Борбата срещу Русия изкара от политиката поредния британец
Британският министър на защитата Бен Уолъс удостовери отдръпването си от политиката, макар че до неотдавна му се предричаше, че има положителни вероятности. ВСУ и президентът на Украйна Зеленски дължат доста на този човек. Но манията да победи Русия персонално го докара до крушение, а английската войска до съсипия, за наслада на всички нейни многочислени врагове.
Само преди година английският министър на защитата Бен Уолъс беше най-популярният министър в държавното управление и се смяташе за перспективен претендент за министър-председател. Сега Бен Уолъс се готви за идната си оставка и декларира, че повече няма да бъде избиран в Народното събрание, а ще отиде да работи в бар.
Няколко месеца по-рано някогашният му началник Борис Джонсън също толкоз безславно напусна политиката. Човекът, който претендираше за място в историята (поне като причинител на Брекзит), в този момент популяризира медикаменти за намаляване. Неговото управление беше най-лошото за Консервативната партия. В някои социологически изследвания тя пада на трето място, губейки освен от очевидните спечелили на идващите избори - лейбъристите, само че и от шотландските националисти.
В същото грозно положение Уолъс ще остави въоръжените сили на Негово Величество: единствено към 75 хиляди бойци и това са минималните цифри от началото на XIX век насам. Самият той не вижда проблем в това, още повече, че приканва за нови съкращения на армията. Но признава, че ситуацията с оръжията в действителност е отчайващо.
Освен всичко друго се оказва, че във връзка с стратегическото развиване английските войски под командването на Уолъс поемат в противоположна (правилна) посока. Сега той приканва да се влага в танкове, макар че планираше персонално да ги изостави преди три години. Подобно лековерие е простимо за една поетеса, само че надали за боен.
Сега Лондон има единствено 40 танка, единствено една нуклеарна ракетна подводница на непрекъснато дежурство, дефицит на снаряди и вероятност за загуба на позиции в НАТО. В тази връзка не може да не възникне въпросът за какво тогава британците обичат Уолъс, откакто той стана най-популярният министър в държавното управление?
Защото не ни обича нас, руснаците.
Уолъс управлява Министерството на защитата в продължение на четири години, само че най-хубавият му час настъпи едвам когато Лондон стартира да въоръжава Украйна под лозунга за военно проваляне на Русия. Той бързо се издига до един от тримата основни ръководители на подготовката на по този начин нареченото контранастъпление на ВСУ отвън Съединени американски щати, дружно с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. И въпреки всичко Англия се опитваше да пресече пословичните червени линии в номенклатурата на оръжията по-рано от всяка друга мощ, без значение дали ставаше въпрос за тежки танкове, ракети с огромен обхват или снаряди с обеднен уран.
Това предвидимо утежни положението на въоръжените сили на Нейно (тогава Нейно) Величество - складовете бяха празни, като че ли самите британци се биеха година и половина. Уолъс се простираше отвън чергата си: самият той декларира, че армията е хронично недофинансирана и изпитва остра потребност, само че трансформира развиването на украинската войска за сметка на Англия в собствен категоричен приоритет.
Ето за какво го обичаха. Нищо повече.
Мина една година. Под новините по какъв начин съветската войска мели английска техника, употребена от украинците, някогашният любим на Консервативната партия стартира да се стяга за политическа пенсия на 53 години. Още една унищожена кариера от Украйна. Още един британец, който не съумя да победи Русия, макар че се опита доста.
Обсебващото, съвсем маниакално предпочитание на тримата англичани - Джонсън, Уолъс и Лиз Тръс - да върнат Англия на полагащото й се място на международната сцена, като победят остарелия зложелател (тоест Русия) докара до противоположния резултат за тях. Уолъс устоя най-дълго като основен персонаж в поддръжката на ВСУ и публично целите на английското държавно управление не са се трансформирали: Киев може да разчита на Лондон.
Потенциалът обаче към този момент не е същият, опциите са доста понижени, а отдръпването на Уолъс е част от рокади в държавното управление като цяло, което е планувано за есента.
Сегашният министър председател и водач на консерваторите Риши Сунак ще употребява последния си късмет да избави обстановката и да преодолее непопулярността на държавното управление преди изборите, които ще се проведат при започване на 2025 година Успехът наподобява необикновен, а посоката на деяние за него е една - да понижи разноските с известно преразпределение на средствата.
Той, индусът, беше свикан на най-високия пост в държавното управление, на първо място като инспектор и счетоводител - главно, с цел да усъвършенства положението на хазната. От всички водачи на торите Сунак минимум се интересуваше от Украйна и Русия, само че първоначално не промени нищо и продължи самоунищожението.
Сега, с куп публикации за тежкото състояние на английската войска, той се нуждае от министър на войната, който да шета вкъщи, а да не излиза от него. Уолъс, който завоюва сърцата на украинци и британци с русофобията си, само че след това разочарова сънародниците си, е очевидно несъответствуващ за тази роля.
Уолъс си представяше бъдещето по друг метод. В една различна (а също и на здравия разум) действителност той стана един от главните бенефициенти на украинските победи над руснаците. Но английската войска претърпя проваляне - просто тъй като се намеси.
Британците са смутени от това. Има обаче доста нации по света, които биха могли да оценят същинската стойност на актуалната обстановка. На първо място ирландците и аржентинците.
Когато в миналото страховитият зложелател има единствено 40 танка, значимо е да не го спирате и разсейвате.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Само преди година английският министър на защитата Бен Уолъс беше най-популярният министър в държавното управление и се смяташе за перспективен претендент за министър-председател. Сега Бен Уолъс се готви за идната си оставка и декларира, че повече няма да бъде избиран в Народното събрание, а ще отиде да работи в бар.
Няколко месеца по-рано някогашният му началник Борис Джонсън също толкоз безславно напусна политиката. Човекът, който претендираше за място в историята (поне като причинител на Брекзит), в този момент популяризира медикаменти за намаляване. Неговото управление беше най-лошото за Консервативната партия. В някои социологически изследвания тя пада на трето място, губейки освен от очевидните спечелили на идващите избори - лейбъристите, само че и от шотландските националисти.
В същото грозно положение Уолъс ще остави въоръжените сили на Негово Величество: единствено към 75 хиляди бойци и това са минималните цифри от началото на XIX век насам. Самият той не вижда проблем в това, още повече, че приканва за нови съкращения на армията. Но признава, че ситуацията с оръжията в действителност е отчайващо.
Освен всичко друго се оказва, че във връзка с стратегическото развиване английските войски под командването на Уолъс поемат в противоположна (правилна) посока. Сега той приканва да се влага в танкове, макар че планираше персонално да ги изостави преди три години. Подобно лековерие е простимо за една поетеса, само че надали за боен.
Сега Лондон има единствено 40 танка, единствено една нуклеарна ракетна подводница на непрекъснато дежурство, дефицит на снаряди и вероятност за загуба на позиции в НАТО. В тази връзка не може да не възникне въпросът за какво тогава британците обичат Уолъс, откакто той стана най-популярният министър в държавното управление?
Защото не ни обича нас, руснаците.
Уолъс управлява Министерството на защитата в продължение на четири години, само че най-хубавият му час настъпи едвам когато Лондон стартира да въоръжава Украйна под лозунга за военно проваляне на Русия. Той бързо се издига до един от тримата основни ръководители на подготовката на по този начин нареченото контранастъпление на ВСУ отвън Съединени американски щати, дружно с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. И въпреки всичко Англия се опитваше да пресече пословичните червени линии в номенклатурата на оръжията по-рано от всяка друга мощ, без значение дали ставаше въпрос за тежки танкове, ракети с огромен обхват или снаряди с обеднен уран.
Това предвидимо утежни положението на въоръжените сили на Нейно (тогава Нейно) Величество - складовете бяха празни, като че ли самите британци се биеха година и половина. Уолъс се простираше отвън чергата си: самият той декларира, че армията е хронично недофинансирана и изпитва остра потребност, само че трансформира развиването на украинската войска за сметка на Англия в собствен категоричен приоритет.
Ето за какво го обичаха. Нищо повече.
Мина една година. Под новините по какъв начин съветската войска мели английска техника, употребена от украинците, някогашният любим на Консервативната партия стартира да се стяга за политическа пенсия на 53 години. Още една унищожена кариера от Украйна. Още един британец, който не съумя да победи Русия, макар че се опита доста.
Обсебващото, съвсем маниакално предпочитание на тримата англичани - Джонсън, Уолъс и Лиз Тръс - да върнат Англия на полагащото й се място на международната сцена, като победят остарелия зложелател (тоест Русия) докара до противоположния резултат за тях. Уолъс устоя най-дълго като основен персонаж в поддръжката на ВСУ и публично целите на английското държавно управление не са се трансформирали: Киев може да разчита на Лондон.
Потенциалът обаче към този момент не е същият, опциите са доста понижени, а отдръпването на Уолъс е част от рокади в държавното управление като цяло, което е планувано за есента.
Сегашният министър председател и водач на консерваторите Риши Сунак ще употребява последния си късмет да избави обстановката и да преодолее непопулярността на държавното управление преди изборите, които ще се проведат при започване на 2025 година Успехът наподобява необикновен, а посоката на деяние за него е една - да понижи разноските с известно преразпределение на средствата.
Той, индусът, беше свикан на най-високия пост в държавното управление, на първо място като инспектор и счетоводител - главно, с цел да усъвършенства положението на хазната. От всички водачи на торите Сунак минимум се интересуваше от Украйна и Русия, само че първоначално не промени нищо и продължи самоунищожението.
Сега, с куп публикации за тежкото състояние на английската войска, той се нуждае от министър на войната, който да шета вкъщи, а да не излиза от него. Уолъс, който завоюва сърцата на украинци и британци с русофобията си, само че след това разочарова сънародниците си, е очевидно несъответствуващ за тази роля.
Уолъс си представяше бъдещето по друг метод. В една различна (а също и на здравия разум) действителност той стана един от главните бенефициенти на украинските победи над руснаците. Но английската войска претърпя проваляне - просто тъй като се намеси.
Британците са смутени от това. Има обаче доста нации по света, които биха могли да оценят същинската стойност на актуалната обстановка. На първо място ирландците и аржентинците.
Когато в миналото страховитият зложелател има единствено 40 танка, значимо е да не го спирате и разсейвате.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ