Везбарката Ирен Величкова-Ямами представи книгата си България в шевици пред смолянската публика
" Бродерията е втори живот за мен. Тя е била част още от детските ми години и съм я попила с кожата си. Следите от нея в този момент се виждат и по деформираните ми пръсти. "
С тези думи майсторката - везбарка Ирен Величкова-Ямами стартира срещата си със смолянската аудитория и показване на книгата си " България в шевици " в Регионалната библиотека " Николай Вранчев “ – Смолян.
Познатата на мнозина българка е свързала житейския си път с Япония, само че продължава да търси, разучава и преподава българска бродерия, с цел да запази бод по бод достоверното останало от предците ни. Нейна е заслугата за извезаното със 144 шевици пано-карта на България, което през днешния ден е част от сбирката на Националния исторически музей и в което са показани всичките ни етнографски области.
" Сега е последният миг за избавление. Вече ги няма нашите баби, тези, които са живели при започване на 20-ти век, с цел да ни научат. Добре е, че към момента има издирватели - етнографи, заели се с тематиката и в България. За страдание или наша наслада, в чужбина има богати сбирки от български достоверни шевици, които са останали от емигриралите българи. Благодарение пък на чужденци, които съществено се занимават с изследвания за бродерията ни, до нас доближава богата информация. Надеждата ми през днешния ден е в бродиращите дами. "
Публика на срещата бяха както дами с интерес към везбата, по този начин и привлечени от тематиката посетители. Всички слушаха с огромен интерес споделеното от госпожа Ямами и зададоха доста въпроси. От " Как успяхте да съберете 144 български шевици живеейки в Япония? ", " Можете ли да извършите обръщение от подредени една до друга шевици?, " От коя етнографска област е обичаната Ви?, " Отдава ли се на японките българската бродерия? ", " Какво мислите за машинната бродерия? до " Коя шевица за отбрана може да се направи разпознаваема и се употребява от всички българи? " и други.
Разговорът с Ирен Ямами бе откровен и неналожителен. Тя показа, че не бродира по поръчка, а единствено за себе си. Всеки, който желае да има нещо бродирано се записва на курса й и се научава, тъй като " За да се пази нещо достоверно, би трябвало да се знае от А до Я ".
Везбарката описа за спецификата при избор на разнообразни типове бод, цветове и фигури в шевиците от другите региони на страната ни, както и за символиката им като поддържа казаното с показване на снимков материал. Тя показа по какъв начин стилизацията от пиктограма до писмен знак в шевицата, персонално на нея й оказват помощ доста при тълкуването им.
В знак на признателност и като спомен за гостуването в Смолян, шефът на библиотеката Милка Матева подари на госпожа Ямами две краеведски книги на Петър Маринов, а гостенката обогати библиотечния ни фонд с две издания на японски език - " Азиатска бродерия " и " Българска шевица - от майка на щерка. Историята, разказана от алената нишка ". Последната книга е писана от Ирен Ямами и следва да бъде издадена и на български език. Детски отдел получи в подарък от гостенката пъзел с 300 елементи.
С тези думи майсторката - везбарка Ирен Величкова-Ямами стартира срещата си със смолянската аудитория и показване на книгата си " България в шевици " в Регионалната библиотека " Николай Вранчев “ – Смолян.
Познатата на мнозина българка е свързала житейския си път с Япония, само че продължава да търси, разучава и преподава българска бродерия, с цел да запази бод по бод достоверното останало от предците ни. Нейна е заслугата за извезаното със 144 шевици пано-карта на България, което през днешния ден е част от сбирката на Националния исторически музей и в което са показани всичките ни етнографски области.
" Сега е последният миг за избавление. Вече ги няма нашите баби, тези, които са живели при започване на 20-ти век, с цел да ни научат. Добре е, че към момента има издирватели - етнографи, заели се с тематиката и в България. За страдание или наша наслада, в чужбина има богати сбирки от български достоверни шевици, които са останали от емигриралите българи. Благодарение пък на чужденци, които съществено се занимават с изследвания за бродерията ни, до нас доближава богата информация. Надеждата ми през днешния ден е в бродиращите дами. "
Публика на срещата бяха както дами с интерес към везбата, по този начин и привлечени от тематиката посетители. Всички слушаха с огромен интерес споделеното от госпожа Ямами и зададоха доста въпроси. От " Как успяхте да съберете 144 български шевици живеейки в Япония? ", " Можете ли да извършите обръщение от подредени една до друга шевици?, " От коя етнографска област е обичаната Ви?, " Отдава ли се на японките българската бродерия? ", " Какво мислите за машинната бродерия? до " Коя шевица за отбрана може да се направи разпознаваема и се употребява от всички българи? " и други.
Разговорът с Ирен Ямами бе откровен и неналожителен. Тя показа, че не бродира по поръчка, а единствено за себе си. Всеки, който желае да има нещо бродирано се записва на курса й и се научава, тъй като " За да се пази нещо достоверно, би трябвало да се знае от А до Я ".
Везбарката описа за спецификата при избор на разнообразни типове бод, цветове и фигури в шевиците от другите региони на страната ни, както и за символиката им като поддържа казаното с показване на снимков материал. Тя показа по какъв начин стилизацията от пиктограма до писмен знак в шевицата, персонално на нея й оказват помощ доста при тълкуването им.
В знак на признателност и като спомен за гостуването в Смолян, шефът на библиотеката Милка Матева подари на госпожа Ямами две краеведски книги на Петър Маринов, а гостенката обогати библиотечния ни фонд с две издания на японски език - " Азиатска бродерия " и " Българска шевица - от майка на щерка. Историята, разказана от алената нишка ". Последната книга е писана от Ирен Ямами и следва да бъде издадена и на български език. Детски отдел получи в подарък от гостенката пъзел с 300 елементи.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ