Крис Фрум: Сладокусник съм, трудно пазя диета
Британската мегазвезда в колоезденето Крис Фрум споделя, че му е мъчно да съблюдава диета и да поддържа ниско тегло, тъй като е извънредно сладокусен и обича да си хапва. Нещо повече - той самият не е захласнат от концепцията да е лек и даже счита, че това му е изигравало неприятна смешка в надпреварите, защото поради отслабването е губел скъпа сила. Затова той избира да е с някое кило от горната страна, само че цялостен с сила, в сравнение с противоположното.
“Мнозина се изненадаха, като схванаха, че на Вуелтата бях с към кг по-тежък в сравнение с Тур дьо Франс. Теглото е значимо, само че мнозина са захласнати от концепцията да са леки, а аз не съм. Катерех се доста по-добре в Испания, в сравнение с във Франция. Много съм сладокусен и отвън сезона ще кача 6-7 кг, защото ще стартира да се храня обикновено и няма да упражнявам по 5-6 часа. Диетите ме изтезават. По време на сезона вършим нисковъглехидратна диета. След 3-4 часа езда се чувстваш като зомби.
За колоезденето е доста значима душевната мощ. Мисля, че съм се родил със способността да пострадвам и да натискам до края. Толкова доста желая да печеля, че всичко останало губи значение. Не ме е боязън от неуспех, тъй като това е отрицателна сила. Имам няколко счупвания, по-точно три, само че съм същински късметлия измежду останалите в пелотона. Може би съм имал в действителност шанс, защото при злополука и всеобщо рухване е съвсем невероятно да избегнеш случай. Момчетата просто набиват спирачки пред теб и всичко се прекатурва. Досега съм избягвал такива произшествия.
На Вуелтата имах едно рухване, което малкия екран не сподели. Случи се на хлъзгав път в едно кръгово придвижване. Воут Поелс наби спирачки пред мен и закри ъгъла, а аз с цел да избегна конфликт ударих бордюра и изхвърчах от пътя, откъдето са и белезите по бедрото и коляното. Катастрофите са ужасни, тъй като понижават увереността ти, към този момент не сте едно цяло с пътя. Преди няколко години по време на Обиколката на Швейцария имаше едно необикновено дълго втурване, валеше дъжд, видимостта беше дребна. На финала си дадох сметка, че съм минал 108 км върху необятни два сантиметра губи, облечен с трико от ликра. Казах си “Това е лудост”.
Истинското проклинание на велосипедистите са седалищните рани. Това е упорита болежка като при зъбобол. На Вуелтата си открих хубави лепенки, които ми разрешиха да карам без болежка. След тежък стадий обичам да хапна две блокчета нуга. Това ми дава сила. Около час и половина преди финала пък пия двойно еспресо с доста захар, което си нося в дребна бутилчица като от шампоан. Предпочитам зелен чай, кафе пия единствено на надпревари. На тежък стадий като Кол Галибие на Тура се изгарят по 5-6000 калории, което значи, че финишираш с 3 кг по-лек, без значение, че си изпил 12 бидона или 5-6 литра вода.
По време на такива стадии хапвам на всеки 20-30 минути оризови кейкове и по три енергийни гелове. Много от колоездачите се оплакват от проблеми със зъбите поради тях и споделям мнението им. В неприятно време взимам сауна преди стадий. Това е значимо, с цел да се освободят мускулите от непотребна течност. Определено карам по-добре в горещо време, в сравнение с при по-ниски температури.
Не съм срещу взимането на лекарства въз основата на така наречен изключения за лечебна приложимост (TUE). На никого не би трябвало да се отхвърля лекарството, от което фактически има потребност. Ами в случай че се получи рискова реакция от ужилване от оса да вземем за пример? По време на Тура през 2015 година ми беше доста мъчно. Аз съм астматик и бях получил инфектиране на гърдите. Правихме проби на дишането ми всяка заран и то показваше 10% надолу и то по време на най-голямото съревнование за сезона. Не желаех TUE, тъй като не желаех да слага представянето си по въпросителна. Хората ще бъдат постоянно подозрителни към колоезденето и изцяло ги разбирам поради историята му.
Имах и имунно заболяване, което ми откриха през 2010 година и ми причиняваше непрекъсната отмалялост. Аз мислех, че е от тренировките и по тази причина не обръщах внимание. След като се прибрах вкъщи след Вуелтата просто останах в леглото за през целия ден. След три седмици езда е доста прелестно да не ти се постанова да караш. Беше ми прелестно просто да си лежа у дома, а до мен да са брачната половинка ми и синът ми. На идващия ден към този момент още веднъж упражнявах за последните старания за сезона - стартовете от международното в Норвегия”, споделя Фрум в рубриката " My sporting Body " на " Таймс ".
“Мнозина се изненадаха, като схванаха, че на Вуелтата бях с към кг по-тежък в сравнение с Тур дьо Франс. Теглото е значимо, само че мнозина са захласнати от концепцията да са леки, а аз не съм. Катерех се доста по-добре в Испания, в сравнение с във Франция. Много съм сладокусен и отвън сезона ще кача 6-7 кг, защото ще стартира да се храня обикновено и няма да упражнявам по 5-6 часа. Диетите ме изтезават. По време на сезона вършим нисковъглехидратна диета. След 3-4 часа езда се чувстваш като зомби.
За колоезденето е доста значима душевната мощ. Мисля, че съм се родил със способността да пострадвам и да натискам до края. Толкова доста желая да печеля, че всичко останало губи значение. Не ме е боязън от неуспех, тъй като това е отрицателна сила. Имам няколко счупвания, по-точно три, само че съм същински късметлия измежду останалите в пелотона. Може би съм имал в действителност шанс, защото при злополука и всеобщо рухване е съвсем невероятно да избегнеш случай. Момчетата просто набиват спирачки пред теб и всичко се прекатурва. Досега съм избягвал такива произшествия.
На Вуелтата имах едно рухване, което малкия екран не сподели. Случи се на хлъзгав път в едно кръгово придвижване. Воут Поелс наби спирачки пред мен и закри ъгъла, а аз с цел да избегна конфликт ударих бордюра и изхвърчах от пътя, откъдето са и белезите по бедрото и коляното. Катастрофите са ужасни, тъй като понижават увереността ти, към този момент не сте едно цяло с пътя. Преди няколко години по време на Обиколката на Швейцария имаше едно необикновено дълго втурване, валеше дъжд, видимостта беше дребна. На финала си дадох сметка, че съм минал 108 км върху необятни два сантиметра губи, облечен с трико от ликра. Казах си “Това е лудост”.
Истинското проклинание на велосипедистите са седалищните рани. Това е упорита болежка като при зъбобол. На Вуелтата си открих хубави лепенки, които ми разрешиха да карам без болежка. След тежък стадий обичам да хапна две блокчета нуга. Това ми дава сила. Около час и половина преди финала пък пия двойно еспресо с доста захар, което си нося в дребна бутилчица като от шампоан. Предпочитам зелен чай, кафе пия единствено на надпревари. На тежък стадий като Кол Галибие на Тура се изгарят по 5-6000 калории, което значи, че финишираш с 3 кг по-лек, без значение, че си изпил 12 бидона или 5-6 литра вода.
По време на такива стадии хапвам на всеки 20-30 минути оризови кейкове и по три енергийни гелове. Много от колоездачите се оплакват от проблеми със зъбите поради тях и споделям мнението им. В неприятно време взимам сауна преди стадий. Това е значимо, с цел да се освободят мускулите от непотребна течност. Определено карам по-добре в горещо време, в сравнение с при по-ниски температури.
Не съм срещу взимането на лекарства въз основата на така наречен изключения за лечебна приложимост (TUE). На никого не би трябвало да се отхвърля лекарството, от което фактически има потребност. Ами в случай че се получи рискова реакция от ужилване от оса да вземем за пример? По време на Тура през 2015 година ми беше доста мъчно. Аз съм астматик и бях получил инфектиране на гърдите. Правихме проби на дишането ми всяка заран и то показваше 10% надолу и то по време на най-голямото съревнование за сезона. Не желаех TUE, тъй като не желаех да слага представянето си по въпросителна. Хората ще бъдат постоянно подозрителни към колоезденето и изцяло ги разбирам поради историята му.
Имах и имунно заболяване, което ми откриха през 2010 година и ми причиняваше непрекъсната отмалялост. Аз мислех, че е от тренировките и по тази причина не обръщах внимание. След като се прибрах вкъщи след Вуелтата просто останах в леглото за през целия ден. След три седмици езда е доста прелестно да не ти се постанова да караш. Беше ми прелестно просто да си лежа у дома, а до мен да са брачната половинка ми и синът ми. На идващия ден към този момент още веднъж упражнявах за последните старания за сезона - стартовете от международното в Норвегия”, споделя Фрум в рубриката " My sporting Body " на " Таймс ".
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ