Британският бежанец: Да не отидеш до Разбоишкия манастир е престъпление
Британският емигрант: Да не отидеш до Разбоишкия манастир е закононарушение!
Горда Стара планина mate!
Поздравявам целия български народ с държавния химн. Както се споделя, в случай че нямаме мотив да се гордеем с държавниците си в последно време, най-малко на химна да се порадваме. И този път в действителност си беше за горделивост обстановката.
I mean мачът по футбол с Република Северна Македония.
Много хубаво се получи по какъв начин отидохме, видяхме им тъпотиите и ги победихме! Нямаше изцепки от българска страна нито от футболистите, нито от почитателите. Македонците сами се изложиха с просташката си постъпка да освиркат химна на България, по никакъв метод никой от наша страна не им падна на равнището.
И с цел да е още по-унизителна цялата история ги бихме
и на терена. Отдавна не е имало преживелица, в която са намесени по едно и също време и политика, и футбол, и тя да ми достави такова задоволство. При това без политиците да вземат участие директно. А може би тъкмо поради това.
Но да ги оставим политиците, те си имат предизборна акция и са заети да се вършат на клоуни. А пък вие mates, в случай че сте решили да участвате в цирка в неделя, дано да ви предложа нещо по-забавно най-малко за съботния ден. И без това в неделя времето
го дават да е извънредно и в директния смисъл на думата.
За един ден и с цената на малко изключително гориво можете умерено да се насладите на trip до Разбоишкия манастир.
Probably ще въздъхнете, че той Разбоишкия манастир
е по-близо до Сърбия, в сравнение с до София, само че аз в случай че съм (а аз не споделям, че безусловно не съм) по-заядлив на историческа тема, ще ви отговоря, че това зависи от коя година е картата на България, която гледате.
Защото въпросният манастир е там доста по-отдавна, от когато е начертана настоящата държавна граница. As a matter of fact някои исторически извори настояват, че още през Vв. по тези места за се заселили християнски отшелници, а по-късно по времето на Първата българска страна е издигнат и манастирът.
„ Тези места “, за които ви приказвам са стръмните скалисти крайбрежия на река Нишава при един от последните й меандри, малко преди да стигне до граничното село Калотина и оттова да премине на сръбска територия. По живописните западни скатове на Стара планина, реката е описала обаятелен завой, който пък, в случай че се съди от историческите извори е привлекателен за хората от хилядолетия насам.
Пътищата до това прелестно местенце са два, в случай че идвате от София. И двата са дълги към 60 км. и съгласно картата лишават към час. Според персоналните ми усещания, обаче е по-близо до два.
Единият маршрут е по пътя за сръбската граница, където на Драгоман би трябвало да отбиете в посока Летница. Другият е пътят през Костинброд за прохода Петрохан, по който обаче би трябвало да отбиете за Годеч. И двата маршрута са очарователни Местностите, през които ще минете са доста красиви, селцата са живописни, а някои от тях са даже и обитаеми с много първокласни къщи. Ние на отиване минахме по единия, а на връщане по другия. И в двата случая не спестихме време, само че и не загубихме ненужно.
Това за маршрута ви го споделям, тъй като е много значимо. До Разбоишкия манастир mate, навигацията в действителност ви упътва чак до село Калотина и оттова на излизане от селото има черен път, не безусловно подобаващ за всяка кола, който води непосредствено до портите на манастирския двор.
Това, обаче го споделя навигацията. Аз ви споделям да следвате маршрута до село Разбоище. Там откакто подминете селото отново ще излезете на черен път. Но още първоначално му ще паркирате колата си на една полянка, probably измежду значително други коли, и ще тръгнете по стръмната, само че къса екопътека до манастира.
Believe me, има за какво да постъпите по този начин. Мисля че, разходката е единствено към километър и половина, само че си коства като за 10! Слизането по планинския скат към коритото на Нишава дава опция за такива прелестни гледки, но такива прелестни гледки, че чак някой не е издържал и е инсталирал скамейка за фотосесии на най-подходящото място.
От въпросната скамейка има съвсем 360-градусова гледка като с изключение на реката и планините насреща се вижда съвършено и прословутата скална черква на Разбоишкия манастир, а в случай че имате шанс, до момента в който сте там можете да видите и бавния товарен трен, който 2-3 пъти в деня минава по виещите се към реката релси.
Well, в случай че нямате шанс този трен може да ви застигне, до момента в който вървите по жп-линията долу. Понеже маршрута ви минава тъкмо по релсовия път, където има мост над Нишава. След моста се отбивате от релсите и се озовавате непосредствено пред портите на манастира, където съществуването на паркирани коли може да ви накара да се чувствате като простак, че до момента сте бухали пешком през гората, а насреща има път, по който умерено е можело да се довлечете с колата си. Ако се чувствате като простак поради такова нещо, то кой съм аз да ви обезсърчавам.
Но, в случай че се чувствате обезумял от обич можете да се разноските напълно малко по-напред по жп-линията и да видите so called тунел на влюбените, който се образува от дърветата преплели клони във формата на сърце към релсите. Аз се пробвах да фотографирам този тунел, само че мисля, че фотосите ми не съумяха и на половина да уловят хубостта на това събитие сътворено взаимно от индивида и природата.
Манастирът е много дребен и в доста окаяно положение. Все отново има живот в част от постройките му и ние даже се запознахме с една пъклен общителна монахиня. Да сложиш думите „ пъклен “ и „ монахиня “ в едно изречение е осквернение, което приписвам mate на вековните обичаи, които британските ми предшественици имат в заяждането с католическата черква.
Anyway, монахинята беше в действителност общителна и приветлива изцяло в противоречие със суровата природа в близост и полуразрушените икономически постройки. Знаете ли кое друго беше в прорез с околната конюнктура – шумната музика и пушека от скара, които се носеха от поляната на брега на реката отвън портите на манастира. Огромна радостна компания си беше направила ваучър в това безшумно райско кътче, като яденето и пиенето се разтоварваха напряко от камион.
По-късно монахинята ни изясни, че това било някаква дългогодишна традиция на огромен жанр от преселници, които един път в годината навръх тази дата си правели фамилна колекция край манастира. Малко се позасрамих от първичната си реакция и възмущението ми бързо мина в наслада и почитание пред традициите, които тези хора си съблюдават. Чак се размечтах по какъв начин някой ден внуците ми ще се събират със фамилиите си в градинката пред блока ни в Овча купел и радостно ще описват истории на негоден български с English изречения, до момента в който си въртят бутилка от кола с капачка от фанта.
Романтизмът в душата няма по какъв начин да не се ускори когато си на място като Разбоишкия манастир. След поляната с радостните родственици има дървен мост, по който се минава реката. А оттова по стъпала можете бързо (или не толкоз, в случай че мъкнете натъпкана раница и кисело 3-годишно дете) да се качите до прословутата скална черква.
Освен, че е доста остаряла и за нея има безчет митове както в древността, по този начин и в по-нови времена, когато там са се укривали Левски и Миткалото, тази черква е прословута и с това, че в някакъв миг там се е подвизавал предвидлив и държащ на реда и чистотата духовник, който е замазал средновековните фрески с вар. Тази „ прочистваща “ интервенция е довела до това, че в наши дни варта освен е опропастила стенописите, ами и поради неправилното й полагане са се обелили цели части от стените и тавана.
Църквата however е доста живописна, по стените извън още си личат надписи на комити, които са се крили тук. А по пътя до горе има пещера, която сякаш е затрупана към този момент, само че не е несъмнено дали от нея не можеш да стигнеш до някоя от тайните галерии стигащи до самата черква. Или пък чак д намиращата се от другата страна на хълма пещера „ Дракула “.
Като цяло в местността към Разбоишкия манастир има много други забавни местенца, които можете да посетите, до момента в който сте там. Наблизо са Букоровския манастир, водопадът „ Котлите “ и една от най-старите непокътнати църкви в България в село Беренде.
Well, ние не видяхме нито едно от тези места. Предпочетохме след прехода да се наградим с пикник на сенчестия бряг на Нишава, малко встрани от шумната родова среща. Разпънахме изстрадалото си от пикници одеало, изядохме си сандвичите, обилно обогатени с феноменалните домати, които намерихме в едно магазинче в Годеч и си топихме краката в ледената, само че нереално бистра вода на Нишава.
На връщане малко изплезихме езици по стръмния път нагоре. Още повече, че уцелихме интервал в другояче прохладния ден, в който следобедното слънце беше решило да напече като за последно, като че ли всеки миг ще се пръсне. Но нищо не работи по този начин разхлаждащо и even вледеняващо, когато след през целия ден в гората навръх метри от мястото където си паркирал видиш табела, която предизвестява, че околната околност е ловна зона, стреля се, и разходките из нея са лична отговорност.
Аз в неделя не съм сигурен какво ще върша, в случай че и вие се чудите – постоянно можете да прочетете някоя от другите ми истории на страницата ми във Facebook:
Горда Стара планина mate!
Поздравявам целия български народ с държавния химн. Както се споделя, в случай че нямаме мотив да се гордеем с държавниците си в последно време, най-малко на химна да се порадваме. И този път в действителност си беше за горделивост обстановката.
I mean мачът по футбол с Република Северна Македония.
Много хубаво се получи по какъв начин отидохме, видяхме им тъпотиите и ги победихме! Нямаше изцепки от българска страна нито от футболистите, нито от почитателите. Македонците сами се изложиха с просташката си постъпка да освиркат химна на България, по никакъв метод никой от наша страна не им падна на равнището.
И с цел да е още по-унизителна цялата история ги бихме
и на терена. Отдавна не е имало преживелица, в която са намесени по едно и също време и политика, и футбол, и тя да ми достави такова задоволство. При това без политиците да вземат участие директно. А може би тъкмо поради това.
Но да ги оставим политиците, те си имат предизборна акция и са заети да се вършат на клоуни. А пък вие mates, в случай че сте решили да участвате в цирка в неделя, дано да ви предложа нещо по-забавно най-малко за съботния ден. И без това в неделя времето
го дават да е извънредно и в директния смисъл на думата.
За един ден и с цената на малко изключително гориво можете умерено да се насладите на trip до Разбоишкия манастир.
Probably ще въздъхнете, че той Разбоишкия манастир
е по-близо до Сърбия, в сравнение с до София, само че аз в случай че съм (а аз не споделям, че безусловно не съм) по-заядлив на историческа тема, ще ви отговоря, че това зависи от коя година е картата на България, която гледате.
Защото въпросният манастир е там доста по-отдавна, от когато е начертана настоящата държавна граница. As a matter of fact някои исторически извори настояват, че още през Vв. по тези места за се заселили християнски отшелници, а по-късно по времето на Първата българска страна е издигнат и манастирът.
„ Тези места “, за които ви приказвам са стръмните скалисти крайбрежия на река Нишава при един от последните й меандри, малко преди да стигне до граничното село Калотина и оттова да премине на сръбска територия. По живописните западни скатове на Стара планина, реката е описала обаятелен завой, който пък, в случай че се съди от историческите извори е привлекателен за хората от хилядолетия насам.
Пътищата до това прелестно местенце са два, в случай че идвате от София. И двата са дълги към 60 км. и съгласно картата лишават към час. Според персоналните ми усещания, обаче е по-близо до два.
Единият маршрут е по пътя за сръбската граница, където на Драгоман би трябвало да отбиете в посока Летница. Другият е пътят през Костинброд за прохода Петрохан, по който обаче би трябвало да отбиете за Годеч. И двата маршрута са очарователни Местностите, през които ще минете са доста красиви, селцата са живописни, а някои от тях са даже и обитаеми с много първокласни къщи. Ние на отиване минахме по единия, а на връщане по другия. И в двата случая не спестихме време, само че и не загубихме ненужно.
Това за маршрута ви го споделям, тъй като е много значимо. До Разбоишкия манастир mate, навигацията в действителност ви упътва чак до село Калотина и оттова на излизане от селото има черен път, не безусловно подобаващ за всяка кола, който води непосредствено до портите на манастирския двор.
Това, обаче го споделя навигацията. Аз ви споделям да следвате маршрута до село Разбоище. Там откакто подминете селото отново ще излезете на черен път. Но още първоначално му ще паркирате колата си на една полянка, probably измежду значително други коли, и ще тръгнете по стръмната, само че къса екопътека до манастира.
Believe me, има за какво да постъпите по този начин. Мисля че, разходката е единствено към километър и половина, само че си коства като за 10! Слизането по планинския скат към коритото на Нишава дава опция за такива прелестни гледки, но такива прелестни гледки, че чак някой не е издържал и е инсталирал скамейка за фотосесии на най-подходящото място.
От въпросната скамейка има съвсем 360-градусова гледка като с изключение на реката и планините насреща се вижда съвършено и прословутата скална черква на Разбоишкия манастир, а в случай че имате шанс, до момента в който сте там можете да видите и бавния товарен трен, който 2-3 пъти в деня минава по виещите се към реката релси.
Well, в случай че нямате шанс този трен може да ви застигне, до момента в който вървите по жп-линията долу. Понеже маршрута ви минава тъкмо по релсовия път, където има мост над Нишава. След моста се отбивате от релсите и се озовавате непосредствено пред портите на манастира, където съществуването на паркирани коли може да ви накара да се чувствате като простак, че до момента сте бухали пешком през гората, а насреща има път, по който умерено е можело да се довлечете с колата си. Ако се чувствате като простак поради такова нещо, то кой съм аз да ви обезсърчавам.
Но, в случай че се чувствате обезумял от обич можете да се разноските напълно малко по-напред по жп-линията и да видите so called тунел на влюбените, който се образува от дърветата преплели клони във формата на сърце към релсите. Аз се пробвах да фотографирам този тунел, само че мисля, че фотосите ми не съумяха и на половина да уловят хубостта на това събитие сътворено взаимно от индивида и природата.
Манастирът е много дребен и в доста окаяно положение. Все отново има живот в част от постройките му и ние даже се запознахме с една пъклен общителна монахиня. Да сложиш думите „ пъклен “ и „ монахиня “ в едно изречение е осквернение, което приписвам mate на вековните обичаи, които британските ми предшественици имат в заяждането с католическата черква.
Anyway, монахинята беше в действителност общителна и приветлива изцяло в противоречие със суровата природа в близост и полуразрушените икономически постройки. Знаете ли кое друго беше в прорез с околната конюнктура – шумната музика и пушека от скара, които се носеха от поляната на брега на реката отвън портите на манастира. Огромна радостна компания си беше направила ваучър в това безшумно райско кътче, като яденето и пиенето се разтоварваха напряко от камион.
По-късно монахинята ни изясни, че това било някаква дългогодишна традиция на огромен жанр от преселници, които един път в годината навръх тази дата си правели фамилна колекция край манастира. Малко се позасрамих от първичната си реакция и възмущението ми бързо мина в наслада и почитание пред традициите, които тези хора си съблюдават. Чак се размечтах по какъв начин някой ден внуците ми ще се събират със фамилиите си в градинката пред блока ни в Овча купел и радостно ще описват истории на негоден български с English изречения, до момента в който си въртят бутилка от кола с капачка от фанта.
Романтизмът в душата няма по какъв начин да не се ускори когато си на място като Разбоишкия манастир. След поляната с радостните родственици има дървен мост, по който се минава реката. А оттова по стъпала можете бързо (или не толкоз, в случай че мъкнете натъпкана раница и кисело 3-годишно дете) да се качите до прословутата скална черква.
Освен, че е доста остаряла и за нея има безчет митове както в древността, по този начин и в по-нови времена, когато там са се укривали Левски и Миткалото, тази черква е прословута и с това, че в някакъв миг там се е подвизавал предвидлив и държащ на реда и чистотата духовник, който е замазал средновековните фрески с вар. Тази „ прочистваща “ интервенция е довела до това, че в наши дни варта освен е опропастила стенописите, ами и поради неправилното й полагане са се обелили цели части от стените и тавана.
Църквата however е доста живописна, по стените извън още си личат надписи на комити, които са се крили тук. А по пътя до горе има пещера, която сякаш е затрупана към този момент, само че не е несъмнено дали от нея не можеш да стигнеш до някоя от тайните галерии стигащи до самата черква. Или пък чак д намиращата се от другата страна на хълма пещера „ Дракула “.
Като цяло в местността към Разбоишкия манастир има много други забавни местенца, които можете да посетите, до момента в който сте там. Наблизо са Букоровския манастир, водопадът „ Котлите “ и една от най-старите непокътнати църкви в България в село Беренде.
Well, ние не видяхме нито едно от тези места. Предпочетохме след прехода да се наградим с пикник на сенчестия бряг на Нишава, малко встрани от шумната родова среща. Разпънахме изстрадалото си от пикници одеало, изядохме си сандвичите, обилно обогатени с феноменалните домати, които намерихме в едно магазинче в Годеч и си топихме краката в ледената, само че нереално бистра вода на Нишава.
На връщане малко изплезихме езици по стръмния път нагоре. Още повече, че уцелихме интервал в другояче прохладния ден, в който следобедното слънце беше решило да напече като за последно, като че ли всеки миг ще се пръсне. Но нищо не работи по този начин разхлаждащо и even вледеняващо, когато след през целия ден в гората навръх метри от мястото където си паркирал видиш табела, която предизвестява, че околната околност е ловна зона, стреля се, и разходките из нея са лична отговорност.
Аз в неделя не съм сигурен какво ще върша, в случай че и вие се чудите – постоянно можете да прочетете някоя от другите ми истории на страницата ми във Facebook:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ