Британският кралски флот изгражда нов клас ядрени подводници с балистични ракети.
Британските подводници ще имат същото ракетно отделение като новите ракетни подводници на ВМС на САЩ.
Името на новите подводници напомня първия Dreadnought, боен кораб, който предефинира морската война.
През 1906 г. Британският кралски флот поръча HMS Dreadnought, боен кораб, който промени начина, по който са проектирани надводните бойни кораби и предизвика надпревара във военноморските оръжия.
Въоръжен с пет кули, носещи двойни 12-инчови оръдия и включващ нови технологии подобно на парни турбини и електронно оборудване за управление на огъня, HMS Dreadnought стана стандартът, върху който се базираха бъдещите бойни кораби и раздели епохата „преди дредноут“ и „дредноут“.
Дълго след като царуването на линкора достигна В крайна сметка името Dreadnought все още е определящо. Първата атомна подводница на Кралския флот, в експлоатация от 1963 до 1980 г., също се наричаше HMS Dreadnought.
Сега, повече от 100 години след първия Dreadnought
, друга е в работите. Тази, първата от нов клас ядрени подводници с балистични ракети, отново ще постави началото на нова ера на военни кораби за Великобритания.
Средство за възпиране в морето
Новото на Великобритания клас подводници с ядрени балистични ракети, обозначени като SSBNs, ще запълнят задаващата се празнина в ядреното възпиране на страната.
Докато други държави с ядрено въоръжение използват триада от системи за доставка - наземно изстрелване, въздух -изстрелвани и изстрелвани от морето — за да се гарантира, че техният ядрен капацитет ще оцелее при атака и по този начин гарантира надеждно ядрено възпиране, Великобритания разчита единствено на изстрелвани от подводници балистични ракети от 1998 г., когато оттегли своите хвърляни от въздуха ядрени гравитационни бомби
.
Кралският флот има поне една SSBN на патрулиране като част от операция Relentless, непрекъснатото възпиране на Великобритания в морето, от 1969 г. насам, което я прави най-продължителната военна операция в страната. Сегашните британски сили на SSBN се състоят от четири подводници от клас Vanguard, които са построени между 1986 и 1998 г.
Напрежението от десетилетия на почти постоянно разгръщане се отрази на Vanguards. Първоначално предназначени да служат 25 години, експлоатационният им живот на подводниците е удължен три пъти. Общият им живот сега се очаква да бъде 37 до 38 години.
През 2007 г. британският парламент одобри план за четири нови SSBN, които да заменят Vanguards. След години на проектантска работа, строителството на първата лодка, HMS Dreadnought, започна през 2016 г.
За да осигури успешно и ефективно изграждане и доставка на новия клас, Министерството на отбраната създаде Агенцията за доставка на подводници през 2017 г. да служи като изпълнителна агенция, отговорна за доставките, поддръжката в експлоатация и извеждането от експлоатация на всички атомни подводници на Кралския флот.
Година по-късно двете компании сключиха договор за изграждането на Dreadnought, BAE Systems и Rolls Royce, сформира "Dreadnought Alliance", търговско споразумение, което осигурява постоянна комуникация и сътрудничество между компаниите, включително относно неща като общ модел на разходите, взаимно договорен график и разбивка на работата и процедури за докладване.
The Dreadnought клас
С дължина около 500 фута и водоизместимост от 17 200 тона Dreadnoughts ще бъдат най-големите подводници, създавани някога от Обединеното кралство. Всяка лодка ще има живот от поне 30 години.
Всеки дредноут ще бъде задвижван от PWR3, нов ядрен реактор, построен от Rolls-Royce. Те също така ще имат X-образни кормила и ново турбоелектрическо задвижване, което захранва електрически мотор, който задвижва подобрен помпа-реактивен пропулсор, което вероятно ги прави по-тихи от предшествениците им от клас Vanguard.
Заедно с успокоявайки характеристиките на техните задвижващи системи, Dreadnoughts ще имат ъглова конструкция, предназначена да отклонява активните сонарни вълни, което ги прави по-невидими. Концептуалните изображения показват, че Dreadnoughts също ще бъдат покрити с безехови плочки, които са проектирани да абсорбират входящите активни сонарни вълни и да намалят шума от подводницата, който може да бъде уловен от пасивния сонар.
Кралският флот също планира да оборудва своите подводници Dreadnought с оптични мачти - високотехнологичен заместител на традиционния перископ, който вече се използва на неговите подводници от клас Astute.
Dreadnoughts ще имат четири 21-инчови торпедни тръби и ще носят Spearfish тежки торпеда. Основното им въоръжение обаче ще бъде 12 балистични ракети Trident II D5 - четири по-малко, отколкото на подводниците от клас Vanguard - носещи ядрени бойни глави Mk4/A "Holbrook".
Ракетите ще се съхраняват и изстрелват от общия ракетен отсек. CMC е съвместен отбранителен проект на САЩ и Обединеното кралство, започнат през 2008 г. за създаване на обща система за изстрелване на всички бъдещи американски и британски SSBN. Всеки CMC съдържа четири силоза за ракети. Дредноутите ще бъдат оборудвани с три CMC, докато лодките от клас Columbia на военноморските сили на САЩ ще имат четири.
Освен проекта CMC, Обединеното кралство също участва в програмата за удължаване на експлоатационния живот на Trident II D5 на ВМС на САЩ , който има за цел да удължи срока на експлоатация на ракетата до началото на 2060 г. Британското правителство по-рано посочи, че неговите Tridents ще трябва да бъдат заменени през 2040 г.
Бъдещият флот
Ще бъдат построени четири подводници от клас Dreadnought: Dreadnought, Valiant, Warspite и Крал Джордж VI. Строителството на Valiant започна през 2019 г., а работата по Warspite започна през февруари.
През май 2022 г. Министерството на отбраната обяви, че Dreadnought е навлязъл във фаза на доставка 3, по време на която подводницата в крайна сметка ще напусне корабостроителницата на BAE в Barrow -in-Furness за морски изпитания, извличайки уроци, които ще бъдат приложени при изграждането на други подводници от клас Dreadnought. Кралският флот планира да пусне в експлоатация HMS Dreadnought някъде в началото на 2030 г.
Освен че ще бъдат най-големите британски подводници някога, клас Dreadnought ще бъде един от най-скъпите отбранителни проекти в британската история.
Изграждането на четирите подводници се очаква да струва малко над 39,5 милиарда долара, общата сума включва инфлацията през 35-годишния живот на програмата. Британското правителство също така е създало фонд за непредвидени обстоятелства от около 12,75 милиарда долара, пари, които могат да бъдат „препрофилирани“, за да се поддържа програмата по правилния път. Министерството на отбраната вече има достъп до около 20% от фонда.
Въпреки че британските законодатели изразиха загриженост, че Министерството на отбраната ще гледа на фонда за непредвидени обстоятелства като на „празен чек, освобождаващ го от необходимостта да контролира разходите, " министерството каза в своята актуализация за 2022 г. до парламента, публикувана през март, че програмата все още е по график и в рамките на оценката на разходите.
Прочетете оригиналната статия в Business Insider
Вижте коментарите