Обратно броене: Човечеството се завръща към Луната след 54 години пауза
Броени часове ни разделят от един исторически миг – стартът на „ Артемис II “. Ракетата SLS и модулът „ Орион “ към този момент са на стартовата площадка 39В в Космическия център „ Кенеди “ във Флорида. Това ще бъде първата пилотирана задача до Луната след 54-годишна пауза. Апаратът би трябвало да бъде изстрелян на 2 април, в 01:24 ч. българско време, само че при положение, че възникне някакъв проблем, това може да бъде отсрочено с няколко дни. Към нашия натурален сателит ще се насочат четирима астронавти – Рийд Уайзман, Виктор Глоувър, Кристина Кох и Джеръми Хансен. Те няма да стъпят на Луната, само че ще извършат високоскоростна обиколка към нея, като задачата се чака да продължи 10 дни. Какво следва да се случи? И за какво специалистите дефинират това събитие за преломен миг в историята на галактическите проучвания?
NASA`s Artemis II astronauts bring wealth of experience to moon mission. Meet the crew about to make history.
— CBS News (@CBSNews) Прочетете още
Историческа задача
Програмата „ Артемис “ (или „ Артемида “) е ръководена от НАСА в партньорство с галактически организации и частни компании от целия свят. Тяхната задача е човешки крайник да стъпи още веднъж на Луната – нещо, което не се е случвало от 1972 година насам. Дългосрочните проекти са още по-амбициозни. „ Програмата „ Артемис “ бележи началото на огромна смяна в областта на галактическите проучвания. От актуалните рутинни интервенции, които се правят в ниска околоземна орбита, акцентът се измества към Луната. Предстои да бъде свършена още доста работа, само че крайната цел е ясна – построяването на база на нашия натурален сателит, което пък ще помогне за осъществяването на пилотиран полет до Марс “, съобщи за Vesti.bg проф. Майкъл Грънтман от университета в Южна Калифорния, който е специалист по въпросите, свързани с астронавтиката.
Мисията „ Артемис II “ не стартира по допустимо най-хубавия метод, разясняват на собствен ред международните медии. Те напомнят, че трябваше да бъдат отстранени някои механически проблеми, в това число с приключване на течен водород и с потока на хелий. Това докара до закъснение на старта, само че положителната вест е, че всички неизправности към този момент са отстранени. Големият въпрос в този момент е дали няма да се наложи изстрелването да бъде отсрочено още веднъж. Според метеорологичните прогнози, във Флорида се чакат мощни ветрове, само че цялостната картина въпреки всичко наподобява удобна. Експертите допълват, че актуалният прозорец за изстрелване е до 6 април, а последната евентуална дата за отсрочване е 30 април.
„ Артемис II “ ще даде на НАСА опция да тества животоподдържащото съоръжение на капсулата „ Орион “. В случай, че полетът премине сполучливо, това ще даде зелена светлина за още по-сложни задачи. „ От позиция на НАСА, Луната не е крайната спирка, тя е единствено стъпка по пътя към Марс. Именно изпращането на астронавти на Червената планета е най-важната цел. Постигането ѝ ще е извънредно мъчно по ред аргументи – в това число галактическата радиация, на която ще бъде изложен екипажът. „ Артемис II “, обаче, ще покаже дали НАСА се движи в вярната посока “, акцентира Джейми Матюс, който е професор по астрономия и астрофизика от университета в Британска Колумбия.
Complete Guide To NASA’s Artemis II Mission — Launching This Week (Photo: NASA/Sam Lott)
— Forbes (@Forbes)
На кого принадлежи Луната?
Според множеството анализатори, засиленият интерес към Луната не е инцидентен. Съединени американски щати не са единствената страна, която желае да изпрати свои астронавти там. Китай има същата цел, като азиатската страна има намерение да я реализира до 2030 година „ Решението на НАСА да насочи вниманието си към Луната е част от световните старания за разширение на галактическите проучвания. Всяка страна, участваща в тях, има лични претекстове – теоретичен интерес, предпочитание да не изостава от съперниците си, създаване на нови технологии или търсене на скъпи запаси “, акцентира проф. Филип Стуук от Института за проучване на Земята и Космоса към университета в Западно Онтарио. „ Това са изцяло основателни аргументи, само че към листата може да се прибавят и други – като предявяване на териториални искания към региони, които са богати на потребни изкопаеми. Политиката, несъмнено, има извънредно значима роля, само че за учените доста по-значимо е събирането на данни “, акцентира още той за Vesti.bg.
Възможно ли е някой ден да избухнат спорове за надзор върху ресурсите на Луната? Към сегашния миг, това звучи като сюжет на научнофантастичен филм. От позиция на интернационалното право, естественият ни сателит не принадлежи на никого. Въпреки че хора са кацали там и са забивали флагове в разнообразни региони, нито една страна не може да си присвои елементи от Луната (или друго небесно тяло), която е със статут на „ общо завещание на човечеството “. Още през 1967 година, две години преди задачата „ Аполо 11 “ и стъпването на Нийл Армстронг на лунната повърхнина, е подписан основен контракт, който контролира проучването и потреблението на галактическото пространство. Първите, които подписват документа, са Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия. По-късно това вършат и над 100 други страни, които се спогаждат, че небесните тела би трябвало да бъдат налични за всички.
В същото време, обаче, освен страни, само че и частни компании възнамеряват да основат свои минни комплекси там. Законите са пределно ясни: всеки може да лети до Луната и да прави разнообразни действия там, само че не и да се разгласи за неин притежател. Според някои специалисти, обаче, тези правила могат да бъдат изменени, следствията от което биха били непредвидими. „ Създаването на условия за непрекъснато престояване на Луната може да сътвори известно напрежение сред някои страни, само че по-важното е, че ще открие безбройни благоприятни условия – в това число за галактически туризъм и извличане на потребни изкопаеми. Израждането на база там ще помогне за натрупването на скъп опит, както и за създаването на технологии за реализирането на идната огромна стъпка в галактическите задачи – изпращането на хора на Марс “, счита проф. Грънтман. „ Мисията „ Артемис II “ безспорно е значим миг в историята на галактическите проучвания, въпреки всичко става въпрос за първия случай от над половин век, в който хора ще се приближат до Луната. Разбира се, това не е финалният епизод. С доста по-голям интерес се чака денят, в който човешки крайник още веднъж ще стъпи на лунната повърхнина. Аз съм академик и като подобен не ме интересува кой ще кацне пръв. Според мен, всички би трябвало да честваме, когато това се случи, без значение коя страна реализира сходна задача. Все отново съзнавам, че доста хора ще бъдат удовлетворени единствено при положение, че тяхната страна бъде първа “, обобщава на собствен ред проф. Стуук.
NASA`s Artemis II astronauts bring wealth of experience to moon mission. Meet the crew about to make history.
— CBS News (@CBSNews) Прочетете още
Историческа задача
Програмата „ Артемис “ (или „ Артемида “) е ръководена от НАСА в партньорство с галактически организации и частни компании от целия свят. Тяхната задача е човешки крайник да стъпи още веднъж на Луната – нещо, което не се е случвало от 1972 година насам. Дългосрочните проекти са още по-амбициозни. „ Програмата „ Артемис “ бележи началото на огромна смяна в областта на галактическите проучвания. От актуалните рутинни интервенции, които се правят в ниска околоземна орбита, акцентът се измества към Луната. Предстои да бъде свършена още доста работа, само че крайната цел е ясна – построяването на база на нашия натурален сателит, което пък ще помогне за осъществяването на пилотиран полет до Марс “, съобщи за Vesti.bg проф. Майкъл Грънтман от университета в Южна Калифорния, който е специалист по въпросите, свързани с астронавтиката.
Мисията „ Артемис II “ не стартира по допустимо най-хубавия метод, разясняват на собствен ред международните медии. Те напомнят, че трябваше да бъдат отстранени някои механически проблеми, в това число с приключване на течен водород и с потока на хелий. Това докара до закъснение на старта, само че положителната вест е, че всички неизправности към този момент са отстранени. Големият въпрос в този момент е дали няма да се наложи изстрелването да бъде отсрочено още веднъж. Според метеорологичните прогнози, във Флорида се чакат мощни ветрове, само че цялостната картина въпреки всичко наподобява удобна. Експертите допълват, че актуалният прозорец за изстрелване е до 6 април, а последната евентуална дата за отсрочване е 30 април.
„ Артемис II “ ще даде на НАСА опция да тества животоподдържащото съоръжение на капсулата „ Орион “. В случай, че полетът премине сполучливо, това ще даде зелена светлина за още по-сложни задачи. „ От позиция на НАСА, Луната не е крайната спирка, тя е единствено стъпка по пътя към Марс. Именно изпращането на астронавти на Червената планета е най-важната цел. Постигането ѝ ще е извънредно мъчно по ред аргументи – в това число галактическата радиация, на която ще бъде изложен екипажът. „ Артемис II “, обаче, ще покаже дали НАСА се движи в вярната посока “, акцентира Джейми Матюс, който е професор по астрономия и астрофизика от университета в Британска Колумбия.
Complete Guide To NASA’s Artemis II Mission — Launching This Week (Photo: NASA/Sam Lott)
— Forbes (@Forbes)
На кого принадлежи Луната?
Според множеството анализатори, засиленият интерес към Луната не е инцидентен. Съединени американски щати не са единствената страна, която желае да изпрати свои астронавти там. Китай има същата цел, като азиатската страна има намерение да я реализира до 2030 година „ Решението на НАСА да насочи вниманието си към Луната е част от световните старания за разширение на галактическите проучвания. Всяка страна, участваща в тях, има лични претекстове – теоретичен интерес, предпочитание да не изостава от съперниците си, създаване на нови технологии или търсене на скъпи запаси “, акцентира проф. Филип Стуук от Института за проучване на Земята и Космоса към университета в Западно Онтарио. „ Това са изцяло основателни аргументи, само че към листата може да се прибавят и други – като предявяване на териториални искания към региони, които са богати на потребни изкопаеми. Политиката, несъмнено, има извънредно значима роля, само че за учените доста по-значимо е събирането на данни “, акцентира още той за Vesti.bg.
Възможно ли е някой ден да избухнат спорове за надзор върху ресурсите на Луната? Към сегашния миг, това звучи като сюжет на научнофантастичен филм. От позиция на интернационалното право, естественият ни сателит не принадлежи на никого. Въпреки че хора са кацали там и са забивали флагове в разнообразни региони, нито една страна не може да си присвои елементи от Луната (или друго небесно тяло), която е със статут на „ общо завещание на човечеството “. Още през 1967 година, две години преди задачата „ Аполо 11 “ и стъпването на Нийл Армстронг на лунната повърхнина, е подписан основен контракт, който контролира проучването и потреблението на галактическото пространство. Първите, които подписват документа, са Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия. По-късно това вършат и над 100 други страни, които се спогаждат, че небесните тела би трябвало да бъдат налични за всички.
В същото време, обаче, освен страни, само че и частни компании възнамеряват да основат свои минни комплекси там. Законите са пределно ясни: всеки може да лети до Луната и да прави разнообразни действия там, само че не и да се разгласи за неин притежател. Според някои специалисти, обаче, тези правила могат да бъдат изменени, следствията от което биха били непредвидими. „ Създаването на условия за непрекъснато престояване на Луната може да сътвори известно напрежение сред някои страни, само че по-важното е, че ще открие безбройни благоприятни условия – в това число за галактически туризъм и извличане на потребни изкопаеми. Израждането на база там ще помогне за натрупването на скъп опит, както и за създаването на технологии за реализирането на идната огромна стъпка в галактическите задачи – изпращането на хора на Марс “, счита проф. Грънтман. „ Мисията „ Артемис II “ безспорно е значим миг в историята на галактическите проучвания, въпреки всичко става въпрос за първия случай от над половин век, в който хора ще се приближат до Луната. Разбира се, това не е финалният епизод. С доста по-голям интерес се чака денят, в който човешки крайник още веднъж ще стъпи на лунната повърхнина. Аз съм академик и като подобен не ме интересува кой ще кацне пръв. Според мен, всички би трябвало да честваме, когато това се случи, без значение коя страна реализира сходна задача. Все отново съзнавам, че доста хора ще бъдат удовлетворени единствено при положение, че тяхната страна бъде първа “, обобщава на собствен ред проф. Стуук.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ