Британският премиер Киър Стармър отказва да изпрати военни кораби за

Британският министър председател Киър Стармър отхвърля да изпрати военни кораби за възобновяване на корабоплаването в Ормузкия пролив, макар настояването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп, заяви вестник „ Дейли Телеграф “. Германия, Австралия и Япония също публично отхвърлиха да изпратят военни  кораби в Близкия изток, с цел да ескортират търговски плавателни съдове през Ормузкия пролив. Според „ Дейли Телеграф “ отказът на Стармър да отговори на настояването на Тръмп може в допълнение да утежни връзките сред двамата водачи. Шефът на Белия дом към този момент изрази неодобрение от отхвърли на Лондон да разреши военните му бази да бъдат употребявани за първи удар против Иран. По-рано Тръмп сподели, че страните, внасящи нефт през Ормузкия пролив, би трябвало да вземат участие в обезпечаването на сигурността на корабоплаването, като изпратят военни кораби там. Сред страните, в чиито ползи може да бъде сходна стъпка, той уточни Англия, Китай, Република Корея, Франция и Япония.

Германия, Австралия и Япония отхвърлиха апела на американския президент Доналд Тръмп съюзниците да основат коалиция за отваряне на жизненоважния воден път, през който минават 20% от международните петролни доставки. Същевременно войната на Съединени американски щати и Израел против Иран продължава да разтърсва международните енергийни пазари.

Вчера Тръмп съобщи, че администрацията му към този момент се е свързала със седем страни за подпомагане, без да показва кои са, само че пък в обществените мрежи през уикенда изрази вяра, че ще вземат участие Китай, Франция, Япония, Южна Корея, Англия и други.

„ Настоявам тези страни да се намесят и да защитят личната си територия, тъй като това е тяхна територия - каза Тръмп пред кореспонденти на борда на Air Force One по пътя от Флорида за Вашингтон. - Това е мястото, откъдето те черпят сила. “

Тази нощ Тръмп също по този начин конкретизира настояванията си: той изиска миночистачи и военни сили за обезвреждане на „ неприятни играчи "  по иранското крайбрежие. Той направи паралел с американската поддръжка за Украйна и съобщи, че е „ изцяло подходящо " бенефициентите на протока да допринесат за неговата сигурност - имайки поради, че Китай и доста европейски страни разчитат на него повече от Съединени американски щати.

Американският президент също по този начин насочи предизвестие към НАТО, че „ доста неприятно " бъдеще чака алианса при липса на отговор и добави, че идната му среща с китайския президент Си Дзинпин в Пекин евентуално ще бъде отсрочена, до момента в който не получи изясненост за позицията на Пекин: „ Мисля, че Китай също би трябвало да помогне, тъй като получава 90% от петрола си от пролива “. Китайските управляващи към този момент изобщо не са коментирали настояването.

Това направиха тази заран Япония и Австралия, които го отхвърлиха.

Премиерът на Япония Санае Такаичи съобщи, че страната е лимитирана от конституцията и няма проекти да изпраща военни кораби към Близкия изток. „ Не сме взели никакви решения по отношение на изпращането на ескортни кораби. Продължаваме да изследваме какво може да направи Япония независимо и какво може да се направи в границите на правната рамка “, сподели госпожа Такаичи пред Народното събрание.

Австралия, различен основен съдружник на Съединени американски щати в Индо-Тихоокеанския район, съобщи, че не е била помолена публично и няма да изпрати кораби. „ Знаем какъв брой необикновено значимо е това. Но не е нещо, за което са ни помолили или за което ние способстваме “, сподели Катрин Кинг, член на кабинета на премиера Антъни Албанезе, в изявление за държавната телевизия ABC.

Още нощес пък външният министър на Германия Йохан Вадефул обяви:  " Ще станем ли скоро дейна страна в този спор? Не ". Той посочи, че немското държавно управление има доста ясна позиция, която към този момент е била представяна от канцлера Фридрих Мерц и от министъра на защитата Борис Писториус. " Няма да участваме в този спор ", акцентира той.

Вадефул добави, че Съединени американски щати и Израел са казвали, че задачата им е да унищожат военния потенциал на Иран и по-специално ракетната и нуклеарната му стратегия. Германия чака да бъде осведомена когато Съединени американски щати и Израел реализиран задачите си и " тогава ние на драго сърце ще се включим в договарянията ", добави Вадефул, съгласно който сигурността в Ормузкият пролив е постижима единствено посредством договаряния.

Позицията на Англия остава неразбираема, даже и след диалога сред Доналд Тръмп и премиера Киър Стармър, което нощес са разискали „ значимостта " на отварянето на протока. Изявлението на английското държавно управление обаче е прекомерно обтекаемо: „ Лидерите разискаха настоящата обстановка в Близкия изток и значимостта на отварянето на Ормузкия пролив за преустановяване на разстройствата в световното мореплаване, което покачва разноските в международен мащаб ". Стармър е разискал нуждата от отваряне на пролива и с канадския министър председател Марк Карни.

Южна Корея пък съобщи единствено, че „ деликатно преглежда “ апела на Тръмп. „ Следим деликатно изявленията на президента Тръмп в обществените мрежи и ще разгледаме въпроса с нужното внимание, в тясна съгласуваност със Съединени американски щати ", съобщи представител на президентската администрация на азиатската страна.

Очаква се днес външните министри на Европейския съюз да обсъдят укрепването на дребна военноморска задача в Близкия изток, само че не се чака да вземат решение за разширение на ролята ѝ до защита на кораби в Ормузки пролив, твърди " Ройтерс ", с позоваване на дипломати и публични лица.

На 2 март генерал-майор от Корпуса на стражите на ислямската гражданска война (елитни елементи на иранските въоръжени сили) Ебрахим Джабари предизвести, че Ормузкият проток, през който минава почти една пета от международния експорт на нефт, ще бъде затворен за мореплаване заради военната интервенция на Израел и Съединените щати против Ислямската република. На 5 март иранският външен министър Абас Арагчи сподели, че проливът не е затворен и кораби, в това число танкери, не се пробват да го прекосят сами, опасявайки се от офанзиви от двете страни.

Инфо: Българска телеграфна агенция, ТАСС, Гласове