Автомобилите на Сталин – на какво се вози съветският лидер
Бронираната лимузина е обичаната на Сталин и се счита за най-защитения автомобил в света.
Когато приказваме за служебните коли на Йосиф Сталин, те са, с една дума, луксозни. През годините на ръководството си той се е возил на най-малко пет ВИП автомобила.
Vauxhall
SSPL/Getty Images
Първият длъжностен автомобил на Сталин идва директно след революцията от 1917 година, когато е образувано болшевишкото държавно управление. Сталин заема поста национален комисар по въпросите на националностите и се снабдява с първокласен Vauxhall от 1914 година. Автомобилът е докаран от Англия и е предопределен за майката на император Николай II, Мария Фьодоровна.
Сталин прави оценка първокласната каросерия на английския автомобил, само че ниската му скорост е явен минус.
Packard Twin Six
Legion Media
По време на Гражданската война Сталин се влюбва в американската автомобилна промишленост, като кара Packard Twin Six. Впечатляващата по размери машина развива оптималната скорост от 130 км/ч – основен фактор за фена на бързото шофиране другаря Сталин. Той желае сходен автомобил, което е елементарно: сходни коли към този момент са известни измежду партийния хайлайф.
„Сталин обичаше да обикаля по пътищата край Москва с 12-цилиндровия си „Пакард“ със свален покрив“, спомня си Степан Гил, шеф на гаража на Народния комисариат и персонален водач на Ленин.
Rolls-Royce 40/50 Silver Ghost
Когато руската номенклатура взема решение да се вози на идентични коли, за задачата е определен Rolls-Royce 40/50 Silver Ghost. Между 1922 и 1925 година 73 от тези коли са импортирани в Съветския съюз от Англия. Немският публицист Адолф Хофмайстер отбелязва в спомените си: „Никога не съм виждал такова скупчване на коли Rolls-Royce, както една вечер на брега на Москва. Никога не съм разбирал за какво колите Rolls-Royce се озоваха в сърцето на Внешторг и попаднаха в СССР…“.
Вероятно тъй като са били надеждни, просторни коли с отлични характерности. Silver Ghost е употребен, наред с други, от Сталин.
Packard Twelve
Сталин и Молотов край Болшой спектакъл, 1929 година
През 1935 година, знаейки за пристрастеността на Сталин към Packard, президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт прави на руския водач подарък – бяла бронирана лимузина Packard Twelve. По това време това е най-усъвършенстваният модел във връзка с техническите спецификации. Максималната скорост на автомобила е 130 км/ч, а тежестта му е внушителните 6 тона (само всяка врата е тежи по 350 кг). Само един образец е създаден с бронирана отбрана. И Сталин го получава.
Сталин харесва подаръка. Той от време на време го кара, даже когато целият политически хайлайф минава на локални коли. Направена е единствено една смяна – Packard е пребоядисан в държавно черно.
ЗИС-115
1934Hulton Archive/Getty Images
Но при цялата си обич към американските и английските коли Сталин взема решение да размени държавния автопарк от вносни коли с отечествени такива: задграничните коли хвърлят сянка върху престижа на работническо-селската страна.
И въпреки всичко руските вип-автомобили се създават сходни с американските.
Първоначално в завода в Ленинград е изработен опит за основаване на еквивалент на Buick Model 80, само че той не е пуснат в серийно произвеждане. Следващият опит е по-успешен: московският ЗИС-101 заимства доста от Packard. Този автомобил е употребен от висшето управление на партията. Но ЗИС-101 към момента не може да доближи равнището на автомобила на Сталин.
ЗИС 110, Съюз на съветските социалистически републики, 1946KEYSTONE-FRANCE/Gamma-Rapho/Getty Images
ЗИС-110, руската версия на Packard Custom Super Eight, му подхождаше доста повече. В края на 1940-те години е основана бронираната му версия с показател 115, която става формален автомобил на Сталин.
Основата му съставлява бронирана капсула. Състои се от единична ризница, облицована извън с панели на каросерията.ЗИС-115 се счита за най-защитения автомобил в света и за конфиденциален артикул. Произведена е в едвам 65 екземпляра.
източник: RUSSIA BEYOND
Когато приказваме за служебните коли на Йосиф Сталин, те са, с една дума, луксозни. През годините на ръководството си той се е возил на най-малко пет ВИП автомобила.
Vauxhall
SSPL/Getty Images Първият длъжностен автомобил на Сталин идва директно след революцията от 1917 година, когато е образувано болшевишкото държавно управление. Сталин заема поста национален комисар по въпросите на националностите и се снабдява с първокласен Vauxhall от 1914 година. Автомобилът е докаран от Англия и е предопределен за майката на император Николай II, Мария Фьодоровна.
Сталин прави оценка първокласната каросерия на английския автомобил, само че ниската му скорост е явен минус.
Packard Twin Six
Legion Media По време на Гражданската война Сталин се влюбва в американската автомобилна промишленост, като кара Packard Twin Six. Впечатляващата по размери машина развива оптималната скорост от 130 км/ч – основен фактор за фена на бързото шофиране другаря Сталин. Той желае сходен автомобил, което е елементарно: сходни коли към този момент са известни измежду партийния хайлайф.
„Сталин обичаше да обикаля по пътищата край Москва с 12-цилиндровия си „Пакард“ със свален покрив“, спомня си Степан Гил, шеф на гаража на Народния комисариат и персонален водач на Ленин.
Rolls-Royce 40/50 Silver Ghost
Когато руската номенклатура взема решение да се вози на идентични коли, за задачата е определен Rolls-Royce 40/50 Silver Ghost. Между 1922 и 1925 година 73 от тези коли са импортирани в Съветския съюз от Англия. Немският публицист Адолф Хофмайстер отбелязва в спомените си: „Никога не съм виждал такова скупчване на коли Rolls-Royce, както една вечер на брега на Москва. Никога не съм разбирал за какво колите Rolls-Royce се озоваха в сърцето на Внешторг и попаднаха в СССР…“.
Вероятно тъй като са били надеждни, просторни коли с отлични характерности. Silver Ghost е употребен, наред с други, от Сталин.
Packard Twelve
Сталин и Молотов край Болшой спектакъл, 1929 година
През 1935 година, знаейки за пристрастеността на Сталин към Packard, президентът на Съединени американски щати Франклин Рузвелт прави на руския водач подарък – бяла бронирана лимузина Packard Twelve. По това време това е най-усъвършенстваният модел във връзка с техническите спецификации. Максималната скорост на автомобила е 130 км/ч, а тежестта му е внушителните 6 тона (само всяка врата е тежи по 350 кг). Само един образец е създаден с бронирана отбрана. И Сталин го получава.
Сталин харесва подаръка. Той от време на време го кара, даже когато целият политически хайлайф минава на локални коли. Направена е единствено една смяна – Packard е пребоядисан в държавно черно.
ЗИС-115
1934Hulton Archive/Getty Images
Но при цялата си обич към американските и английските коли Сталин взема решение да размени държавния автопарк от вносни коли с отечествени такива: задграничните коли хвърлят сянка върху престижа на работническо-селската страна.
И въпреки всичко руските вип-автомобили се създават сходни с американските.
Първоначално в завода в Ленинград е изработен опит за основаване на еквивалент на Buick Model 80, само че той не е пуснат в серийно произвеждане. Следващият опит е по-успешен: московският ЗИС-101 заимства доста от Packard. Този автомобил е употребен от висшето управление на партията. Но ЗИС-101 към момента не може да доближи равнището на автомобила на Сталин.
ЗИС 110, Съюз на съветските социалистически републики, 1946KEYSTONE-FRANCE/Gamma-Rapho/Getty Images
ЗИС-110, руската версия на Packard Custom Super Eight, му подхождаше доста повече. В края на 1940-те години е основана бронираната му версия с показател 115, която става формален автомобил на Сталин.
Основата му съставлява бронирана капсула. Състои се от единична ризница, облицована извън с панели на каросерията.ЗИС-115 се счита за най-защитения автомобил в света и за конфиденциален артикул. Произведена е в едвам 65 екземпляра.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ