Британският министър Тереза Мей отмени гласуването на споразумението за Brexit

Британският министър Тереза Мей анулира гласуването на съглашението за Brexit от английския парламент, носрочено за посочения за исторически утринен ден.

Референдумът се организира преди две години, само че към момента има спор за това по какъв начин да се приложи резултатът. Какво ще се случи след Brexit и по какъв начин се стигна дотук, проучва Джордж Фридман за Geopolitical Futures , представен от БГНЕС.
Премиерът Тереза Мей е изправена пред доста рецензии от депутати, които не харесват изискванията на договорката или които не желаят Англия въобще да напусне Европейски Съюз. Всъщност доста от депутатите, както и Дейвид Камерън, министър председателят, който се съгласи да организира референдума, бяха шокирани от резултата от гласуването през 2016 година Въпреки че позволиха допитването, те чакаха, че резултатът напълно няма да е подобен, какъвто се оказа. Но упованието им се оказа погрешно, като постави завършек на безсмисленото изказване, че единствено малко малцинство от английската общност желае напускането. Почти 52% в действителност гласоподаваха в интерес на Brexit.
Когато изчезна шокът измежду политическия и финансов хайлайф, породиха два разногласието. Първият е, че малко болшинство не би трябвало да взема решение подобен значим въпрос. В този мотив може да има съображение, само че Народното събрание би могъл да постанови, че ще е нужен избран предел, с цел да бъде годен резултатът. Не го направи, очаквайки че Brexit ще бъде надвит (силно се колебая, че в случай че болшинството гласоподава в интерес на оставането в границите на същата граница, елитът би се съмнявал в легитимността му).

Вторият беше по-изразителен и евентуално дестабилизиращ. Той беше, че гласоподавателите, които поддържаха излизането от Общността, не схванаха защо гласоподават. Всъщност някои показаха, че основата на поддръжката за Brexit идва от небогати и по-малко образовани хора, в опит да се делегитимизира резултатът. Предвид историята на Англия, че е ръководена от благородници, които се считат за имащи право на власт, този мотив е блудкав. Но не аристокрацията провокира спора; банкери и мениджъри на хедж фондове се опасяваха, че ще бъдат принудени да изоставен Лондон и да реалокират бизнеса си във Франкфурт.
Имаше мощни причини за и срещу оставането в Европейски Съюз, само че тези причини се изгубиха в шумотевицата. Едната страна упреква и продължава да твърди, че напускането на Европейски Съюз ще докара до икономическо злополучие. Другата страна твърди, че пребиваването в Европейски Съюз би коствало на Англия суверенитет. И двете тези точки биха могли да бъдат съществено оспорени, само че в по-голямата си част те бяха ръчни гранати, хвърляни от едната група против другата.
Това, което трансформира противоречивото национално решение в задълбочаващ се призрачен сън, беше реакцията на самия Европейски Съюз. Контрастът с " кадифения бракоразвод " на Словакия и Чешката република не може да бъде по-ярък. Европейски Съюз искаше Англия да остане в блока, защото тя беше втората по величина стопанска система в Европейски Съюз и разпален консуматор на европейски артикули. Четвъртият по величина клиент на Германия не може просто да бъде оставен да се отдалечи.
Но по-важното е, че бюрокрацията на Европейски Съюз се опасява, че един кадифен бракоразвод с Англия ще сътвори казус, който ще разреши на други страни членки да преглеждат отделянето като алтернатива. Поради това Европейски Съюз затрудни договарянията, отказвайки систематично да се преценява с английските потребности и остана корав по ирландския въпрос, което в действителност е невероятно да бъде решено, с изключение на с потреблението на благосклонност и здрав разсъдък - никой от които не е вероятен поради действителностите, пред които Европейски Съюз е изправен и от които се опасява.
Имаше и втора причина, заради която Европейски Съюз наложи все по-големи затруднения в договарянията. Надяваше се да се обърне резултатът от референдума. По този въпрос, несъмнено, имаше поддръжка от елита, само че и от огромния брой гласоподаватели, които гласоподаваха срещу напускането. Като станаха допустимо най-твърди, и двете повдигнаха опцията, че договарянията за излизане не бяха вероятни и сътвориха чувството, че цялото начинание е прекомерно комплицирано и води към неизяснена територия. Идеята, че Англия, по-скоро остаряла по американските стандарти, би могла да издържи на испанската армада, само че не можеше да извърши отдръпване от това, което беше просто контракт без колапс, беше пресилена.

Във всичко това има по-голяма заплаха за Англия. Парламентът утвърди референдума и в случай че се твърди, че излизането е невероятно, би означавало, че английското държавно управление е маневрирало страната в контракт, който не може да напусне. Това би могло да сътвори рецесия на доверие, както и класова рецесия. Голяма част от поддръжката за Brexit идва от групите с по-ниски приходи. Да се трансформират разпоредбите, с цел да се разреши втори избор или просто да се изостави концепцията за изцяло отдръпване, би било възприето като пренебрежение към тези, които гласоподаваха за него, доста от които към този момент се считат за третирани с равнодушие. Ако гласуването за овакантяване на Европейски Съюз беше част от вълната на популизма в Обединеното кралство, тогава пренебрегването на резултата би довело до друга мощна вълна на популизъм от страна на тези, които се смятаха за прекомерно невежи, с цел да знаят какво вършат.
Европейски Съюз също играе с огън. Той се ангажира с борби с Италия за бюджета ѝ, с Полша поради съдиите, с Унгария за правата на индивида и с Румъния за корупцията. Ако включим Англия в този лист, това би означавало, че Европейски Съюз е замесен в спорове от друг тип с шест от 28-те си членове. За множеството контракти това наподобява се приближава до прага на раздробяване. Опитът да се направи да наподобява невероятно за Британия да се отдръпна има за цел да докара у дома посланието, че участието е непрекъснато.