Британски фермери са в паника, тъй като не могат да

Британски фермери са в суматоха, защото не могат да намерят нужните им служащи за прибиране на реколтата. Някои усилиха заплащането, други вкараха спомагателни бонуси като безвъзмездни самолетни билети и безлихвени заеми, а шотландски бизнесмени даже посетиха България в опит да привлекат повече сезонни служащи за стопанствата си.

“Отидох в България, с цел да намеря хора за нашите ферми. Това оказа помощ, само че сякаш отново ще имаме дефицит. Аз съм ходил единствено един път, само че знам за други сътрудници, които също са изпращали свои представители там ”, споделя Тим Стокуел пред шотладския вестник “Куриър ”. Във фермата му работят 350 души, само че му трябват още най-малко 35.

За да убеди българи да се трудят за него, Стокуел е трябвало да заплати самолетните им билети до Шотландия, които са към 250 паунда, и да им отпусне заеми, с които да посрещнат първичните си потребности.

Направихме го от обезсърчение да не загубим реколтата, признава той. Според него

доста българи и
румънци към този момент
отказват да
пътуват за
сезонна работа
във Англия, защото могат да намерят по-добри благоприятни условия в страните си.

Данни на Националния съюз на фермерите във Англия демонстрират, че 99 на 100 от сезонните служащи в английското селско стопанство са от Източна Европа, като две трети от тях са от България и Румъния. На процедура двете националности са завладели тази част от бранша, откакто преди години от нея се отдръпнаха други източноевропейци като поляци и литовци. През предходната година обаче е регистриран спад от 17% на пристигналите, като упованията са тази година той да е по-голям.

Макар интензивният сезон за бране на плодове и зеленчуци към момента да не е почнал, към този момент има дефицит на работна ръка. Първа пострада реколтата от ягоди, която макар дъждовната пролет на Острова е доста добра. Фермери предизвестиха, че част от ягодите ще изгният на полето, защото няма кой да ги прибере. Три четвърти от селскостопанските компании са декларирали, че чакат дефицит на работна ръка.

Над 100 организации от хранителната и селскостопанската индустрия излязоха с петиция до английското държавно управление да подсигурява, че ще могат да наемат нужните им европейци и след Брекзит. Те упорстват и кабинетът незабавно да разгласи имиграционните си проекти, с цел да са наясно от кое място могат да внасят служащи.

“Ние сме подвластни от работната ръка доста повече от останалия селскостопански бранш ”, споделя Уилям Хюстън, общоприет управител на “Ангъс Гроурс ”, група, сплотяваща 18 ферми в Шотландия. По думите му министърът на околната среда Майкъл Гав е заречен да обясни през март ограниченията, които държавното управление ще вземе, с цел да им помогне, само че това не се е случило. Очаква се това да стане през септември.

В свои изявления Гав неведнъж е подчертавал, че

казусът със
сезонните
работници е
трудно разгадаем
след Брекзит

и на кабинета му би трябвало време да обмисли какви ще са разпоредбите за тях. Правителството в Лондон към този момент заявява, че до декември 2020 година работодателите от хранителната и селскостопанската промишленост ще могат свободно да наемат жители на Европейски Съюз и тези, които идват да работят във Англия, ще могат да останат в Обединеното кралство и по-късно.

Липсата на изясненост при какви условия това ще става и с какви документи обаче кара част от сънародниците ни да се насочват към други специалности, за които също не се изисква подготовка и положително притежаване на британски език. Такива са да вземем за пример чистачите на домове, миячите на коли, градинарите, куриерите и общите служащи в строителството. Упражняващите ги се записват и заплащат налози целогодишно като самонаети лица, което ще им даде опция да аплайват за непрекъснат престой във Англия, откакто тя към този момент няма да е част от Евросъюза. Обещанията на държавното управление в Лондон са, че живелите легално повече от 5 години в страната ще могат да получат статут на непрекъснато пребиваващ и ще могат свободно да влизат и да се трудят.

Други българи бързат да се реалокират във ферми в Германия, Франция, Испания и Холандия, защото се притесняват, че английският паунд ще продължи да поевтинява и в един миг ще стане неизгодно да се работи в английското земеделие, а ще има доста претенденти за останалите европейски страни. Трети пък просто са решили да останат в България, където към този момент по-лесно се намира работа и то целогодишна.
Фирмата за наемане на личен състав “Ей Джи Рикрутмент енд Мениджмънт ”, която набира служащи от Румъния за над 80 английски ферми, търси 4000 души. Неин представител съобщи пред Би Би Си, че към този момент са почнали да звънят на клиентите си, с цел да ги осведомят, че тази година няма да могат да изпълнят поръчките им.

“След Брекзит броят на искащите да работят във Англия внезапно спадна ”, споделя шефът на компанията Естера Амеш. Според нея главната причина е поевтиняването на английската лира и това, че хората към този момент не знаят от какви документи се нуждаят, с цел да работят в страната. Преди имаше опашки пред нашия офис в Букурещ от 30-40 души дневно, а в този момент идват единици. За да обезпечат някакви служащи на клиентите си, се наложило да занижат критериите. “Преди проверявахме престъпните им досиета, трябваше да минат изпит по умелост, а в този момент просто преглеждаме молбите на хора, които имат две ръце и два крайници ”, изяснява Амеш. Представители на компанията са тръгнали из румънската провинция, с цел да популяризират работата в английски ферми, само че отново не са постигнали огромен резултат.

От компания “Конкордия ”, която обезпечава към 10 000 души от чужбина за към 200 английски ферми, признават, че интензивно са почнали да наемат служащи от Молдова, където доста хора имат български или румънски паспорт. Ако преди за едно място са интервюирали по 10 индивида,

в този момент един
кандидат можел
да избира сред
3-4 места

Британски фермери упорстват да се възвърне прекратената през 2013 година система за наемане на селскостопански служащи. Тя е основана след Втората международна война, с цел да помогне на полски и чешки бойци, сражавали се за Англия, да си намерят работа. По-късно от нея обаче се възползват и доста жители на Русия, Украйна и Беларус, с цел да получат английска виза. Програмата позволяваше и на хора отвън Европейски Съюз да се трудят за няколко месеца във Англия. Много наши сънародници също я използваха, преди страната ни да влезе в Европейски Съюз и да паднат трудовите ограничавания за българи и румънци на Острова през 2014 година Чрез нея те получаваха трудово позволение за най-много 6 месеца и можеха да аплайват за ново след три месеца.

На процедура обаче тъкмо това изискване ги лишаваше от опцията да получат цялостни трудови права. Британското законодателство дава такива единствено на лица, които са работили 12 месеца без спиране и са плащали налози в страната.

Затова доста от дългогодишните служащи във фермите не желаят и да чуят за въпросната стратегия, откакто последните 5 години напълно свободно са можели да идват когато и да е и да избират къде тъкмо да работят.

Програмата за сезонни служащи бе стопирана от сегашния министър председател Тереза Мей, която по това време беше вътрешен министър. Мотивът бе, че пристигналите в страната хиляди източноевропейци ще задоволят потребностите от работна ръка в земеделието.

“Несигурността от
Брекзит към този момент има
огромно въздействие

върху локалните ферми и приемането на нова скица за наемане на сезонни служащи е жизненоважна. Това е огромен проблем и към този момент английското държавно управление не е намерило отговор ”, декларира депутатът от Шотландската национална партия Стивън Гетинс.

Част от английските фермери обаче не имат вяра, че е допустимо да се откри бързо решение за техните проблеми и започнаха да изнасят бизнеса си в Китай и Южна Африка. Те са уверени, че в Европа мъчно към този момент може да се наеме евтина работна ръка, с цел да бъде конкуретна продукцията им.

Медиите на Острова непрестанно се занимават със задаващите се след Брекзит проблеми в селското стопанство и предвиждат, че те ще доведат до повишаване на плодовете и зеленчуците, в случай че държавното управление не предприеме бързо нещо по въпроса. Изтъква се по какъв начин на Полша се е наложило да си внесе аграрни служащи от Северна Корея, а на Португалия – от Тайланд, с цел да задоволят отчасти потребностите си от работна ръка.

Вестник “Обзървър ” е интервюирал 27-годишната българска гражданка Афизе Юсеинова, която споделя, че е решила да остане в Англия, тъй като страната харесва, а и в България няма толкоз добра работа за нея. Нейният началник Алистър Брукс декларира, че обича българските служащи, само че казусът е, че те са единствено 5 милиона. А изданието иронично разяснява, че по английските полета Юсеинова се трансформира в предпазен тип.

24 ЧАСА