Теорията на Стивън Хокинг за повърхността на черните дупки е вярна
Британският научен физик Стивън Хокинг е прочут със своите прогнози по отношение на черните дупки. Хокинг, да вземем за пример, е прочут с теоретизирането на концепцията, че черните дупки в действителност доста последователно, само че излъчват светлина с течение на времето; събитие, което физиците назовават радиация на Хокинг.
Сега новият разбор на гравитационните талази дава съществени доказателства в поддръжка на още една от прогнозите на Хокинг за черната дупка. Тази, която е обвързвана със способността им да поддържат общата си повърхнина при положение на конфликт.
Science News рапортува за новия разбор, който екип от астрофизици неотдавна очерта в публикация, оповестена в списанието Physical Review Letters.
Екипът изследва данните, открити през 2015 година от Гравитационно-вълновата обсерватория за модернизиран лазерен интерферометър или LIGO, идващи от двойка извънредно отдалечени, сливащи се черни дупки в опит да се намерят потвърждаващи доказателства за „ теоремата на региона на Хокинг “.
Теоремата, която произтича от общата доктрина на относителността, разказва измененията в черните дупки след влизането на материята в тях. По създание, защото черната дупка набира повече маса, тя също би трябвало да усили повърхността си. Но в случай че новопогълнатата материя усили и въртенето на черната дупка, това би трябвало да анулира увеличението на нейната повърхнина. Теоремата за площта обаче гласи, че увеличението на повърхността заради спомагателна маса постоянно ще надвишава намаляването на повърхността.
В случая с данните от LIGO, астрофизиците изследват две сливащи се черни дупки, които изпращат гравитационни талази или талази в тъканта на галактическото време във Вселената. Астрофизиците разделят данните на два сегмента; един, отчитащ съответните повърхности на двете черни дупки преди сливането, и един за новата, единична повърхнина на черната дупка след сливането. И след изследване на данните откриват, че черната дупка след сливането в действителност е имала по-голяма повърхнина. Повърхност, която в действителност е по-голяма от тази на двете, по-рано обособени черни дупки, взети дружно.
Тези открития са „ трогателен намек, че зоните на черните дупки са нещо фундаментално и значимо “, сподели астрофизикът Уил Фар, съавтор на проучването от университета Стони Брук в Ню Йорк, пред Science News. Астрофизикът от Масачузетския софтуерен институт Максимилиано Иси, различен съавтор на проучването, добави, че тези открития са образец за общо относително пояснение на света. Въпреки че каквото и да се случва в възходящата черна дупка, то към момента си остава цялостна мистерия.
