Британският бежанец: Най-великият българин
Британският емигрант през днешния ден ни споделя за най-великият българин – Апостолът на свободата – Васил Левски.
Hi guys!
След два дни се навършват 150 години от обесването на Васил Левски. Или май след три дни? Дори датата на гибелта на Апостола на свободата е въпрос на разногласия. В същото време този човек е най-безспорно уважаваната персона в България. Има много исторически персони, за които съм научил откогато пребивавам тук, само че Васил Левски definitely е единственият българин, за който никой, безусловно никой не е казвал в никакъв случай нещо спорно.
И в това време цялата му биография е изпъстрена с спорни данни.
Ето, да вземем за пример датата на обесването му. Има безчет исторически документи, че Васил Иванов Кунчев е обесен в София, два часа преди изгрев на 6 февруари (вторник) през 1873 година За неверното изтъкване на датата на гибелта му виновност има Григорианският календар. Както знаете много години другите страни по света означават летоброенето по Юлиански (стар стил) и Грегориански календар. Разликата не е основна, само че води до много обърквания. Става въпрос за няколко дни mate. Но има една детайлност. За да се приравнят вярно датите по нов жанр изчисленията сочат, че когато приказваме за събития случили се след 1 март 1900 г, би трябвало да се прибавят 13 дни към “Юлианските “ дати. За интервала сред 1 март 1800 година и 28 февруари 1900 г, обаче към правилните дати по нов жанр са плюс 12 дни. С други думи въпреки години наред обесването на Васил Левски да се е чествало на 19 февруари по нов жанр, в същина вярната дата е ден по-рано – на 18-ти.
И тук уважението към великия бунтовник е толкоз огромно, че объркването е позволено по този начин – събития в памет на Левски се организират всяка година и в двата дни. Не мисля, че има различен българин, чиято памет да се уважава по цели два дни всяка година.
А като приказваме за неясноти гробът на Апостола на свободата остава една от най-големите мистерии и до през днешния ден. Първо не е несъмнено къде тъкмо е била изпълнена смъртната присъда. Смята се, че е било на север от конака, до изникналите по-късно (успешно унищожени сякаш от клошар-пироман) Царски конюшни. С други думи до мястото, където през днешния ден в паметника „ Левски “ или едно от най-ужасните кръстовища в Столицата.
Безбройните теории за това къде е заровен, къде са му преместени останките, какво се е случило с костите открити под църквата „ Света Петка “, които са нарочени за негови, обаче остават плод на научни (и не толкоз научни) разногласия и до през днешния ден.
Иначе за биографията на Левски и активността му в интерес на свободата на България няма никакви подозрения. Всички обстоятелства са известни и сносно документирани още от неговите съвременници, та чак до наши дни много откриватели си вършат извършения по тази тематика.
Затова и аз няма да съм следващият графоман, който да ви преразказва историята на великия бунтовник. Просто няма смисъл. Ако сте българин, сигурно знаете за впечатляващата история на Левски. Ако инцидентно не я знаете.. well..няма какво да си приказваме повече.
По-скоро ми се желае във връзка наближаването на историческата дата (или дати) от смърттана Левски да обърна внимание върху неяснотите към личността му.
Причината е, че както преди ви описах mates, неотдавна бях в Ловеч. А, Ловеч е градът на Левски. Което единствено по себе си също е малко необичайно. Usually, когато се приказва за респект към значими исторически персони тя се свързва с родните им градове. Васил Левски е роден на 100-тина километра на юг от Ловеч в Карлово. Also покрай Ловеч си има цялостен град носещ името Левски, който няма нищо общо с историята на Апостола.
Whatever, мисълта ми беше, че е много необичайно, за какво най-големият монумент на Васил Левски се намира да вземем за пример в Ловеч, а не в Карлово. Also музеят с най-богата сбирка от персонални движимости на Апостола е в Ловеч, въпреки и оригиналът на най-ценната негова движимост – прословуто му тефтерче да е въпреки всичко в музея в родния му град. Малко объркващи, нали?
Историята е, че когато основава своята Вътрешна революционна организация (ВРО) Левски афишира за основен комитет този в Ловеч. Именно от града край Осъм, Апостолът на свободата организира безбройните си обиколки по българските земи, посредством които провежда най-мащабната секретна мрежа от революционни комитети.
Meanwhile Ловеч е градът на измяната към Левски. Само на метри от музея, в който можете да видите сабята и револвера на Дякон Игнатий (by the way съгласно мен музея е много creepy в сталинисткия си жанр и под земята етаж, съпроводен с пластмасовата кукла с проскубания мустак, която би трябвало да е Левски), се намира църквата, в която е служил предателят поп Кръстьо. И като споделям изменник, „ поп Кръстьо “ е напряко нарицателно за изменник в българската просвета. При това, още от негови съвременници като Вазов и Захарий Стоянов, многострано развития български духовник е посочен за самобитен вид на Юда.
Според най-разпространената история Левски е пътувал за Ловеч, с цел да прибере архива на комитета и да се срещне с поп Кръстьо, за който имал подозрения, че като касиер на Ловчанския революционен комитет присвоявал от националните пари. И по тази причина попът, който е един от най-старите му съратници, го предал на турците.
В същото време на входа на църквата, в която е служил омразният поп, стои набиваща се на очи, въпреки и анонимна табела с текст: „ В този храм служи поп Кръстьо Никифоров – герой за църковни и национални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години “.
И тук малко вода в мелницата на теорията, че същинският изменник е ръководителя на комитета в Ловеч Марин Поплуканов. Сред цитатите на Левски, които са непокътнати попада в действителност, че ръководителят на комитета в Ловеч е пипал националната пара и отвращение от дейностите му. А както към този момент казахме ръководител е бил Поплуканов, чиято фамилия след Освобождението са едни от най-яростните поддръжници на тезата, че поп Кръстьо е изменник. Also стотина години по-късно до тогавашната къща на Поплуканови е открит същинско златно богатство, за което е развита теорията, че е комитетската хазна, за която поп Кръстьо незаслужено бил упрекнат, че е откраднал.
Well има и контра доктрина, съгласно която златните жълтици освен са прекомерно огромни кат себестойност да са милостиня от дарения на локални хора, ами и по-голямата част в действителност са от римско време и съставляват скъпа нумизматична сбирка.
Тук към този момент леко се прокрадва и другата доста известна доктрина, че в действителност никой не бил предал Левски, ами той заради нехайство самичък привлякъл вниманието на заптиетата.
На няколко километра от края на Ловеч край днешния път за Севлиево, има една отбивка през храстите, на която има табела, че тук се намира „ пази мост Васил Левски “.
Историята за залавянето на Апостола гласи, че откакто тръгнал от Ловеч за Велико Търново, той възнамерявал да пренощува в Къкринския хан. По пътя за там, на въпросния мост Левски срещнал две заптиета. Те го разпитали къде отива, а той първо ги излъгал, че със спътника му Никола Цвятков инцидентно са се засекли по пътя, а той самият бил ловчанлия, който отива да си нагледа лозето, което се намира наоколо. Левски дори споделил на единия турчин, че го познава от града и го питал той самия не го ли помни. Това единствено да припомня mate, се случва в интервал, в който Димитър Общи е хванат след идиотския му опит за грабеж на орханийската хазна, разкрил е на власите всички детайлности за тайната освободителна организация и Васил Левски е най-търсеният човек в Османската империя, като управляващите даже разполагат с негова фотография. Какво хладнокръвие, а! И по този начин заптиетата ги подминали, а Левски отбил през лозята настрана от пътя, до момента в който Цвятков траял с коня си към ханчето. Турците, обаче се усъмнили, тъй като не си спомняли да познават Левски от Ловеч, а им се сторило и необичайно в деня след Коледа „ гяур “ да върви да си работи на лозето. Когато се загледали по пътя към Къкрина видели в далечината, че Левски е излязъл от храстите и към този момент язди коня на Цвятков, който сякаш не познава, до момента в който самия той върви пешком до него. Заптиетата отишли в Ловеч събрали потеря и вечерта създали засада към Къкринското ханче, където заловили Левски.
Има много пробойни в тази история както for example, тази, че релефът на местността към моста е подобен, че няма по какъв начин да видят в далечината двамата комити още веднъж да се събират и да си не престават по пътя. Also, съгласно всички документирани източници доста време откакто са го били заловили турците не са знаели, че това в действителност е Левски. Докато неговите съзаклятници от ВРО of course не дали показания, че това е той. Апропо, нароченият за изменник Марин Поплуканов е един от дребното хванати членове на ВРО, който пред турците не не обелва и дума и е наказан на зточение.
Самото Къкринско ханче пък е едно от най-странните места, на които съм бил. Историята му е, че в миналото Христо Латинеца го е наел по повеля на Левски особено, с цел да се употребява за safehouse при революционната активност. След арестите на революционерите ханчето запада, а малко по—късно е изгоряло до основи. Години по-късно е възобновено въпреки и не в истинския си тип, само че с задачата да се трансформира в музей за възпоменание на делото на Левски.
Днес Къкринското ханче е една от най-популярните туристическ идестинации в България. уверен съм, че няма българин, който да не е чувал за него, въпреки и probably да има такива, които като деца са пропуснали наложителната учебна екскурзия до такава степен. В същото време Къкринското ханче е една от най-безличните дестинации, на които човек може да му хрумне да посети. Нито типът му и разпределението на стаите дават отговор на достоверните. Нито вътре има някакви забавни експонати, с изключение на покъщнина от възрожденската ера. Дори зидът, на който Левски се препъва, откакто е ранен е хванат от турците не е непокътнат. Единственото вековно дърво останало от времето, когато Левски е бил тук, преди години е ударено от гръм и изгоряло и в този момент единствено дънерът му е консервиран и наподобява безумно. Не единствено не можеш да видиш нещо забавно, само че и няма какво повече да научиш за bloody Къкринско ханче, друго от това, което можеш да прочетеш в интернет.
Много спорни са тези моменти, с които се сблъсках, до момента в който минавахме по стъпките на Васил Левски. Безспорно това е най-почитаната фигура в българската история. Има пъклен доста културно-исторически монументи отдадени на забележителния му житейски път. И в това време някакви основни детайли от биографията му и landmarks обвързвано тясно с неговия живот са потънали в прахуляк и тайнственост.
Въпреки това, можете единствено да спечелите от една екскурзия до значимите места свързани с Левски. Ако, не извършите такова странствуване, какво ще загубите? Well you know, губите единствено себе си.
PS.
Като се върнете от визитата в Къкринското ханче, можете да видите къде на друго място може да вземете щемпел от 100-те национални туристически обекта на моята фейсбук-страница:
Hi guys!
След два дни се навършват 150 години от обесването на Васил Левски. Или май след три дни? Дори датата на гибелта на Апостола на свободата е въпрос на разногласия. В същото време този човек е най-безспорно уважаваната персона в България. Има много исторически персони, за които съм научил откогато пребивавам тук, само че Васил Левски definitely е единственият българин, за който никой, безусловно никой не е казвал в никакъв случай нещо спорно.
И в това време цялата му биография е изпъстрена с спорни данни.
Ето, да вземем за пример датата на обесването му. Има безчет исторически документи, че Васил Иванов Кунчев е обесен в София, два часа преди изгрев на 6 февруари (вторник) през 1873 година За неверното изтъкване на датата на гибелта му виновност има Григорианският календар. Както знаете много години другите страни по света означават летоброенето по Юлиански (стар стил) и Грегориански календар. Разликата не е основна, само че води до много обърквания. Става въпрос за няколко дни mate. Но има една детайлност. За да се приравнят вярно датите по нов жанр изчисленията сочат, че когато приказваме за събития случили се след 1 март 1900 г, би трябвало да се прибавят 13 дни към “Юлианските “ дати. За интервала сред 1 март 1800 година и 28 февруари 1900 г, обаче към правилните дати по нов жанр са плюс 12 дни. С други думи въпреки години наред обесването на Васил Левски да се е чествало на 19 февруари по нов жанр, в същина вярната дата е ден по-рано – на 18-ти.
И тук уважението към великия бунтовник е толкоз огромно, че объркването е позволено по този начин – събития в памет на Левски се организират всяка година и в двата дни. Не мисля, че има различен българин, чиято памет да се уважава по цели два дни всяка година.
А като приказваме за неясноти гробът на Апостола на свободата остава една от най-големите мистерии и до през днешния ден. Първо не е несъмнено къде тъкмо е била изпълнена смъртната присъда. Смята се, че е било на север от конака, до изникналите по-късно (успешно унищожени сякаш от клошар-пироман) Царски конюшни. С други думи до мястото, където през днешния ден в паметника „ Левски “ или едно от най-ужасните кръстовища в Столицата.
Безбройните теории за това къде е заровен, къде са му преместени останките, какво се е случило с костите открити под църквата „ Света Петка “, които са нарочени за негови, обаче остават плод на научни (и не толкоз научни) разногласия и до през днешния ден.
Иначе за биографията на Левски и активността му в интерес на свободата на България няма никакви подозрения. Всички обстоятелства са известни и сносно документирани още от неговите съвременници, та чак до наши дни много откриватели си вършат извършения по тази тематика.
Затова и аз няма да съм следващият графоман, който да ви преразказва историята на великия бунтовник. Просто няма смисъл. Ако сте българин, сигурно знаете за впечатляващата история на Левски. Ако инцидентно не я знаете.. well..няма какво да си приказваме повече.
По-скоро ми се желае във връзка наближаването на историческата дата (или дати) от смърттана Левски да обърна внимание върху неяснотите към личността му.
Причината е, че както преди ви описах mates, неотдавна бях в Ловеч. А, Ловеч е градът на Левски. Което единствено по себе си също е малко необичайно. Usually, когато се приказва за респект към значими исторически персони тя се свързва с родните им градове. Васил Левски е роден на 100-тина километра на юг от Ловеч в Карлово. Also покрай Ловеч си има цялостен град носещ името Левски, който няма нищо общо с историята на Апостола.
Whatever, мисълта ми беше, че е много необичайно, за какво най-големият монумент на Васил Левски се намира да вземем за пример в Ловеч, а не в Карлово. Also музеят с най-богата сбирка от персонални движимости на Апостола е в Ловеч, въпреки и оригиналът на най-ценната негова движимост – прословуто му тефтерче да е въпреки всичко в музея в родния му град. Малко объркващи, нали?
Историята е, че когато основава своята Вътрешна революционна организация (ВРО) Левски афишира за основен комитет този в Ловеч. Именно от града край Осъм, Апостолът на свободата организира безбройните си обиколки по българските земи, посредством които провежда най-мащабната секретна мрежа от революционни комитети.
Meanwhile Ловеч е градът на измяната към Левски. Само на метри от музея, в който можете да видите сабята и револвера на Дякон Игнатий (by the way съгласно мен музея е много creepy в сталинисткия си жанр и под земята етаж, съпроводен с пластмасовата кукла с проскубания мустак, която би трябвало да е Левски), се намира църквата, в която е служил предателят поп Кръстьо. И като споделям изменник, „ поп Кръстьо “ е напряко нарицателно за изменник в българската просвета. При това, още от негови съвременници като Вазов и Захарий Стоянов, многострано развития български духовник е посочен за самобитен вид на Юда.
Според най-разпространената история Левски е пътувал за Ловеч, с цел да прибере архива на комитета и да се срещне с поп Кръстьо, за който имал подозрения, че като касиер на Ловчанския революционен комитет присвоявал от националните пари. И по тази причина попът, който е един от най-старите му съратници, го предал на турците.
В същото време на входа на църквата, в която е служил омразният поп, стои набиваща се на очи, въпреки и анонимна табела с текст: „ В този храм служи поп Кръстьо Никифоров – герой за църковни и национални свободи. Светлата му памет бе помрачавана 120 години “.
И тук малко вода в мелницата на теорията, че същинският изменник е ръководителя на комитета в Ловеч Марин Поплуканов. Сред цитатите на Левски, които са непокътнати попада в действителност, че ръководителят на комитета в Ловеч е пипал националната пара и отвращение от дейностите му. А както към този момент казахме ръководител е бил Поплуканов, чиято фамилия след Освобождението са едни от най-яростните поддръжници на тезата, че поп Кръстьо е изменник. Also стотина години по-късно до тогавашната къща на Поплуканови е открит същинско златно богатство, за което е развита теорията, че е комитетската хазна, за която поп Кръстьо незаслужено бил упрекнат, че е откраднал.
Well има и контра доктрина, съгласно която златните жълтици освен са прекомерно огромни кат себестойност да са милостиня от дарения на локални хора, ами и по-голямата част в действителност са от римско време и съставляват скъпа нумизматична сбирка.
Тук към този момент леко се прокрадва и другата доста известна доктрина, че в действителност никой не бил предал Левски, ами той заради нехайство самичък привлякъл вниманието на заптиетата.
На няколко километра от края на Ловеч край днешния път за Севлиево, има една отбивка през храстите, на която има табела, че тук се намира „ пази мост Васил Левски “.
Историята за залавянето на Апостола гласи, че откакто тръгнал от Ловеч за Велико Търново, той възнамерявал да пренощува в Къкринския хан. По пътя за там, на въпросния мост Левски срещнал две заптиета. Те го разпитали къде отива, а той първо ги излъгал, че със спътника му Никола Цвятков инцидентно са се засекли по пътя, а той самият бил ловчанлия, който отива да си нагледа лозето, което се намира наоколо. Левски дори споделил на единия турчин, че го познава от града и го питал той самия не го ли помни. Това единствено да припомня mate, се случва в интервал, в който Димитър Общи е хванат след идиотския му опит за грабеж на орханийската хазна, разкрил е на власите всички детайлности за тайната освободителна организация и Васил Левски е най-търсеният човек в Османската империя, като управляващите даже разполагат с негова фотография. Какво хладнокръвие, а! И по този начин заптиетата ги подминали, а Левски отбил през лозята настрана от пътя, до момента в който Цвятков траял с коня си към ханчето. Турците, обаче се усъмнили, тъй като не си спомняли да познават Левски от Ловеч, а им се сторило и необичайно в деня след Коледа „ гяур “ да върви да си работи на лозето. Когато се загледали по пътя към Къкрина видели в далечината, че Левски е излязъл от храстите и към този момент язди коня на Цвятков, който сякаш не познава, до момента в който самия той върви пешком до него. Заптиетата отишли в Ловеч събрали потеря и вечерта създали засада към Къкринското ханче, където заловили Левски.
Има много пробойни в тази история както for example, тази, че релефът на местността към моста е подобен, че няма по какъв начин да видят в далечината двамата комити още веднъж да се събират и да си не престават по пътя. Also, съгласно всички документирани източници доста време откакто са го били заловили турците не са знаели, че това в действителност е Левски. Докато неговите съзаклятници от ВРО of course не дали показания, че това е той. Апропо, нароченият за изменник Марин Поплуканов е един от дребното хванати членове на ВРО, който пред турците не не обелва и дума и е наказан на зточение.
Самото Къкринско ханче пък е едно от най-странните места, на които съм бил. Историята му е, че в миналото Христо Латинеца го е наел по повеля на Левски особено, с цел да се употребява за safehouse при революционната активност. След арестите на революционерите ханчето запада, а малко по—късно е изгоряло до основи. Години по-късно е възобновено въпреки и не в истинския си тип, само че с задачата да се трансформира в музей за възпоменание на делото на Левски.
Днес Къкринското ханче е една от най-популярните туристическ идестинации в България. уверен съм, че няма българин, който да не е чувал за него, въпреки и probably да има такива, които като деца са пропуснали наложителната учебна екскурзия до такава степен. В същото време Къкринското ханче е една от най-безличните дестинации, на които човек може да му хрумне да посети. Нито типът му и разпределението на стаите дават отговор на достоверните. Нито вътре има някакви забавни експонати, с изключение на покъщнина от възрожденската ера. Дори зидът, на който Левски се препъва, откакто е ранен е хванат от турците не е непокътнат. Единственото вековно дърво останало от времето, когато Левски е бил тук, преди години е ударено от гръм и изгоряло и в този момент единствено дънерът му е консервиран и наподобява безумно. Не единствено не можеш да видиш нещо забавно, само че и няма какво повече да научиш за bloody Къкринско ханче, друго от това, което можеш да прочетеш в интернет.
Много спорни са тези моменти, с които се сблъсках, до момента в който минавахме по стъпките на Васил Левски. Безспорно това е най-почитаната фигура в българската история. Има пъклен доста културно-исторически монументи отдадени на забележителния му житейски път. И в това време някакви основни детайли от биографията му и landmarks обвързвано тясно с неговия живот са потънали в прахуляк и тайнственост.
Въпреки това, можете единствено да спечелите от една екскурзия до значимите места свързани с Левски. Ако, не извършите такова странствуване, какво ще загубите? Well you know, губите единствено себе си.
PS.
Като се върнете от визитата в Къкринското ханче, можете да видите къде на друго място може да вземете щемпел от 100-те национални туристически обекта на моята фейсбук-страница:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ