Брокер: Очаквам скок в цените на жилищата! Еврото ще ни донесе по-евтини кредити, но и по-скъпо строителство
Брокерът на недвижими парцели от Пловдив Мирослав Язов прегледа въпроса за въвеждането на еврото в България и отражението му върху обществото и пазара на недвижими парцели.
Собственикът на организация за парцели счита, че полемиките към приемането на еврото в България постоянно са прочувствени и не толкоз основани на действителни стопански обстоятелства.
" Страната ни така и така е мощно обвързана с еврото – цените на доста артикули и услуги се дефинират в евро, а задгранични компании имат съществено наличие у нас, " на мнение е Язов.
Какво ще се промени при въвеждането на еврото?
Една от основните промени ще бъде намаляването на наложителните запаси, които банките би трябвало да държат – от 12% на единствено 1%. Това ще освободи забележителен финансов запас, който може да се насочи в няколко направления:
Очаква се част от освободения капитал да се насочи към парцели, което ще поддържа ниски лихвени проценти по ипотеките и ще улесни покупката на жилища. Друга част може да бъде употребена за възстановяване на финансовата непоклатимост на страната.
Има опасения, че част от средствата може да се употребява в интерес на избрани стопански или политически ползи.
Въпреки позитивите, евентуално ще има повишаване на новото строителство заради по-скъпи строителни материали, земя, разрешителни и труд.
Язов даде образец с опита на страни като Словакия, Словения, Естония, Литва и Латвия,след приемането им на еврото:
Словакия (2009 г.) : След приемането на еврото Словакия отбеляза устойчив напредък на цените на парцелите, изключително в столицата Братислава. По-ниските лихвени проценти и лесният достъп до заеми подтикнаха търсенето. Въпреки това, първичният резултат на " обезценяване " на цените (т.нар. " закръгляне нагоре " ) беше регистриран при някои артикули и услуги, само че не и при парцелите в дълготраен проект.
Словения (2007 г.) : Подобно на Словакия, Словения също преживя увеличение на цените на недвижимите имоти след присъединението към еврозоната. Чуждестранните вложения се усилиха, защото еврото обезпечи по-голяма сигурност и отстрани валутния риск.
Естония (2011 г.) : В Естония приемането на еврото също съответства с ръст на пазара на парцели, подсилен от по-ниските разноски за кредитиране и нарасналото доверие на вложителите. Въпреки това, пазарът беше обиден и от по-широки стопански фактори и световни трендове.
Литва и Латвия (2014 година и 2015 година съответно) : В балтийските страни се наблюдаваше сходна наклонност – повишено търсене и растеж на цените на парцелите, въпреки и с известни съмнения, свързани с макроикономическата конюнктура.
В последна сметка Мирослав Язов счита, че въвеждането на еврото в България ще направи жилищното кредитиране по-достъпно, само че в това време да докара до по-високи разноски за строителство. Резултатът най-вероятно ще бъде продължаващо повишаване на цените на парцелите.
Собственикът на организация за парцели счита, че полемиките към приемането на еврото в България постоянно са прочувствени и не толкоз основани на действителни стопански обстоятелства.
" Страната ни така и така е мощно обвързана с еврото – цените на доста артикули и услуги се дефинират в евро, а задгранични компании имат съществено наличие у нас, " на мнение е Язов.
Какво ще се промени при въвеждането на еврото?
Една от основните промени ще бъде намаляването на наложителните запаси, които банките би трябвало да държат – от 12% на единствено 1%. Това ще освободи забележителен финансов запас, който може да се насочи в няколко направления:
Очаква се част от освободения капитал да се насочи към парцели, което ще поддържа ниски лихвени проценти по ипотеките и ще улесни покупката на жилища. Друга част може да бъде употребена за възстановяване на финансовата непоклатимост на страната.
Има опасения, че част от средствата може да се употребява в интерес на избрани стопански или политически ползи.
Въпреки позитивите, евентуално ще има повишаване на новото строителство заради по-скъпи строителни материали, земя, разрешителни и труд.
Язов даде образец с опита на страни като Словакия, Словения, Естония, Литва и Латвия,след приемането им на еврото:
Словакия (2009 г.) : След приемането на еврото Словакия отбеляза устойчив напредък на цените на парцелите, изключително в столицата Братислава. По-ниските лихвени проценти и лесният достъп до заеми подтикнаха търсенето. Въпреки това, първичният резултат на " обезценяване " на цените (т.нар. " закръгляне нагоре " ) беше регистриран при някои артикули и услуги, само че не и при парцелите в дълготраен проект.
Словения (2007 г.) : Подобно на Словакия, Словения също преживя увеличение на цените на недвижимите имоти след присъединението към еврозоната. Чуждестранните вложения се усилиха, защото еврото обезпечи по-голяма сигурност и отстрани валутния риск.
Естония (2011 г.) : В Естония приемането на еврото също съответства с ръст на пазара на парцели, подсилен от по-ниските разноски за кредитиране и нарасналото доверие на вложителите. Въпреки това, пазарът беше обиден и от по-широки стопански фактори и световни трендове.
Литва и Латвия (2014 година и 2015 година съответно) : В балтийските страни се наблюдаваше сходна наклонност – повишено търсене и растеж на цените на парцелите, въпреки и с известни съмнения, свързани с макроикономическата конюнктура.
В последна сметка Мирослав Язов счита, че въвеждането на еврото в България ще направи жилищното кредитиране по-достъпно, само че в това време да докара до по-високи разноски за строителство. Резултатът най-вероятно ще бъде продължаващо повишаване на цените на парцелите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ