Вярно ли е: Кучетата надушват страха?
Британски екип от откриватели откри, че има връзка сред прочувствената непоклатимост и вероятността от захапване от куче. Хората, които изпитват тревога, раздразнителност и меланхолия, са изложени на по-висок риск съгласно отчета им, оповестен в British Medical Journey.
Водещата авторка Кари Уестгарт от Катедрата по епидемиология и опазване на здравето на популацията в Университета в Ливърпул изследва дали душeвността ни може да повлияе при среща с куче. За задачата тя и нейният екип беседват с 694 души за тяхното здраве, връзката им с кучетата и дали в миналото са били ухапвани от куче, цитира nationalgeographic.bg.
Участниците попълнят и въпросник, с цел да могат откривателите да съберат данни за по този начин наречената Голяма петорка на личността или петфакторен модел за личността, който включва екстрoверсия (extroversion), невротизъм (neuroticism), устременост към другите (agreeableness), отвореност към опита (openness) и разсъдливост (conscientiousness). С други думи какъв брой екстровертен, умишлен, отворен към нови прекарвания, съчетаем с другите и прочувствено постоянен е всеки от участниците.
Екипът открива връзка сред ухапванията от кучета и прочувствената неустойчивост. Тези, които изпитват тревога, раздразнителност и меланхолия, са били атакувани от личните си любимци или от други кучета по-често, в сравнение с хората, които нямат сходни прочувствени проблеми.
Междувременно, откриватели в друго изследване, извършено в Тайван, също открива, че хората с психологични болести са изложени на по-висок риск от ухапвания.
А изследване от 2009 година демонстрира, че измежду децата тези със Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност (ADHD) са най-изложени на риск от захапване от куче.
Учените пишат в отчета си, че в бъдеще са нужни повече проучвания за аргументите за нараснал риск от прочувствена неустойчивост, включваща усеща като неустановеност, боязън и притесненост, а стратегиите за предварителна защита би трябвало да се оправят с „ избрани държания при другите видове персони “ към кучетата, с цел да се предотвратят бъдещи произшествия.
Децата и кучетата
Кучетата имат доста положително въздействие върху децата и предизвикват тяхното развиване, както демонстрират разнообразни изследвания. Въпреки това, е належащо да бъдат открити ясни правила и граници в връзките куче – дете.
Никога не би трябвало да оставяте децата и кучетата сами
И кучетата, и децата могат да бъдат непредсказуеми. Докато децата не станат задоволително осъзнати и не се опознаят добре с кучето, не трябва да бъдат оставяни без контрол.
Повечето деца не схващат езика на тялото на кучето
Децата възприемат света по друг метод и са способни на емпатия едвам от към четиригодишна възраст. Например, детето може да сбърка оголените зъби за смях. „ Децата постоянно даже не виждат, когато кучетата употребяват езика на тялото си, с цел да „ кажат “, че не желаят да бъдат галени. Затова те се нуждаят от поддръжката на възрастните, с цел да се научат да разчитат вярно сигналите.
Кучетата се нуждаят от усамотение
Възрастните кучета се нуждаят от 12 до 14 часа сън дневно, палетата даже до 20 часа. Затова е значимо да не безпокоим четириногите си другари, когато желаят да се усамотят. Ако кучето не си почива задоволително, то страда от непрекъснат стрес и това може да докара до поведенчески проблеми. Ако кучето алармира, че желае да бъде оставено единствено, несъмнено би трябвало да се съобразим с това.
Установяване на ясни правила и граница
Трябва да има ясни правила. Например, на децата не им е разрешено да играят с кучетата без контрол и би трябвало да се научат да бъдат чувствителни към потребностите на кучето и да схващат тези потребности.
Важно е да има избрани „ зони табу “ както за кучето, по този начин и за детето: детето няма място до леглото на кучето или купата му за храна; на кучето също не е разрешено да влиза в детската кошара или при играчките; детето и кучето не би трябвало да играят с предмети, при които нещо се хвърля или се подава от ръката. По-добре да измислите игри за взаимно търсене или просто да се гушкате дружно.
Водещата авторка Кари Уестгарт от Катедрата по епидемиология и опазване на здравето на популацията в Университета в Ливърпул изследва дали душeвността ни може да повлияе при среща с куче. За задачата тя и нейният екип беседват с 694 души за тяхното здраве, връзката им с кучетата и дали в миналото са били ухапвани от куче, цитира nationalgeographic.bg.
Участниците попълнят и въпросник, с цел да могат откривателите да съберат данни за по този начин наречената Голяма петорка на личността или петфакторен модел за личността, който включва екстрoверсия (extroversion), невротизъм (neuroticism), устременост към другите (agreeableness), отвореност към опита (openness) и разсъдливост (conscientiousness). С други думи какъв брой екстровертен, умишлен, отворен към нови прекарвания, съчетаем с другите и прочувствено постоянен е всеки от участниците.
Екипът открива връзка сред ухапванията от кучета и прочувствената неустойчивост. Тези, които изпитват тревога, раздразнителност и меланхолия, са били атакувани от личните си любимци или от други кучета по-често, в сравнение с хората, които нямат сходни прочувствени проблеми.
Междувременно, откриватели в друго изследване, извършено в Тайван, също открива, че хората с психологични болести са изложени на по-висок риск от ухапвания.
А изследване от 2009 година демонстрира, че измежду децата тези със Синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност (ADHD) са най-изложени на риск от захапване от куче.
Учените пишат в отчета си, че в бъдеще са нужни повече проучвания за аргументите за нараснал риск от прочувствена неустойчивост, включваща усеща като неустановеност, боязън и притесненост, а стратегиите за предварителна защита би трябвало да се оправят с „ избрани държания при другите видове персони “ към кучетата, с цел да се предотвратят бъдещи произшествия.
Децата и кучетата
Кучетата имат доста положително въздействие върху децата и предизвикват тяхното развиване, както демонстрират разнообразни изследвания. Въпреки това, е належащо да бъдат открити ясни правила и граници в връзките куче – дете.
Никога не би трябвало да оставяте децата и кучетата сами
И кучетата, и децата могат да бъдат непредсказуеми. Докато децата не станат задоволително осъзнати и не се опознаят добре с кучето, не трябва да бъдат оставяни без контрол.
Повечето деца не схващат езика на тялото на кучето
Децата възприемат света по друг метод и са способни на емпатия едвам от към четиригодишна възраст. Например, детето може да сбърка оголените зъби за смях. „ Децата постоянно даже не виждат, когато кучетата употребяват езика на тялото си, с цел да „ кажат “, че не желаят да бъдат галени. Затова те се нуждаят от поддръжката на възрастните, с цел да се научат да разчитат вярно сигналите.
Кучетата се нуждаят от усамотение
Възрастните кучета се нуждаят от 12 до 14 часа сън дневно, палетата даже до 20 часа. Затова е значимо да не безпокоим четириногите си другари, когато желаят да се усамотят. Ако кучето не си почива задоволително, то страда от непрекъснат стрес и това може да докара до поведенчески проблеми. Ако кучето алармира, че желае да бъде оставено единствено, несъмнено би трябвало да се съобразим с това.
Установяване на ясни правила и граница
Трябва да има ясни правила. Например, на децата не им е разрешено да играят с кучетата без контрол и би трябвало да се научат да бъдат чувствителни към потребностите на кучето и да схващат тези потребности.
Важно е да има избрани „ зони табу “ както за кучето, по този начин и за детето: детето няма място до леглото на кучето или купата му за храна; на кучето също не е разрешено да влиза в детската кошара или при играчките; детето и кучето не би трябвало да играят с предмети, при които нещо се хвърля или се подава от ръката. По-добре да измислите игри за взаимно търсене или просто да се гушкате дружно.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ