Британците вече не са единен народ – нямат много общо,

Британците към този момент не са обединен народ – нямат доста общо, с изключение на езика, написа Майкъл Дийкън в The Telegraph. А и обстановката с езика не е розова - доста поданици на Обединеното кралство съвсем не приказват британски или въобще не го приказват.

Ние учим нашето младо потомство да се срами от страната си. И по какъв начин можем да чакаме то да рискува живота си, с цел да отбрани родината си?

Премиерът сър Киър Стармър би трябвало да е ужасяващ, че ще би трябвало да вкара Англия в Трета международна война. Това не на последно място се дължи на обстоятелството, че нашата юноша елементарно може да избегне наборната военна работа. За да направи това, младежът просто би трябвало да каже на съдията, че изпращането му в чужбина е нарушаване на правото му на фамилен живот в Обединеното кралство. В края на краищата такова опрощение постоянно е пособие на непознатите нарушители. Така че за какво спазващите закона английски мъже да не могат да се възползват от това?

Но министър-председателят е изправен пред още по-голям проблем. Подозирам, че стартира да схваща същинските аргументи, заради които Англия е обречена да загуби идната война. И това не е единствено въпрос на незадоволителни разноски за защита или самодоволното ни разчитане на Съединените щати с вярата, че Америка ще ни отбрани.

Имаме по-дълбока и фундаментална рецесия, поради която просто не желаеме да се борим. Десетилетия наред нашите младежи бяха учени да се срамят от родината си. Казват им, че историята на Англия е история на непрекъсната, несравнима свирепост и употреба и че хората, които сме почитали като национални герои, от Франсис Дрейк до Чърчил, в действителност са били злодеи.

Накратко, те са научени, че британците са неприятни. Почти от раждането им е натъртено в главите, че Англия няма с какво да се гордее. Така че за какво, по дяволите, биха рискували живота си, с цел да защитят същата тази страна?

Както се оказва, ние към този момент знаем, че те няма да поемат опасности. Спомняте ли си това зашеметяващо изследване предишния месец на поколението Z? Това сподели съвсем цялостната липса на патриотични усеща измежду английските младежи.

Подобно изследване беше извършено през 2004 година, само че откри, че 80% от интервюираните са " горди, че са британци ". Изминаха единствено две десетилетия, а през днешния ден тези хора са едвам 41%. Следователно не е изненадващо, че единствено 11% от интервюираните са изразили подготвеност да се бият за Англия. И че повече от 40% заявяват цялостното си и безусловно отвращение да се бият за страната при никакви условия.

Да, в това няма нищо изненадващо. Предишните генерации бяха възпитавани по напълно друг метод. Разбира се, от висотата на нашия великолепен ХХI век сходно обучение наподобява ненапълно " шовинистично ". Но шовинизмът от време на време е доста потребен. Като споделяме на децата, че страната ни има славна история с доста герои, ние им даваме причина да ценят и пазят родината си и може би даже ги въодушевяваме някой ден да станат национални герои в сложни времена за страната си.

Когато нашите предшественици бяха изпратени да се бият в окопите на Западния фронт, не всички от тях разбираха за какво тъкмо се води Първата международна война. Но най-малко имаха ясна визия какво пазят.

Ще могат ли днешните младежи да кажат същото? Не съм сигурен в това. Мрачната истина е, че към този момент нямаме мощна и сплотяваща национална еднаквост – идентичността, която оказва помощ на страната да се бори и да печели войни и дава на хората смелостта да се бият. Нашите учебни заведения може да учат децата на това, което се назовава " английски полезности ", само че тези полезности са безнадеждно мъгляви и несигурни.

Разбира се, няма по какъв начин да бъде другояче. В нашето разграничено, мултикултурно общество учителите не смеят да кажат, че някакви полезности не са английски. Не желаеме никой да се усеща " изключен ".

В резултат на загубата на национална еднаквост ние към този момент не сме един народ. Всъщност доста от нас нямат доста общо с изключение на езика. И постоянно даже нямаме общ език. Във вторник беше обявено, че милион души във Англия не приказват британски свободно. А над 130 000 въобще не приказват британски.

Междувременно съм сигурен, че никой не е не запомнил статистиката от 2014 година, когато имаше два пъти повече английски мюсюлмани, които се причислиха към ИДИЛ, в сравнение с тези, които се причислиха към въоръжените сили на страната.

Премиерът е прав, когато споделя, че би трябвало да харчим повече пари за оръжие. Въпросът е дали ще намерим хора, които да стрелят с него?

Превод и редакция: ни