Форсмажорът на държавния капитализъм
Броени дни след оповестяване на изключителното състояние в България през март 2020 година написахме публикация, която предупреждаваше за заплахата от опиянението по мощната страна. Свръх пълномощията на страната в изключителни времена елементарно преливат в предпочитание за повече интервенция в стопанската система.
Достатъчно е да напомним, че в първата версия на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние беше признат текст, който на процедура отменяше краткотрайно комерсиалните контракти, защото не се прилагаха последствията от веселба за заплащане на обвързване на всички частноправни субекти.
И в случай че това беше в действие краткотрайно, то главната стратегия за поддръжка в пандемията, която покрива отчасти заплатите на личния състав в избрани предприятия, продължава да работи и все още.
Днес, когато сме изправени пред нова рецесия - войната в Украйна и следствията за цяла Европа, още веднъж следим по какъв начин страната поглежда към най-различни интервенции. Този пък нямаме закон за изключително състояние, само че пък към този момент се разяснява оповестяването на общовалиден форсмажор в стопанската система, който звучи като някаква правна недомислица.
Търговският закон доста ясно е разписал реда, при който длъжникът по комерсиална договорка не дава отговор за неизпълнението, когато то е породено от непреодолима мощ.
Този ред съществува от дълго време, бизнес организациите издават документи за форсмажор от години - последните нямат безспорна мощ, и изобщо концепцията за форсмажор е уредена в правния ред и се ползва случай за случай.
Форсмажорът не може да бъде общовалиден, да анулира всевъзможни контракти, на база тезата, че всички сме наранени по един или различен метод от войната в Украйна.
Общовалиден форсмажор надали ще има
Държавата обаче се лута в най-различни хрумвания за интервенция по отношение на основни артикули. Чуват се отзиви за заледяване на цени, възбрана на експорт и какво ли още не.
Към момента най-сериозната намеса, която към този момент беше гласувана от държавното управление, е закупуването на зърно на стойност от 1.1 милиарда лева посредством до неотдавна незнайната държавна компания " Сортови семена - Елит ".
Към този миг интервенцията на пазара на пшеница не е почнала, а по всичко проличава, че страната употребява всевъзможни нормативни лостове, с цел да затрудни износа на зърно от страната.
Цялата тази интервенция наподобява доста противоречива на фона на това, че по принцип ние произвеждаме пшеница в пъти над вътрешното ползване и сме огромен експортьор на зърнени култури (не единствено пшеница).
Презапасяване със зърно
Има два вероятни аргумента за сходно презапасяване със зърно. Единият е формалният, изказан от министър-председателя, а точно, че има опасения от нуклеарна опасност и надлежно нулева годишна продукция.
Подобен мотив за допустима нулева годишна продукция може да служи за аргументация на презапасяване със зърно, при все това навлизаме в сюрреализма на (доскоро) немислимото.
Начинът на взимане на това решение обаче някак си не поддържа тази теза. Не се загатва за отчет от или най-малко сериозен диалог с специалисти по национална сигурност, учени от Българска академия на науките или каквото и да е било, което би изглеждало разумно да стои зад това решение.
Изглежда необикновено министри - с по-скоро стопански профил - да са гледали фрагменти по малкия екран от атомната електроцентрала " Запорожие " и да са взели сходно решение на крайник.
Другата опция е държавното управление да изкупува зърно не с цел да изхранва нашето население при нулева годишна продукция, а с цел да прави интервенции на пазара и/или да има преимущество при възможни договаряния с непознати сътрудници.
Голямото количество зърно в една държавна компания (не в държавния резерв) дава опция на държавното управление да го ръководи интензивно. Както да пуска по-големи количества на пазара в опит на натисне цената надолу, по този начин и да търси лостове непосредствено да дава зърно на едни или други - да вземем за пример на животновъдите.
В допълнение към това, съществуването на огромни количества зърно може да разреши на страната да търси по-бърза пътека в търговията с други страни - да вземем за пример при голяма потребност и опашка за полутечен природен газ от трети страни. Последното беше разказано доста тъкмо от Филип Ромбаут, изпълнителният шеф на " Агрополихим ", който също има проекти да влезе интензивно на пазара на зърно.
Така или другояче тази маневра остава извънредно противоречива. Предното държавно управление се опита да влезе на пазара на горива с нова държавна компания, в този момент отново се случва нещо сходно, само че към този момент на пазара на зърно.
Държавният капитализъм употребява всяка рецесия
Държавният капитализъм употребява всяка рецесия да нахлуе на нова територия с парите на данъкоплатците и да даде нови принадлежности в ръцете на политиците.
Всичко това е съпроводено с обществено говорене за възбрана на износа на избрани артикули, надзор върху цените и битка със спекулата и какво ли още не. Фактът, че България е производител на доста от стоките, които се разясняват в последните седмици - пшеница, слънчоглед, олио и така нататък, подклажда подобен килнат мотив за самодостатъчност.
Може да е правилно, че родното произвеждане е премного с цел да покрие калорийните потребности на популацията. Свободната търговия обаче се грижи освен да покрием базовите калорийни потребности, само че и да имаме достъп до всевъзможни храни.
Производството на артикули като пшеница, царевица, слънчоглед, боб, яйца и други е изцяло задоволително да покрие вътрешното ползване (виж разбора на ИнтелиАгро от 2020 г.). За други храни това не е по този начин. Потреблението на месо да вземем за пример е в по-голяма степен подвластно от външните пазари. Може да изнасяме доста пшеница, само че в това време внасяме по-голяма част от нужното ни свинско месо. Внасяме и огромен дял от плодовете - да вземем за пример ябълките. Без свободната търговия ще имаме едно доста скучно меню. И въобще - за какво е задоволително даже да се разисква сходно връщане към средновековна икономическа автархия?
Опитите за затворим нашия пазар с цел да се предпазим от външните шокове няма да проработят и крият голям брой опасности. Двигателят на нашата стопанска система са външните пазари, от които в действителност се генерират облагите - да напомним, че през 2021 година, даже към момента в пандемия, България изнася артикули и услуги за близо 84 милиарда лв..
Стоките, които се създават у нас в огромни количества и които стават все по-нужни на света, носят в допълнение средства в стопанската система ни и предизвикат вложения.
Вместо да дискутираме някакъв изчерпателен форсмажор или следващ милиард за интервенции на някой пазар, по-добре да се фокусираме върху това, което повишава капацитета на стопанската система.
Например човешкият капитал - по какъв начин бързо оказваме помощ за интеграцията на украинските жители на пазара на труда, и физическият капитал - по какъв начин развиваме индустриалните терени в страната. Две тематики, които са доста по-важни и настоящи от пазарните вероятности пред " Сортови семена - Елит " ЕАД.
Достатъчно е да напомним, че в първата версия на Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние беше признат текст, който на процедура отменяше краткотрайно комерсиалните контракти, защото не се прилагаха последствията от веселба за заплащане на обвързване на всички частноправни субекти.
И в случай че това беше в действие краткотрайно, то главната стратегия за поддръжка в пандемията, която покрива отчасти заплатите на личния състав в избрани предприятия, продължава да работи и все още.
Днес, когато сме изправени пред нова рецесия - войната в Украйна и следствията за цяла Европа, още веднъж следим по какъв начин страната поглежда към най-различни интервенции. Този пък нямаме закон за изключително състояние, само че пък към този момент се разяснява оповестяването на общовалиден форсмажор в стопанската система, който звучи като някаква правна недомислица.
Търговският закон доста ясно е разписал реда, при който длъжникът по комерсиална договорка не дава отговор за неизпълнението, когато то е породено от непреодолима мощ.
Този ред съществува от дълго време, бизнес организациите издават документи за форсмажор от години - последните нямат безспорна мощ, и изобщо концепцията за форсмажор е уредена в правния ред и се ползва случай за случай.
Форсмажорът не може да бъде общовалиден, да анулира всевъзможни контракти, на база тезата, че всички сме наранени по един или различен метод от войната в Украйна.
Общовалиден форсмажор надали ще има
Държавата обаче се лута в най-различни хрумвания за интервенция по отношение на основни артикули. Чуват се отзиви за заледяване на цени, възбрана на експорт и какво ли още не.
Към момента най-сериозната намеса, която към този момент беше гласувана от държавното управление, е закупуването на зърно на стойност от 1.1 милиарда лева посредством до неотдавна незнайната държавна компания " Сортови семена - Елит ".
Към този миг интервенцията на пазара на пшеница не е почнала, а по всичко проличава, че страната употребява всевъзможни нормативни лостове, с цел да затрудни износа на зърно от страната.
Цялата тази интервенция наподобява доста противоречива на фона на това, че по принцип ние произвеждаме пшеница в пъти над вътрешното ползване и сме огромен експортьор на зърнени култури (не единствено пшеница).
Презапасяване със зърно
Има два вероятни аргумента за сходно презапасяване със зърно. Единият е формалният, изказан от министър-председателя, а точно, че има опасения от нуклеарна опасност и надлежно нулева годишна продукция.
Подобен мотив за допустима нулева годишна продукция може да служи за аргументация на презапасяване със зърно, при все това навлизаме в сюрреализма на (доскоро) немислимото.
Начинът на взимане на това решение обаче някак си не поддържа тази теза. Не се загатва за отчет от или най-малко сериозен диалог с специалисти по национална сигурност, учени от Българска академия на науките или каквото и да е било, което би изглеждало разумно да стои зад това решение.
Изглежда необикновено министри - с по-скоро стопански профил - да са гледали фрагменти по малкия екран от атомната електроцентрала " Запорожие " и да са взели сходно решение на крайник.
Другата опция е държавното управление да изкупува зърно не с цел да изхранва нашето население при нулева годишна продукция, а с цел да прави интервенции на пазара и/или да има преимущество при възможни договаряния с непознати сътрудници.
Голямото количество зърно в една държавна компания (не в държавния резерв) дава опция на държавното управление да го ръководи интензивно. Както да пуска по-големи количества на пазара в опит на натисне цената надолу, по този начин и да търси лостове непосредствено да дава зърно на едни или други - да вземем за пример на животновъдите.
В допълнение към това, съществуването на огромни количества зърно може да разреши на страната да търси по-бърза пътека в търговията с други страни - да вземем за пример при голяма потребност и опашка за полутечен природен газ от трети страни. Последното беше разказано доста тъкмо от Филип Ромбаут, изпълнителният шеф на " Агрополихим ", който също има проекти да влезе интензивно на пазара на зърно.
Така или другояче тази маневра остава извънредно противоречива. Предното държавно управление се опита да влезе на пазара на горива с нова държавна компания, в този момент отново се случва нещо сходно, само че към този момент на пазара на зърно.
Държавният капитализъм употребява всяка рецесия
Държавният капитализъм употребява всяка рецесия да нахлуе на нова територия с парите на данъкоплатците и да даде нови принадлежности в ръцете на политиците.
Всичко това е съпроводено с обществено говорене за възбрана на износа на избрани артикули, надзор върху цените и битка със спекулата и какво ли още не. Фактът, че България е производител на доста от стоките, които се разясняват в последните седмици - пшеница, слънчоглед, олио и така нататък, подклажда подобен килнат мотив за самодостатъчност.
Може да е правилно, че родното произвеждане е премного с цел да покрие калорийните потребности на популацията. Свободната търговия обаче се грижи освен да покрием базовите калорийни потребности, само че и да имаме достъп до всевъзможни храни.
Производството на артикули като пшеница, царевица, слънчоглед, боб, яйца и други е изцяло задоволително да покрие вътрешното ползване (виж разбора на ИнтелиАгро от 2020 г.). За други храни това не е по този начин. Потреблението на месо да вземем за пример е в по-голяма степен подвластно от външните пазари. Може да изнасяме доста пшеница, само че в това време внасяме по-голяма част от нужното ни свинско месо. Внасяме и огромен дял от плодовете - да вземем за пример ябълките. Без свободната търговия ще имаме едно доста скучно меню. И въобще - за какво е задоволително даже да се разисква сходно връщане към средновековна икономическа автархия?
Опитите за затворим нашия пазар с цел да се предпазим от външните шокове няма да проработят и крият голям брой опасности. Двигателят на нашата стопанска система са външните пазари, от които в действителност се генерират облагите - да напомним, че през 2021 година, даже към момента в пандемия, България изнася артикули и услуги за близо 84 милиарда лв..
Стоките, които се създават у нас в огромни количества и които стават все по-нужни на света, носят в допълнение средства в стопанската система ни и предизвикат вложения.
Вместо да дискутираме някакъв изчерпателен форсмажор или следващ милиард за интервенции на някой пазар, по-добре да се фокусираме върху това, което повишава капацитета на стопанската система.
Например човешкият капитал - по какъв начин бързо оказваме помощ за интеграцията на украинските жители на пазара на труда, и физическият капитал - по какъв начин развиваме индустриалните терени в страната. Две тематики, които са доста по-важни и настоящи от пазарните вероятности пред " Сортови семена - Елит " ЕАД.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ