Анна Уинтур се оттегля като главен редактор на американския Vogue
Британката Уинтур, на 75 години, направи известието по време на вътрешна среща на екипа в четвъртък. Назначаването на нов публицистичен водач обаче не значи завършек на нейната роля – в противен случай, тя ще бъде издигната, написа The Guardian.
Според авторитетното фешън издание Business of Fashion, решението е резултат от разширението на функционалностите на Уинтур през последните години. Тя към този момент дава отговор за всички заглавия на групата Condé Nast – освен американския Vogue („ Големия Vogue “), само че и осемте интернационалните издания на марката, както и списанията Vanity Fair, GQ, Wired и други, като се изключи The New Yorker.
„ Всеки в изобретателна сфера знае какъв брой е значимо да не спираш да се развиваш. Когато станах редактор на Vogue, желаех да покажа, че има нов, трогателен метод да се прави американско фешън списание “, споделила Уинтур на екипа си.
„ Днес най-голямото ми задоволство идва от това да оказвам помощ на идващото потомство редактори да навлязат със смели хрумвания и нов взор към бъдещето на медиите “.
Според новата конструкция новоназначеният началник ще се регистрира на Уинтур, която остава световен публицистичен шеф на Vogue и основен изчерпателен шеф на Condé Nast.
Наследство, рецесии и още повече власт
С това известие се поставя завършек на дългогодишни клюки, че „ стилната кралица “ може да се отдръпна от един от най-влиятелните си постове. През годините разнообразни опити за вътрешни преврати бяха несполучливи, а миг на подозрение настъпи по време на митингите за обществена правдивост при започване на 2020-те, когато Vogue беше подложен на критика за липса на представителност и многообразие. Вместо да отслабне, позицията на Уинтур се ускори.
Главният изпълнителен шеф на Condé Nast, Роджър Линч, сподели пред Wall Street Journal, че Уинтур прави три работи по едно и също време от 2020 година насам и че решението ѝ ще ѝ разреши да отдели повече внимание на всички, които имат потребност от нея.
Но стъпката обратно от ежедневното управление на американския Vogue е и сигнал, че Condé Nast стартира да мисли за бъдещето на медиите след Уинтур.
Историческо въздействие
Анна Уинтур се причислява към американския Vogue през 1988 година, откакто е била редактор на английското издание. Първият ѝ брой – от ноември 1988 – демонстрира моделa Михаела Берку в първокласен пуловер на Christian Lacroix, смесен с дънки на Guess за $50. Това провокира възторг по отношение на това какво се схваща под „ висша мода “.
Следват ерата на супермоделите, възходът на грънджа и радикална смяна в стила на кориците: от модели до международни звезди като Опра Уинфри, Мадона, Ивана Тръмп, Рене Зелуегър, Кейт Мос, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън, Синди Крофорд и Ким Кардашиян.
Филми, кавги и културно завещание
Репутацията ѝ като решителен владетел на модата бе подсилена от кино лентата Дяволът носи Прада, в който Мерил Стрийп изигра въодушевен от нея персонаж – облик на ледена перфекционистка с безкрайна власт. Документалният филм The September Issue също разкри взор от вътрешната страна към нейната работа и въздействие.
Уинтур също по този начин преобрази годишната благотворителна вечер на Института по костюма към Музея Метрополитън в Ню Йорк – трансформирайки Met Gala в „ Оскарите на модата “, гледан от целия свят, и трансформира събитието в голям източник на средства и авторитет.
Нови назначения в нейната орбита
Сред последните ѝ стратегически решения е изборът на Марк Гуидучи – неин непосредствен помощник и някогашен кадър на Vogue – за нов световен основен редактор на Vanity Fair. Той поема поста от Радика Джоунс след повече от 7 години отпред на списанието. Гуидучи е считан за част от вътрешния кръг на Уинтур и ще встъпи в служба на 30 юни.
Според авторитетното фешън издание Business of Fashion, решението е резултат от разширението на функционалностите на Уинтур през последните години. Тя към този момент дава отговор за всички заглавия на групата Condé Nast – освен американския Vogue („ Големия Vogue “), само че и осемте интернационалните издания на марката, както и списанията Vanity Fair, GQ, Wired и други, като се изключи The New Yorker.
„ Всеки в изобретателна сфера знае какъв брой е значимо да не спираш да се развиваш. Когато станах редактор на Vogue, желаех да покажа, че има нов, трогателен метод да се прави американско фешън списание “, споделила Уинтур на екипа си.
„ Днес най-голямото ми задоволство идва от това да оказвам помощ на идващото потомство редактори да навлязат със смели хрумвания и нов взор към бъдещето на медиите “.
Според новата конструкция новоназначеният началник ще се регистрира на Уинтур, която остава световен публицистичен шеф на Vogue и основен изчерпателен шеф на Condé Nast.
Наследство, рецесии и още повече власт
С това известие се поставя завършек на дългогодишни клюки, че „ стилната кралица “ може да се отдръпна от един от най-влиятелните си постове. През годините разнообразни опити за вътрешни преврати бяха несполучливи, а миг на подозрение настъпи по време на митингите за обществена правдивост при започване на 2020-те, когато Vogue беше подложен на критика за липса на представителност и многообразие. Вместо да отслабне, позицията на Уинтур се ускори.
Главният изпълнителен шеф на Condé Nast, Роджър Линч, сподели пред Wall Street Journal, че Уинтур прави три работи по едно и също време от 2020 година насам и че решението ѝ ще ѝ разреши да отдели повече внимание на всички, които имат потребност от нея.
Но стъпката обратно от ежедневното управление на американския Vogue е и сигнал, че Condé Nast стартира да мисли за бъдещето на медиите след Уинтур.
Историческо въздействие
Анна Уинтур се причислява към американския Vogue през 1988 година, откакто е била редактор на английското издание. Първият ѝ брой – от ноември 1988 – демонстрира моделa Михаела Берку в първокласен пуловер на Christian Lacroix, смесен с дънки на Guess за $50. Това провокира възторг по отношение на това какво се схваща под „ висша мода “.
Следват ерата на супермоделите, възходът на грънджа и радикална смяна в стила на кориците: от модели до международни звезди като Опра Уинфри, Мадона, Ивана Тръмп, Рене Зелуегър, Кейт Мос, Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън, Синди Крофорд и Ким Кардашиян.
Филми, кавги и културно завещание
Репутацията ѝ като решителен владетел на модата бе подсилена от кино лентата Дяволът носи Прада, в който Мерил Стрийп изигра въодушевен от нея персонаж – облик на ледена перфекционистка с безкрайна власт. Документалният филм The September Issue също разкри взор от вътрешната страна към нейната работа и въздействие.
Уинтур също по този начин преобрази годишната благотворителна вечер на Института по костюма към Музея Метрополитън в Ню Йорк – трансформирайки Met Gala в „ Оскарите на модата “, гледан от целия свят, и трансформира събитието в голям източник на средства и авторитет.
Нови назначения в нейната орбита
Сред последните ѝ стратегически решения е изборът на Марк Гуидучи – неин непосредствен помощник и някогашен кадър на Vogue – за нов световен основен редактор на Vanity Fair. Той поема поста от Радика Джоунс след повече от 7 години отпред на списанието. Гуидучи е считан за част от вътрешния кръг на Уинтур и ще встъпи в служба на 30 юни.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ