Избирателната активност ще определи колко партии влизат в новия парламент
Броени дни преди парламентарните избори у нас три социологически организации излязоха с актуални данни от сондажи на финала на акцията за идващия парламент. Като цяло изследванията демонстрират, че най-много 7 партии имат шанс да влязат в идващия парламент. Броят им до последно ще зависи от изборната интензивност. По-ниска изборна интензивност ще усили тежестта на Движение за права и свободи и " Демократична България ", а на Вътрешна македонска революционна организация ще разреши да премине 4%-та преграда. Обратното, вероятно по-висока интензивност ще прибави гласове към новите протестни придвижвания. Дни преди вота в неделя предстоящата изборна интензивност е към 40%. Притесненията от болест с ковид, могат обаче съществено да повлияят на това число и надлежно на резултата на партиите, споделят социолозите. Ето какво още демонстрират оповестените през днешния ден изследвания на " Екзакта рисърч груп ", " Алфа рисърч " и " Афис ".
* * * * *
Общо 57.5 на 100 от българите се интересуват от състава на партийните листи. Това показват данни от национално проучване на " Екзакта рисърч груп ", извършено в интервала 12-20 март със лични средства, измежду 1005 пълнолетни лица в 123 гнезда в 90 обитаеми места.
Това е приоритет за 90 на 100 от гласоподавателите на Демократична България и за 81 на 100 от тези на " Изправи се! Мутри вън! " (ИМВ). Партийните листи са значими за 72 на 100 от гласоподавателите на ГЕРБ, за 69 на 100 от тези на Българска социалистическа партия, както и за 67 на 100 от симпатизантите на ПК " Воля-НФСБ " и за 62 на 100 от последователите на " ИТН " (ИТН).
От стратегиите на политическите партии се интересуват 52 на 100 - основно висшисти, образовани и заможни хора, а също и столичани. По 70 на 100 от симпатизантите на ГЕРБ, " Изправи се! Мутри вън! " и Демократична България, както и 67 на 100 от гласоподавателите на Българска социалистическа партия декларират интерес към стратегиите, както и 50 на 100 на " ИТН " и 44 на 100 - на Движение за права и свободи.
От данни и прогнози на социолози по време на акцията се интересуват 49.3%. Това са по-често висшисти и поданици на дребните градове Данните притеглят вниманието на 65 на 100 от симпатизантите на ГЕРБ, на 63 на 100 от тези на Българска социалистическа партия, на 61% от последователите на ИМВ, на 58 на 100 от симпатизиращите на Има Такъв Народ, на 57 на 100 от гласоподавателите на Демократична България и на 55% от тези на Вътрешна македонска революционна организация.
От представянето на партиите в медийни диспути се интересуват 48.7 на 100 от българите, по-често столичани и хора на възраст над 60 години. По над две трети от гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия, на Демократична България и на ИМВ демонстрират интерес. Най-слаб интерес записваме измежду гласоподавателите на Има Такъв Народ, което е разумно поради неучастието на групировката в сходни предизборни формати, разясняват от " Екзакта ".
В разгара на акцията 82.4 на 100 от българите се интересуват от честността на вота , а 17.6 на 100 не демонстрират интерес, като това са основно хора, които няма да гласоподават. Доколкото тематиката за честността на вота участва трайно в политическия ни живот, тя постоянно попада във фокуса на публичното внимание. Всички последователи на Демократична България, взели участие в проучването, заявяват своя интерес към честността на вота. По 94 на 100 от гласоподавателите на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия също декларират сходен интерес. Интерес има и измежду 92 % от симпатизиращите на Има Такъв Народ и измежду 90 % от тези на ИМВ, демонстрират данните.
* * * * *
Шест до седем партии имат капацитет да прескочат 4%-та преграда , само че нито една политическа мощ няма да е покрай парламентарно болшинство. И още, усилва се дистанцията сред главните две политически сили – ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Запазват се близки позициите сред третата и четвъртата политическа мощ – " ИТН " и Движение за права и свободи, и сред петата и шестата – " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ". По-ниска изборна интензивност ще усили тежестта на Движение за права и свободи и " Демократична България ", а на Вътрешна македонска революционна организация ще разреши да премине 4%-та преграда. Обратното, вероятно по-висока интензивност ще прибави гласове към новите протестни придвижвания. Това демонстрират данните от изследването на организация " Алфа Рисърч ", извършено със лични средства в интервала 27 – 30 март 2021 година измежду 1007 пълнолетни души. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Ножицата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се разтваря до малко над 8 на 100. ГЕРБ завършва акцията с поддръжка от 28.1% измежду твърдо решилите да гласоподават. Българска социалистическа партия резервира втората си позиция (19.8%), само че с равномерен отлив на последователи. При левицата е най-ясно забележим резултатът от терзанията за гласоподаване в условия на пандемия, а част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта обединения – главно " Изправи се! Мутри вън! ", демонстрират още данните.
С близки резултати са идващите две политически сили - " ИТН " (12.7%) и Движение за права и свободи (12.5%). Заявената поддръжка за партията на Слави Трифонов е построена върху прочувствен, антисистемен избор от страна на хора, които не се интересуват изключително от политика. Те елементарно могат да се засилват, само че също толкоз лесно и да се демотивират от присъединяване, защото не виждат необикновен залог в изборите, считат социолозите. При сюжет, който се характеризира с по-слабо гласоподаване, преимуществото би било на страната на Движение за права и свободи. Трябва да се има поради и това, че изследванията не регистрират гласовете от чужбина, а Движение за права и свободи обичайно получава много гласове от българската диаспора.
При " Демократична България " (6.3%) и " Изправи се! Мутри вън! " (6.0%) също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. " градска десница " има повече лоялни гласоподаватели, изключително в столицата и огромните градове. Новото обединяване към Мая Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви гласоподаватели. И при него, както и при партията на Слави Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отвод от гласоподаване, разясняват социолозите.
Сериозна динамичност регистрира изследването в нишата на националистите . За Вътрешна македонска революционна организация, Воля-НФСБ, " Атака " и " Възраждане " акцията се трансформира в самобитна " вътрешна " битка за радикалния и популистки избор. С поддръжка към 4% Вътрешна македонска революционна организация е най-близко до изборния предел. Най-забележим растеж обаче е налице при обединението Воля-НФСБ. Тя съвсем утроява стартовия си резултат и доближава до 3.1%. Макар и с по-ниски проценти, " Възраждане " (1.7%) и " Атака " (1.2%) също се намесват в разпределението на този избор. Голямата въпросителна тук е, дали Вътрешна македонска революционна организация ще успее да се пребори за парламентарно посланичество на тези гласове, или следеният растеж на конкурентните обединения, ще докара до взаимното им поглъщане под бариерата, регистрират от " Алфа Рисърч ".
Всеки десети от решилите да гласоподават има съществени терзания поради пандемията от Covid-19, а други 36% - " известни терзания ". Ако в изборния ден тези страхове надделеят, са вероятни съществени разбърквания в в този момент записаната електорална картина, разясняват социолозите.
Проучването на " Алфа Рисърч " записва напълно лек растеж в заявената изборна интензивност - 51% от непрекъснато пребиваващите в България гласоподаватели. На тази база, упованията са до урните да отидат сред 2.6 и 2.8 млн. души. Предвид събитието, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби терзания от утежняването на епидемиологичната конюнктура, не може да се изключи и по-рязък спад в интензивността – до 2.1 – 2.2 млн. души. Подобен процес ще окаже въздействие освен върху гласовете за партиите, само че може да размести и техните позиции.
Около 25% от решилите да вземат участие във вота имат предпочитание да гласоподава машинно , а 55.5% избират обичайна хартиена бюлетина. По-активно машинно гласоподаване може да се чака в огромните градове, където са съсредоточени болшинството от младите и високо образовани гласоподаватели. Сред съвсем всички партийни електорати доминира желанието към хартиените бюлетини, само измежду тези на " Демократична България " силите са изравнени.
* * * * *
Избирателна интензивност от 38-40% чакат социолозите от агенция " Афис ". Тези данни, отнесени към формалния изборен лист би означавало, че в номинално изражение цифрата на гласоподавателите в неделя ще е 2,5-2,7 млн. души. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, завършили с най-ниската изборна интензивност в демократичната история на страната, разясняват от организацията. Проучването е реализирано със лични средства в интервала 26-30 март измежду 1000 пълнолетни жители, интервюирани директно " лице в лице " отвън домовете им по квотна извадка благодарение на портативни компютърни устройства.
Данните илюстрират възможностите за парламентарно посланичество на седем от участниците в конкуренцията за мандати. Под прага остават редица обединения, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция " Воля и НФСБ " (2,8%), партия " Възраждане " (2,0%) и АБВ (1,4%).
Анкетираните лица в проучване се разделят на три групи: твърдо решени, каквото и да става, да поддържат избрана партия или коалиция; заявили поддръжка за избрана политическа групировка, само че не е напълно несъмнено, че ще потвърдят желанието си в последния момент; колебаещи се в поддръжката си или възнамеряващи да изберат опцията " Не поддържам никого ", или пък да се откажат от присъединяване въобще.
Налице е относително добра готовност при огромните обединения, както и при Движение за права и свободи и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от тях " партиите на митинга ", ръководени от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще би трябвало да разчитат в по-голяма степен, че декларативният избор в тяхна изгода ще се материализира в изборния ден.
Според социолозите, в случай че изборната интензивност спадне под предстоящата, това ще значи, че да гласоподават са решили единствено най-твърдите последователи на политическите обединения. При това състояние броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, защото обединението " Изправи се! Мутри Вън! " със сигурност ще остане под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание, само че и Вътрешна македонска революционна организация ще се окаже наоколо до 4-процентна преграда.
Ако изборната интензивност се вдигне над прогнозната, обединенията на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо преимущество, защото са водачи измежду колебаещите се гласоподаватели – нещо, което ще понижи мандатите на другите участници в Народното събрание, защото те разполагат с по-мобилизирани ядра, само че с по-оскъдна външна страна от евентуални последователи.
Социолозите от " Афис " не чакат да има огромни изненади на идните избори. Преднината на обединението " ГЕРБ-СДС " надхвърля значително интервала на допустимата статистическа неточност, тъй че спечелилият е явен. Второто място в класацията също е несъмнено: при нито една от вариациите на изборната интензивност не е допустимо обединението " Българска социалистическа партия за България " да бъде изпреварена от някой от идващите участници в предизборната конкуренция.
Битката за третото място не е с предупреден резултат. Движение за права и свободи е партия, която обичайно е подценявана в анкетна среда, а преднината на групировката на Слави Трифонов е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това Движение за права и свободи реализира значително по-висока степен на готовност на твърдото си ядро, до момента в който партията на Трифонов притегля на своя страна повече на брой, само че не напълно сигурни гласоподаватели, разясняват от организацията.
Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните настройки в последния миг преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от болест. Лидер измежду колебаещите дали да гласоподават, в случай че пандемичната конюнктура ненадейно се изостри, е Българска социалистическа партия. Сред последователите на тази партия е най-голям делът на тези, които имат вяра, че човек може да се болести в изборната секция, до момента в който гласоподава. Това мнение битува измежду най-високите възрастови групи, които са по-масово показани точно в Българска социалистическа партия.
* * * * *
Общо 57.5 на 100 от българите се интересуват от състава на партийните листи. Това показват данни от национално проучване на " Екзакта рисърч груп ", извършено в интервала 12-20 март със лични средства, измежду 1005 пълнолетни лица в 123 гнезда в 90 обитаеми места.
Това е приоритет за 90 на 100 от гласоподавателите на Демократична България и за 81 на 100 от тези на " Изправи се! Мутри вън! " (ИМВ). Партийните листи са значими за 72 на 100 от гласоподавателите на ГЕРБ, за 69 на 100 от тези на Българска социалистическа партия, както и за 67 на 100 от симпатизантите на ПК " Воля-НФСБ " и за 62 на 100 от последователите на " ИТН " (ИТН).
От стратегиите на политическите партии се интересуват 52 на 100 - основно висшисти, образовани и заможни хора, а също и столичани. По 70 на 100 от симпатизантите на ГЕРБ, " Изправи се! Мутри вън! " и Демократична България, както и 67 на 100 от гласоподавателите на Българска социалистическа партия декларират интерес към стратегиите, както и 50 на 100 на " ИТН " и 44 на 100 - на Движение за права и свободи.
От данни и прогнози на социолози по време на акцията се интересуват 49.3%. Това са по-често висшисти и поданици на дребните градове Данните притеглят вниманието на 65 на 100 от симпатизантите на ГЕРБ, на 63 на 100 от тези на Българска социалистическа партия, на 61% от последователите на ИМВ, на 58 на 100 от симпатизиращите на Има Такъв Народ, на 57 на 100 от гласоподавателите на Демократична България и на 55% от тези на Вътрешна македонска революционна организация.
От представянето на партиите в медийни диспути се интересуват 48.7 на 100 от българите, по-често столичани и хора на възраст над 60 години. По над две трети от гласоподавателите на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия, на Демократична България и на ИМВ демонстрират интерес. Най-слаб интерес записваме измежду гласоподавателите на Има Такъв Народ, което е разумно поради неучастието на групировката в сходни предизборни формати, разясняват от " Екзакта ".
В разгара на акцията 82.4 на 100 от българите се интересуват от честността на вота , а 17.6 на 100 не демонстрират интерес, като това са основно хора, които няма да гласоподават. Доколкото тематиката за честността на вота участва трайно в политическия ни живот, тя постоянно попада във фокуса на публичното внимание. Всички последователи на Демократична България, взели участие в проучването, заявяват своя интерес към честността на вота. По 94 на 100 от гласоподавателите на ГЕРБ и на Българска социалистическа партия също декларират сходен интерес. Интерес има и измежду 92 % от симпатизиращите на Има Такъв Народ и измежду 90 % от тези на ИМВ, демонстрират данните.
* * * * *
Шест до седем партии имат капацитет да прескочат 4%-та преграда , само че нито една политическа мощ няма да е покрай парламентарно болшинство. И още, усилва се дистанцията сред главните две политически сили – ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Запазват се близки позициите сред третата и четвъртата политическа мощ – " ИТН " и Движение за права и свободи, и сред петата и шестата – " Демократична България " и " Изправи се! Мутри вън! ". По-ниска изборна интензивност ще усили тежестта на Движение за права и свободи и " Демократична България ", а на Вътрешна македонска революционна организация ще разреши да премине 4%-та преграда. Обратното, вероятно по-висока интензивност ще прибави гласове към новите протестни придвижвания. Това демонстрират данните от изследването на организация " Алфа Рисърч ", извършено със лични средства в интервала 27 – 30 март 2021 година измежду 1007 пълнолетни души. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Ножицата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия се разтваря до малко над 8 на 100. ГЕРБ завършва акцията с поддръжка от 28.1% измежду твърдо решилите да гласоподават. Българска социалистическа партия резервира втората си позиция (19.8%), само че с равномерен отлив на последователи. При левицата е най-ясно забележим резултатът от терзанията за гласоподаване в условия на пандемия, а част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта обединения – главно " Изправи се! Мутри вън! ", демонстрират още данните.
С близки резултати са идващите две политически сили - " ИТН " (12.7%) и Движение за права и свободи (12.5%). Заявената поддръжка за партията на Слави Трифонов е построена върху прочувствен, антисистемен избор от страна на хора, които не се интересуват изключително от политика. Те елементарно могат да се засилват, само че също толкоз лесно и да се демотивират от присъединяване, защото не виждат необикновен залог в изборите, считат социолозите. При сюжет, който се характеризира с по-слабо гласоподаване, преимуществото би било на страната на Движение за права и свободи. Трябва да се има поради и това, че изследванията не регистрират гласовете от чужбина, а Движение за права и свободи обичайно получава много гласове от българската диаспора.
При " Демократична България " (6.3%) и " Изправи се! Мутри вън! " (6.0%) също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. " градска десница " има повече лоялни гласоподаватели, изключително в столицата и огромните градове. Новото обединяване към Мая Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви гласоподаватели. И при него, както и при партията на Слави Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отвод от гласоподаване, разясняват социолозите.
Сериозна динамичност регистрира изследването в нишата на националистите . За Вътрешна македонска революционна организация, Воля-НФСБ, " Атака " и " Възраждане " акцията се трансформира в самобитна " вътрешна " битка за радикалния и популистки избор. С поддръжка към 4% Вътрешна македонска революционна организация е най-близко до изборния предел. Най-забележим растеж обаче е налице при обединението Воля-НФСБ. Тя съвсем утроява стартовия си резултат и доближава до 3.1%. Макар и с по-ниски проценти, " Възраждане " (1.7%) и " Атака " (1.2%) също се намесват в разпределението на този избор. Голямата въпросителна тук е, дали Вътрешна македонска революционна организация ще успее да се пребори за парламентарно посланичество на тези гласове, или следеният растеж на конкурентните обединения, ще докара до взаимното им поглъщане под бариерата, регистрират от " Алфа Рисърч ".
Всеки десети от решилите да гласоподават има съществени терзания поради пандемията от Covid-19, а други 36% - " известни терзания ". Ако в изборния ден тези страхове надделеят, са вероятни съществени разбърквания в в този момент записаната електорална картина, разясняват социолозите.
Проучването на " Алфа Рисърч " записва напълно лек растеж в заявената изборна интензивност - 51% от непрекъснато пребиваващите в България гласоподаватели. На тази база, упованията са до урните да отидат сред 2.6 и 2.8 млн. души. Предвид събитието, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби терзания от утежняването на епидемиологичната конюнктура, не може да се изключи и по-рязък спад в интензивността – до 2.1 – 2.2 млн. души. Подобен процес ще окаже въздействие освен върху гласовете за партиите, само че може да размести и техните позиции.
Около 25% от решилите да вземат участие във вота имат предпочитание да гласоподава машинно , а 55.5% избират обичайна хартиена бюлетина. По-активно машинно гласоподаване може да се чака в огромните градове, където са съсредоточени болшинството от младите и високо образовани гласоподаватели. Сред съвсем всички партийни електорати доминира желанието към хартиените бюлетини, само измежду тези на " Демократична България " силите са изравнени.
* * * * *
Избирателна интензивност от 38-40% чакат социолозите от агенция " Афис ". Тези данни, отнесени към формалния изборен лист би означавало, че в номинално изражение цифрата на гласоподавателите в неделя ще е 2,5-2,7 млн. души. Ако тази прогноза се оправдае, това ще бъдат парламентарните избори, завършили с най-ниската изборна интензивност в демократичната история на страната, разясняват от организацията. Проучването е реализирано със лични средства в интервала 26-30 март измежду 1000 пълнолетни жители, интервюирани директно " лице в лице " отвън домовете им по квотна извадка благодарение на портативни компютърни устройства.
Данните илюстрират възможностите за парламентарно посланичество на седем от участниците в конкуренцията за мандати. Под прага остават редица обединения, три от които ще получат над 1% от гласовете – Патриотичната коалиция " Воля и НФСБ " (2,8%), партия " Възраждане " (2,0%) и АБВ (1,4%).
Анкетираните лица в проучване се разделят на три групи: твърдо решени, каквото и да става, да поддържат избрана партия или коалиция; заявили поддръжка за избрана политическа групировка, само че не е напълно несъмнено, че ще потвърдят желанието си в последния момент; колебаещи се в поддръжката си или възнамеряващи да изберат опцията " Не поддържам никого ", или пък да се откажат от присъединяване въобще.
Налице е относително добра готовност при огромните обединения, както и при Движение за права и свободи и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от тях " партиите на митинга ", ръководени от Слави Трифонов и Мая Манолова, ще би трябвало да разчитат в по-голяма степен, че декларативният избор в тяхна изгода ще се материализира в изборния ден.
Според социолозите, в случай че изборната интензивност спадне под предстоящата, това ще значи, че да гласоподават са решили единствено най-твърдите последователи на политическите обединения. При това състояние броят на участниците в бъдещия парламент ще спадне, защото обединението " Изправи се! Мутри Вън! " със сигурност ще остане под 4-процентовата преграда за влизане в Народното събрание, само че и Вътрешна македонска революционна организация ще се окаже наоколо до 4-процентна преграда.
Ако изборната интензивност се вдигне над прогнозната, обединенията на Трифонов и Манолова ще получат отчетливо преимущество, защото са водачи измежду колебаещите се гласоподаватели – нещо, което ще понижи мандатите на другите участници в Народното събрание, защото те разполагат с по-мобилизирани ядра, само че с по-оскъдна външна страна от евентуални последователи.
Социолозите от " Афис " не чакат да има огромни изненади на идните избори. Преднината на обединението " ГЕРБ-СДС " надхвърля значително интервала на допустимата статистическа неточност, тъй че спечелилият е явен. Второто място в класацията също е несъмнено: при нито една от вариациите на изборната интензивност не е допустимо обединението " Българска социалистическа партия за България " да бъде изпреварена от някой от идващите участници в предизборната конкуренция.
Битката за третото място не е с предупреден резултат. Движение за права и свободи е партия, която обичайно е подценявана в анкетна среда, а преднината на групировката на Слави Трифонов е в границите на допустимата статистическа неточност. Освен това Движение за права и свободи реализира значително по-висока степен на готовност на твърдото си ядро, до момента в който партията на Трифонов притегля на своя страна повече на брой, само че не напълно сигурни гласоподаватели, разясняват от организацията.
Кои са факторите, които биха могли да причинят промени в предварителните настройки в последния миг преди изборния ден? На първо място това е продължаващата пандемия и страхът от болест. Лидер измежду колебаещите дали да гласоподават, в случай че пандемичната конюнктура ненадейно се изостри, е Българска социалистическа партия. Сред последователите на тази партия е най-голям делът на тези, които имат вяра, че човек може да се болести в изборната секция, до момента в който гласоподава. Това мнение битува измежду най-високите възрастови групи, които са по-масово показани точно в Българска социалистическа партия.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ