование. Буквално беше едно мини международно състезание, в което участваха безусловно всички кандидати за олимпийската словна купа в международния дълъг скок. В леката атлетика всичко опира до шанс, тъй като в дългият скок има фалове и всеки би трябвало да е извънредно прецизен. Аз претърпях много тежка седмица преди този момент. Бях болен с температура 38 градуса и ми беше мъчно да се възстановя. Нещата се усложниха и по време на полета до Китай, който продължи 21 часа. Но не желая да се извинявам. Смятам, че след всичко, през което прекосих, реализирах извънредно огромен резултат на второто съревнование - 8,29 м. Повече скачах, стъпил на психическата си резистентност и сигурно не бях в най-хубавата форма.
Божидаре, ти си към този момент със статут на международна звезда. Плаши ли те този внезапен скок на интереса към теб. Готов ли си да издържиш чисто душевен и да не си повярваш прекомерно доста?
Със сигурност не ме плаши и към този момент знам по какъв начин да отвръщам, тъй като съм схванал какво се желае от мене, с цел да се запазя и душевен и физически. Вече изисквам доста повече от самия себе си, тъй като би трябвало да пазя резултата си от зимата - 8,45 м. Аз постоянно диря да усъвършенствам себе си, постоянно диря моите проблеми и недостатъци, и считам, че това е нещо, което ме резервира и ми дава късмет да държа равнище.
Главозамайването е народен спорт в България. Теб какво и кой те държи крепко стъпил на земята?
На първо място аз самия се държа на земята, тъй като за това нещо никой не може да ти помогне. Ако ти в действителност го имаш от вътрешната страна възприятието да си надут и да се мислиш за огромната работа, считам, че няма кой да ти помогне, в случай че самичък не го осъзнаеш. Винаги черпя опит от възрастните хора, които ни дават препоръки и образци, описват житейски случки, гледат да ни предпазят, преди да се случи нещо неприятно. Аз обаче, до момента в никакъв случай не съм ги слушал, до момента в който самичък не получа тежък житейски урок. За мен това е верния метод, макар че доста хора не могат да го схванат. Много ми оказва помощ и моя треньор. Той е ме е научил на всичко в спорта. Той е мой лекар, теляк, психолог, даже втори татко.
Говориш за Димитър Карамфилов. Как се почувствахте двамата в края на март, когато в родният ти град Хармали, бяхте наградени от кмета Мария Киркова?
Щастливи и удовлетворени. Той към този момент беше разгласен за почетен жител преди няколко години, тъй като в действителност го заслужава. А в този момент и аз съм почетен с почитание поради неговата работа и старания. Аз съм роден и израснал в Харманли и съм извънредно признателен, че имам поддръжката на всички локални хора. И изключително от кметицата Киркова, на която изричам голяма признателност. Тя е индивидът, който сътвори всички нужни условия, с цел да се приготвям и упражнявам пълноценно, и то на международно равнище.
Увличат ли се децата в района по леката атлетика, тъй като ти си техен модел за подражателство и образец?
Да, аз го виждам в някои от тях. Сега към този момент ми се постанова да не присъствам по-дълго и по-рядко се прибирам, само че сигурно виждам в очите на дребните дечица наслада и благополучие. Те харесват освен моя спорт, само че и футбол, волейбол и други спортове.
Важно е да стартират, да имат пламък в очите и да не стопират да упражняват. Аз им демонстрирам, че и в дребния град, нещата могат да се случват и фантазиите да се сбъдват.
Оптимист ли си за младото потомство?
Технологиите много напредват и днешните деца повече обичат да се забавляват повече онлайн, в сравнение с в действителния свят. Преди десетина-петнайсет години, когато бях младеж играехме на открито на гоненица, криеница, футбол, тичане, бягане - в този момент тези неща ги виждам доста рядко. Може би за това и не съм доста огромен оптимист. От друга страна, има огромни гении измежду децата, които упражняват съществено. Те са подкрепени от развиването на актуалните подготвителни стратегии и техните треньори знаят по какъв начин тъкмо да ги употребяват, с цел да могат да изведат децата до висините на спорта.
Какъв съвет би дал на децата? Какво да вършат и какво не? Практически, непретенциозен, обикновен, само че който да подейства.
Според мен те би трябвало да преследват детските си фантазии. Изкушения постоянно има и аз също съм имал, поддавал съм се, изпадал съм в прочувствени дупки, само че не съм спирал да преследвам фантазията си. Защото елитният спорт е най-много до 30-годишна възраст. И в случай че не се възползват, след това може цялостен живот да съжаляват, че не са пробвали. Важно е и да имат полезности, които се построяват нормално от родителите.
Божидаре, да поговорим за твоя режим. Щак минава един твой хранителен ден?
Със сигурност виждам да се храня здравословно, само че нямам някакъв специфичен хранителен режим, не работя с нутриционист или диетолог. Ям повече протеини, въглехидрати като ориз, картофи, само че си разрешавам и мъничко сладко. Когато обаче наближат надпреварите, две-три седмици или месец по-рано, виждам да подкрепям едни килограми като тегло, с цел да съм във форма. Но сигурно не се задълбавам в питателните режими, тъй като съм го правил и за мен не е окей. Някой път те пречат, тъй като почваш да мислиш повече за тях, в сравнение с в действителност за подготовката си и за това по какъв начин се представяш на стадиона. Вкарваш си някакви филми в главата и се концентрираш върху калории и сметки вместо върху тренировките.
А по какъв начин минава един почивен ден на? Какво обичаш да правиш?
Разходки с моята другарка или другари, сядаме на кафе, пицария или друго заведение. Ако съм доста изтощен, си почивам вкъщи. Иначе обичам разходките на красиви места, планина, гора.
Колко часа е един твой подготвителен ден? Колко часа общо са тренировките ти?
Между 3 и 5 часа, те са две, само че целия ден се води подготовка, тъй като всичко е обвързвано. И ти можеш да тренираш сред 3 и 5 часа дневно, само че би трябвало да ядеш, когато би трябвало, би трябвало да почиваш когато би трябвало, и целият ден минава в непоколебим график, обвързван с подготвителния развой.
Божидаре, ти обикаляш из разнообразни страни. Като сравняваш България с другите страни, къде сме ние, от твоята позиция?
Последно бях в Китай, там строят доста бързо и красиво, много е подредено. Но аз най-вече обичам България, тук ми е най-уютно и нямам самообладание да се прибера. Спокойствието и свободата, които ги има у нас, съгласно мен ги няма на никое място другаде. Най-много ми харесва вкъщи, в Харманли, тъй като хората са сплотени и обединени. Жалко, че в България, като цяло, злобарите излизат на напред във времето. Те са единственото нещо, което не одобрявам на България.
Наскоро ти подписа контракт с мениджъра Николай Жейнов и неговата организация. Кое те накара да го сториш, по-спокойно ли се чувстваш в този момент?
Със сигурност съм по-спокоен, тъй като сега към този момент имам човек зад тила си, който е с много опит в сферата. Занимава се с доста типове спорт и негови клиенти са огромни спортисти. Вече знам, че има човек, който да прави всичко останало, с изключение на моята работа, за която давам отговор аз. Радвам се, че имам човек, който да демонстрира на компаниите на България кой съм аз същина, с цел да ми се отплаща труда. Това е част от играта, несъмнено, аз въпреки всичко упражнявам интензивно, само че нямам време за останалите елементи и детайлности, с които Николай Жейнов се занимава. Пък и другото, което ме радва е, че в действителност виждам от него положителни планове, и това, че непрекъснато ми звъни, написа, пита по какъв начин съм, всичко наред ли е и ми оказва помощ във всяко едно отношение. В чисто житейски и битов проект, той ми е и като психолог. Радвам, че имам подобен човек в България до себе си.
Тази година има европейско състезание навън, следващата година международно, 2028-а Олимпиада в ЛА. Колко огромни са фантазиите ти?
Мечтите ми са най-големите, несъмнено. Мечтая за злато на всички места в тези надпревари, бленувам за огромни резултати, и то тъкмо там. Искам да сбъдна една фантазия, която в този момент я споделям за първи път. Точно на такова състезание да реализира най-големия си резултат. За да знам, че като взема медала, съм си го заслужил в действителност, че съм задоволен в оптималната степен. Искам да сбъдна фантазията си с огромен резултат.
Мечтаеш ли да подобриш международния връх на Майк Пауъл от 8,95?
Естествено! Невероятен резултат отпреди повече от 30 години. В днешно време никой дори не се приближава до това достижение.
Участваш на толкоз доста шампионати. Сега ти предстоят още 4 надпревари в Диамантената Лига, Балканско състезание, републикански шампионат, европейско състезание. Всичко това няма по какъв начин да се случи без поддръжката на страната в лицето на Българският състезателен тотализатор. Как върви съдействието ти с тях?
Със сигурност се веселя, че БСТ работи с нашата федерация и си оказваме помощ взаимно. Колкото повече спонсори с положителни планове има, толкоз по-добре. Тук е момента да кажа, че към този момент излезе първия подкаст на тотото, Зона Джакпот, аз съм първият участник в Ютуб, където могат вашите фенове и слушатели да го гледат. Получи съм доста добър предаване, уповавам се да се хареса на слушателите, могат да си го пуснат, тъй като в действителност там споделям много любопитни истории.
Какво е твоето послание към българите?
Пожелавам им всичко най-хубаво. Нека да преследват фантазиите си, да не се отхвърлят, животът е прекрасен. Нека да бъдем сплотени и да си оказваме помощ!
Богидаре, единствено при няколко дни ти направи същинско шоу в СяМън, Китай, завършвайки на трето място с 8,29 м в Диамантената лига. Какво не ти доближи, с цел да спечелиш?
Смятам, че се получи доста мощно и забавно съревнование. Буквално беше едно мини международно състезание, в което участваха безусловно всички кандидати за олимпийската словна купа в международния дълъг скок. В леката атлетика всичко опира до шанс, тъй като в дългият скок има фалове и всеки би трябвало да е извънредно прецизен. Аз претърпях много тежка седмица преди този момент. Бях болен с температура 38 градуса и ми беше мъчно да се възстановя. Нещата се усложниха и по време на полета до Китай, който продължи 21 часа. Но не желая да се извинявам. Смятам, че след всичко, през което прекосих, реализирах извънредно огромен резултат на второто съревнование - 8,29 м. Повече скачах, стъпил на психическата си резистентност и сигурно не бях в най-хубавата форма.
Божидаре, ти си към този момент със статут на международна звезда. Плаши ли те този внезапен скок на интереса към теб. Готов ли си да издържиш чисто душевен и да не си повярваш прекомерно доста?
Със сигурност не ме плаши и към този момент знам по какъв начин да отвръщам, тъй като съм схванал какво се желае от мене, с цел да се запазя и душевен и физически. Вече изисквам доста повече от самия себе си, тъй като би трябвало да пазя резултата си от зимата - 8,45 м. Аз постоянно диря да усъвършенствам себе си, постоянно диря моите проблеми и недостатъци, и считам, че това е нещо, което ме резервира и ми дава късмет да държа равнище.
Главозамайването е народен спорт в България. Теб какво и кой те държи крепко стъпил на земята?
На първо място аз самия се държа на земята, тъй като за това нещо никой не може да ти помогне. Ако ти в действителност го имаш от вътрешната страна възприятието да си надут и да се мислиш за огромната работа, считам, че няма кой да ти помогне, в случай че самичък не го осъзнаеш. Винаги черпя опит от възрастните хора, които ни дават препоръки и образци, описват житейски случки, гледат да ни предпазят, преди да се случи нещо неприятно. Аз обаче, до момента в никакъв случай не съм ги слушал, до момента в който самичък не получа тежък житейски урок. За мен това е верния метод, макар че доста хора не могат да го схванат. Много ми оказва помощ и моя треньор. Той е ме е научил на всичко в спорта. Той е мой лекар, теляк, психолог, даже втори татко.
Говориш за Димитър Карамфилов. Как се почувствахте двамата в края на март, когато в родният ти град Хармали, бяхте наградени от кмета Мария Киркова?
Щастливи и удовлетворени. Той към този момент беше разгласен за почетен жител преди няколко години, тъй като в действителност го заслужава. А в този момент и аз съм почетен с почитание поради неговата работа и старания. Аз съм роден и израснал в Харманли и съм извънредно признателен, че имам поддръжката на всички локални хора. И изключително от кметицата Киркова, на която изричам голяма признателност. Тя е индивидът, който сътвори всички нужни условия, с цел да се приготвям и упражнявам пълноценно, и то на международно равнище.
Увличат ли се децата в района по леката атлетика, тъй като ти си техен модел за подражателство и образец?
Да, аз го виждам в някои от тях. Сега към този момент ми се постанова да не присъствам по-дълго и по-рядко се прибирам, само че сигурно виждам в очите на дребните дечица наслада и благополучие. Те харесват освен моя спорт, само че и футбол, волейбол и други спортове.
Важно е да стартират, да имат пламък в очите и да не стопират да упражняват. Аз им демонстрирам, че и в дребния град, нещата могат да се случват и фантазиите да се сбъдват.
Оптимист ли си за младото потомство?
Технологиите много напредват и днешните деца повече обичат да се забавляват повече онлайн, в сравнение с в действителния свят. Преди десетина-петнайсет години, когато бях младеж играехме на открито на гоненица, криеница, футбол, тичане, бягане - в този момент тези неща ги виждам доста рядко. Може би за това и не съм доста огромен оптимист. От друга страна, има огромни гении измежду децата, които упражняват съществено. Те са подкрепени от развиването на актуалните подготвителни стратегии и техните треньори знаят по какъв начин тъкмо да ги употребяват, с цел да могат да изведат децата до висините на спорта.
Какъв съвет би дал на децата? Какво да вършат и какво не? Практически, непретенциозен, обикновен, само че който да подейства.
Според мен те би трябвало да преследват детските си фантазии. Изкушения постоянно има и аз също съм имал, поддавал съм се, изпадал съм в прочувствени дупки, само че не съм спирал да преследвам фантазията си. Защото елитният спорт е най-много до 30-годишна възраст. И в случай че не се възползват, след това може цялостен живот да съжаляват, че не са пробвали. Важно е и да имат полезности, които се построяват нормално от родителите.
Божидаре, да поговорим за твоя режим. Щак минава един твой хранителен ден?
Със сигурност виждам да се храня здравословно, само че нямам някакъв специфичен хранителен режим, не работя с нутриционист или диетолог. Ям повече протеини, въглехидрати като ориз, картофи, само че си разрешавам и мъничко сладко. Когато обаче наближат надпреварите, две-три седмици или месец по-рано, виждам да подкрепям едни килограми като тегло, с цел да съм във форма. Но сигурно не се задълбавам в питателните режими, тъй като съм го правил и за мен не е окей. Някой път те пречат, тъй като почваш да мислиш повече за тях, в сравнение с в действителност за подготовката си и за това по какъв начин се представяш на стадиона. Вкарваш си някакви филми в главата и се концентрираш върху калории и сметки вместо върху тренировките.
А по какъв начин минава един почивен ден на? Какво обичаш да правиш?
Разходки с моята другарка или другари, сядаме на кафе, пицария или друго заведение. Ако съм доста изтощен, си почивам вкъщи. Иначе обичам разходките на красиви места, планина, гора.
Колко часа е един твой подготвителен ден? Колко часа общо са тренировките ти?
Между 3 и 5 часа, те са две, само че целия ден се води подготовка, тъй като всичко е обвързвано. И ти можеш да тренираш сред 3 и 5 часа дневно, само че би трябвало да ядеш, когато би трябвало, би трябвало да почиваш когато би трябвало, и целият ден минава в непоколебим график, обвързван с подготвителния развой.
Божидаре, ти обикаляш из разнообразни страни. Като сравняваш България с другите страни, къде сме ние, от твоята позиция?
Последно бях в Китай, там строят доста бързо и красиво, много е подредено. Но аз най-вече обичам България, тук ми е най-уютно и нямам самообладание да се прибера. Спокойствието и свободата, които ги има у нас, съгласно мен ги няма на никое място другаде. Най-много ми харесва вкъщи, в Харманли, тъй като хората са сплотени и обединени. Жалко, че в България, като цяло, злобарите излизат на напред във времето. Те са единственото нещо, което не одобрявам на България.
Наскоро ти подписа контракт с мениджъра Николай Жейнов и неговата организация. Кое те накара да го сториш, по-спокойно ли се чувстваш в този момент?
Със сигурност съм по-спокоен, тъй като сега към този момент имам човек зад тила си, който е с много опит в сферата. Занимава се с доста типове спорт и негови клиенти са огромни спортисти. Вече знам, че има човек, който да прави всичко останало, с изключение на моята работа, за която давам отговор аз. Радвам се, че имам човек, който да демонстрира на компаниите на България кой съм аз същина, с цел да ми се отплаща труда. Това е част от играта, несъмнено, аз въпреки всичко упражнявам интензивно, само че нямам време за останалите елементи и детайлности, с които Николай Жейнов се занимава. Пък и другото, което ме радва е, че в действителност виждам от него положителни планове, и това, че непрекъснато ми звъни, написа, пита по какъв начин съм, всичко наред ли е и ми оказва помощ във всяко едно отношение. В чисто житейски и битов проект, той ми е и като психолог. Радвам, че имам подобен човек в България до себе си.
Тази година има европейско състезание навън, следващата година международно, 2028-а Олимпиада в ЛА. Колко огромни са фантазиите ти?
Мечтите ми са най-големите, несъмнено. Мечтая за злато на всички места в тези надпревари, бленувам за огромни резултати, и то тъкмо там. Искам да сбъдна една фантазия, която в този момент я споделям за първи път. Точно на такова състезание да реализира най-големия си резултат. За да знам, че като взема медала, съм си го заслужил в действителност, че съм задоволен в оптималната степен. Искам да сбъдна фантазията си с огромен резултат.
Мечтаеш ли да подобриш международния връх на Майк Пауъл от 8,95?
Естествено! Невероятен резултат отпреди повече от 30 години. В днешно време никой дори не се приближава до това достижение.
Участваш на толкоз доста шампионати. Сега ти предстоят още 4 надпревари в Диамантената Лига, Балканско състезание, републикански шампионат, европейско състезание. Всичко това няма по какъв начин да се случи без поддръжката на страната в лицето на Българският състезателен тотализатор. Как върви съдействието ти с тях?
Със сигурност се веселя, че БСТ работи с нашата федерация и си оказваме помощ взаимно. Колкото повече спонсори с положителни планове има, толкоз по-добре. Тук е момента да кажа, че към този момент излезе първия подкаст на тотото, Зона Джакпот, аз съм първият участник в Ютуб, където могат вашите фенове и слушатели да го гледат. Получи съм доста добър предаване, уповавам се да се хареса на слушателите, могат да си го пуснат, тъй като в действителност там споделям много любопитни истории.
Какво е твоето послание към българите?
Пожелавам им всичко най-хубаво. Нека да преследват фантазиите си, да не се отхвърлят, животът е прекрасен. Нека да бъдем сплотени и да си оказваме помощ!
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ