Анаконда в полилея: Как неочакван враг срази Желязната лейди...
Британският министър председател Маргарет Тачър напусна " Даунинг стрийт " 10 през 1990-а със сълзи в очите. Тя беше свалена от личната си партия, отслабена от непредвиден зложелател.
Когато Маргарет Тачър застана за финален път на прага на формалната резиденция на английския министър-председател, погледите на международните медии бяха приковани към нея, написа
„ Напускаме " Даунинг стрийт " за финален път след 11,5 прелестни години и сме щастливи да оставим Обединеното кралство в доста по-добро положение, в сравнение с когато дойдохме тук “, сподели тя.
Със сълзи в очите
Тачър изглеждаше всичко друго, единствено не и щастлива. На 22 ноември 1990 година, тя подаде оставка като водач на ръководещата Консервативна партия, откакто не съумя да завоюва задоволителна поддръжка в борбата за водачеството. С очи, преливащи от сълзи, тя помаха за довиждане и се насочи към познатия път към Бъкингамския замък за последната си визита при кралица Елизабет II. Иронията беше, че точно нейният все по-авторитарен жанр на ръководство обърна партията ѝ против нея.
Като първата жена министър-председател на Англия, Тачър изведе партията си до победа в три поредни общи избора. Малко политици са имали сходна власт или са предизвиквали толкоз мощни страсти – както в поддръжка, по този начин и против себе си. Тя води и печели голям брой борби против английския хайлайф, синдикатите, опозиционната Лейбъристка партия и от време на време против личните си министри. Но този път беше изгубила най-важната борба – против сътрудниците си консерватори. Това е история за надменност, засегнати усеща и някои типично английски спортни метафори.
The truth behind Margaret Thatcher`s downfall: Ex-PM`s closest aides speak out after Channel 4 `Brian and Maggie` retelling of 1989 TV grilling
— Daily Mail (@DailyMail)
Министърът Крис Патън сподели пред Би Би Си през 2005 година, че Тачър е знаела, че „ хората би трябвало да се опасяват малко от нея, в случай че желае да реализира своето “. По думите му тя имала „ извънреден жанр да обобщава заключенията от срещите още първоначално и по-късно да провокира събралите се да кажат дали считат, че тя може да бърка “. Той добави: „ Винаги е имало това леко чувство за анаконда в полилея, в случай че сте сбъркали. “
Когато Маргарет Тачър застана за финален път на прага на формалната резиденция на английския министър-председател, погледите на международните медии бяха приковани към нея, написа
„ Напускаме " Даунинг стрийт " за финален път след 11,5 прелестни години и сме щастливи да оставим Обединеното кралство в доста по-добро положение, в сравнение с когато дойдохме тук “, сподели тя.
Със сълзи в очите
Тачър изглеждаше всичко друго, единствено не и щастлива. На 22 ноември 1990 година, тя подаде оставка като водач на ръководещата Консервативна партия, откакто не съумя да завоюва задоволителна поддръжка в борбата за водачеството. С очи, преливащи от сълзи, тя помаха за довиждане и се насочи към познатия път към Бъкингамския замък за последната си визита при кралица Елизабет II. Иронията беше, че точно нейният все по-авторитарен жанр на ръководство обърна партията ѝ против нея.
Като първата жена министър-председател на Англия, Тачър изведе партията си до победа в три поредни общи избора. Малко политици са имали сходна власт или са предизвиквали толкоз мощни страсти – както в поддръжка, по този начин и против себе си. Тя води и печели голям брой борби против английския хайлайф, синдикатите, опозиционната Лейбъристка партия и от време на време против личните си министри. Но този път беше изгубила най-важната борба – против сътрудниците си консерватори. Това е история за надменност, засегнати усеща и някои типично английски спортни метафори.
The truth behind Margaret Thatcher`s downfall: Ex-PM`s closest aides speak out after Channel 4 `Brian and Maggie` retelling of 1989 TV grilling
— Daily Mail (@DailyMail)
Министърът Крис Патън сподели пред Би Би Си през 2005 година, че Тачър е знаела, че „ хората би трябвало да се опасяват малко от нея, в случай че желае да реализира своето “. По думите му тя имала „ извънреден жанр да обобщава заключенията от срещите още първоначално и по-късно да провокира събралите се да кажат дали считат, че тя може да бърка “. Той добави: „ Винаги е имало това леко чувство за анаконда в полилея, в случай че сте сбъркали. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ