Учени от Великобритания планират да създадат синтетична човешка ДНК от нулата
Британски откриватели стартираха план за основаване на човешки генетичен материал от нулата в опит да научат повече за това по какъв начин работи ДНК.
Учените в плана „ Синтетичен човешки геном “ (SynHG) ще прекарат идващите пет години в създаване на принадлежности и ноу-хау за основаване на дълги сектори от синтетична ДНК в лаборатория. Тези сектори ще бъдат интегрирани в живи кафези, с цел да се разбере по какъв начин работи ДНК.
Въоръжени с тези познания, учените се надяват да разработят коренно нови лекувания за болести, като да вземем за пример създаване на живи кафези, устойчиви на имунна офанзива или избрани вируси, които биха могли да бъдат трансплантирани на пациенти с автоимунни болести или увреждане на черния дроб заради хронични вирусни инфекции.
„ Информацията, получена от синтезирането на човешки геноми, би могла да бъде директно потребна при основаването на лекувания за съвсем всяко заболяване “ — споделя професор Джейсън Чин, който управлява плана в Лабораторията по молекулярна биология (LMB) на MRC в Кеймбридж.
Първата чернова на човешкия геном беше оповестена преди 25 години — достижение, което сложи основите на продължаващата генетична гражданска война. Въпреки че технологията за четене на геноми се е развила бързо, реконструирането им се оказа по-трудно.
В плана SynHG откривателите ще стартират със основаването на секции от човешки хромозоми и ще ги тестват върху човешки кожни кафези. В плана вземат участие екипи от университетите в Кеймбридж, Кент, Манчестър, Оксфорд и Импириъл Колидж Лондон.
Екипът на Чин неотдавна синтезира цялостния геном на бактерията E. coli. Той съдържа към 4,5 милиона базови двойки, показани от G, T, C и A, до момента в който човешкият геном съдържа повече от 3 милиарда базови двойки.
„ В генома има доста райони с незнайна функционалност, от време на време наричани „ тъмна материя “ на генома. Идеята е, че в случай че геномът бъде сполучливо построен, тяхната функционалност може да бъде разбрана “ — споделя доктор Джулиан Сейл, началник на екипа в LMB.
Професор Иън Брасингтън, който учи етиката на генните технологии в Университета в Манчестър, съобщи, че работата може да докара до основаването на синтетични версии на митохондриите. Те биха могли да се употребяват за попречване на предаването на митохондриалните болести от дамите на децата им. „ Бъдещата майка към момента ще би трябвало да премине през процедурата по добиване на яйцеклетки и ин витро оплождане, само че към този момент няма да се нуждаем от донор, тъй че ще понижим на половина броя на дамите, които ще би трябвало да преминат през тази процедура “ — споделя той.
Но технологията носи опасности, прибавя Брасингтън. Тя би могла евентуално да сътвори бактерии, които могат да преработват нефтохимикали, което би могло да бъде потребно за разграждането на пластмасовите боклуци. „ Ако тези микроби бъдат освободени в околната среда, това може да бъде пагубно “ — споделя той. Химици към този момент са открили, че E. coli може да бъде накарана да създава парацетамол от материал, намиращ се в пластмасовите бутилки.
Друг етичен проблем е обвързван с „ дизайнерските бебета “ – родителите биха могли да употребяват технологията, с цел да избират чертите на детето си, преди то да се роди. Брасингтън допуска, че в бъдеще известните персони биха могли даже да стартират да „ лицензират “ елементи от генома си, с цел да разрешат на други да копират гените им.
„ Възможно е да има и обстановки, в които мъж открива, че е „ генетичният “ родител на дете, за което не е знаел нищо. SynDNA ни разрешава да си представим обстановка, в която имитация на нечия ДНК може да бъде употребена за основаване на дете без никакъв клетъчен принос “ — прибавя Брасингтън.
През юни Гугъл DeepMind показа нов модел за секвениране на ДНК — Alpha Genome. AlphaGenome по-пълно и тъкмо предсказва по какъв начин обособените разновидности или разновидности в човешките ДНК последователности въздействат върху необятния набор от биологични процеси, които контролират гените. Това стана допустимо, наред с други неща, с помощта на техническия прогрес, който разрешава на модела да обработва дълги ДНК последователности и да създава прогнози с висока резолюция. Компанията се надява, че изкуственият разсъдък ще помогне за разбирането на структурата на генома и следствията даже от дребни промени в ДНК.
