Изкуствен интелект на четири крака: учени създадоха робот, който адаптира походката си към непознат терен
Британски откриватели от Университета в Лийдс и Университетския лицей в Лондон (UCL) сътвориха система с изкуствен интелект, която разрешава на четириног робот независимо да приспособява походката си, тъкмо както вършат животните в природата, оповестява TechXplore. Важно е, че това се случва без никакви предварителни настройки или външни сигнали. Според създателите на проучването, оповестено в списание Nature Machine Intelligence, това е първият в света образец за потребление на тактики за биологично придвижване в самостоятелното ръководство на краката на робот.
Роботът, наименуван Кларънс, за девет часа се е научил да превключва сред тръс, тичане, скачане и други походки, което е доста по-бързо от множеството млади животни. Според първия създател Джоузеф Хъмфрис, докторант в Машиностроителното учебно заведение в Лийдс, системата разрешава на робота да се приспособява към измененията в средата си по същия метод, както кучетата, котките и конете — променяйки походката си за баланс, енергийна успеваемост или с цел да избегне заплаха. За разлика от класическите логаритми, които изискват акуратен скрипт, тази система може независимо да избира типа придвижване в действително време.
Инженерите употребявали надълбоко образование с укрепване: роботът се е обучавал по едно и също време в стотици симулирани среди и е формирал поведенческа памет. След образование в симулация, той е бил тестван и върху комплицирани повърхности без предварителна акомодация — дървени стърготини, корени, камъни, рохкава почва. Тестовете посочили, че роботът се движи свободно и възвръща равновесието даже след превъзмогване на целенасочени физически трудности. Роботът не е употребявал никакви датчици за зрение или слух.
„ Това проучване беше подбудено от фундаменталния въпрос: какво ще стане, в случай че роботите с крайници можеха да се движат инстинктивно, както вършат животните? Вместо да образоваме роботи да извършват характерни задания, ние искахме да им дадем стратегическия разсъдък, който животните употребяват, с цел да приспособяват придвижванията си, употребявайки правила като баланс, съгласуваност и енергийна успеваемост. Чрез вграждане на тези правила в ИИ-система, ние позволихме на роботите в действително време да избират по какъв начин да се движат въз основа на изискванията, а не на авансово програмирани правила “ — сподели старши създателят професор Джоу от UCL.
Учените са уверени, че технологията има капацитет за приложение в:
задачи за търсене и избавяне — тук-там, където е рисково за хората да присъстват; проучване на космоса и отдалечени региони, където няма опция за непрекъснато контролиране на дейностите на машината; мониторинг на селскостопанския бранш и инфраструктурата, където се изисква висока подвижност и акомодация към измененията в околната среда; това е етична опция на биомеханичните опити върху животни — посредством преструване на държание, без да се вреди на живите организми.В бъдеще екипът възнамерява да научи роботите да се катерят, да преодоляват отвесни трудности и да правят динамични дейности, като да вземем за пример скачане на дълги дистанции. Въпреки че системата е тествана върху едно четириного, техниката може да се приложи към необятен набор от роботи с сходна морфология.
Калифорнийският стартъп Dexterity, който създава „ свръххуманоидни “ роботи за комплицирани индустриални среди, реализира статут на „ еднорог “ с оценка от 1,65 милиарда $. Този термин се отнася до частна компания, която е достигнала оценка от милиард $, без да стане обществена. Основателят на компанията, Самир Менон, не се стреми да размени хората, а да усъвършенства техните благоприятни условия благодарение на роботехниката.
