Броени дни преди конгреса за избор на нов президент и

Броени дни преди конгреса за избор на нов президент и изпълнителен комитет на Българския футболен съюз обществото не наподобява изключително заинтригувано от това кой ще оглави най-важната спортна институция у нас. Дотам я докараха някои от Четвъртите в света (нямаме право да генерализираме, тъй като много от героите не си изцапаха ръцете с процесите от 2005 година насам). Футболът в България носи отрицателна конотация и ще би трябвало да мине много време, с цел да стартират още веднъж да приказват с почитание за него. Какви са първите асоциации, които излизат, когато се повдигне тематиката? Ниско качество, сервилно съдийство, слаб народен тим. И от всичко това следват празни трибуни. Драгият фен поставя ясна диагноза на болестта и всевъзможни убеждавания за това в какъв брой добра посока вървят нещата, са приказки за наивници. Мениджмънтът на този артикул, който на всички места по света (или най-малко в по-цивилизованата му част) носи съществени пари, тук е на полупрофесионално равнище. И това си е чист евфемизъм. Такъв е резултатът от продължителното царуване на Борислав Михайлов и хората към него.

На 15 март българският футбол би трябвало да тръгне в изрично нова посока. Последните над 18 години демонстрираха по какъв начин не се прави. Ясно и изрично. И тук всевъзможни пояснения и носене на вода от 9 дерета са изцяло непотребни. Видими резултати, както звучеше слоганът на една партия преди едни избори. Като стана дума за политика, тя още веднъж ще е с огромен принос за това кой ще вземе властта в БФС. Местните структури ще са от голямо значение. Така, както е и в другите избори. Политическата поддръжка ще бъде решаваща за крайния резултат. Така, както е било постоянно. Нека не забравяме, че дълги години политическа фигура бе значима част от Изпълкома. Ако някой си мисли, че без помощ отвисоко, единствено с чисти лозунги за напредък и възвръщане на остарялата популярност може да се завоюват избори, може би още не е осъзнал спецификата на географските ширини.

Самият избор на 15 март ще покаже каква ще бъде посоката напразно. И ще го направи по-добре от именития и доста почитан от мен Минчо Празников. От 2005 година насам се нагледахме на всевъзможни изродщини, изключително по конгреси. Унижението на Любослав Пенев, който даже не бе позволен в залата, въпреки да бе главният конкурент на Михайлов, неосъществилият се балотаж с Димитър Бербатов... Тези събития бяха лакмусът за това какво следва. И за жалост, нещата следваха своята посока. Стремглаво надолу. Сега е миг за отлепване на ютията. За повече е по-добре да не мечтаем. Свикнахме на неприятното, а с хубавото още по-бързо можем да свикнем. И се надявам новият президент, без значение по какъв начин се споделя, да гледа деликатно какво са правили тези преди него. И да постъпи като мъдреците - да покаже, че се е учил от непознатите неточности. Да не изяснява като туроператор по какъв начин за националния тим са обезпечени най-хубавите хотели, чартъри и саралии. Да не тропа застрашително през прозореца на джипа, когато публицист желае да му зададе неуместен въпрос (те и не останаха доста такива). Да не трансформира БФС във фамилно сдружение. Да има смелостта да отдели шампионата към професионална лига. Да търси грешките в себе си и да не поддържа фетиш към личността си. И да не не помни да си тръгне, когато му пристигна времето. И нека не стигнем до такава степен да си спомняме с трогване за годините на ръководство на Борислав Михайлов. Тогава към този момент ще е ужасно.