Британия има право да моли за международна солидарност по случая

Британия има право да моли за интернационална взаимност по случая Скрипал. Но Брекзит отслабва престижа на Британия като благонадежден сътрудник в реда, учреден на правила, който тя се стреми да отбрани.

Две доста значими за Британия срещи се състояха в понеделник в Брюксел.

Британската роля в първата среща беше рационална и градивна. Във втората обаче беше цялостна диаметралност - глупава и деструктивна. Взети дружно, срещите илюстрират интернационалната рана, която модерна Англия предизвиква на себе си (и на Европа) в следствие от вота за Брекзит.

На първата среща, външните министри от Европейски Съюз, в това число английският, се пробваха да нанесат последните линии по декларация за Русия след отравянето на Скрипал и преизбирането на Владимир Путин. Имаше различия и разнообразни акценти, само че крайният резултат беше сполучлив, полагайки още една тухла в стената. Срещата беше следващата от серия интернационалните старания след закононарушенията в Солсбъри за сближение на съдружниците към обединен отговор на случая Скрипал. Тези старания включваха взаимната декларация на Обединеното кралство, Франция, Германия и Съединени американски щати предходната седмица, лобирането във Вашингтон за по-ясно изразена поддръжка от администрацията на Тръмп и резолюция на НАТО в поддръжка на Англия.

На втората среща, договарящите от Европейски Съюз и Обединеното кралство оповестиха съглашение по изискванията за 21-месечен временен интервал на Брекзит, по време на който Англия ще продължи да се възползва от изискванията на единния пазар и митническия съюз на Европейски Съюз, въпреки и губейки ролята си в органите за взимане на решения. Добрата вест е, че сделките за преходния интервал оставят Обединеното кралство в синхрон с Европейски Съюз до края на 2020 година по общите стопански и търговски проблеми - това е по-добре от противоположното. Лошата вест е, че опитът на държавното управление да показа това като " използване " на смислени нови връзки с Брюксел изцяло се провали. Сделката за прехода за следващ път слага главния въпрос: какъв е смисълът на това отчуждаване за Англия?

Пред лицето на рецесии като европейските връзки с Русия и прекомерно другите английски връзки с Европейски Съюз, една рационална съвременна Англия щеше да се постарае да схване пореден стратегически метод. Щеше да има общ фактор, залегнал и в двата метода: стратегическото самопризнание на значимото значение на отбраната на интернационалните правила в Европа в интерес на всички национални страни. Дългосрочната цел е да се укрепва и възнаграждава интернационален ред, учреден на правила, и да се санкционира агресивното нарушаване като това на съветския президент Владимир Путин.

Реакцията на Британия на отравянето на Скрипал беше общо взето вярна. Жизненоважно е да се съобщи групово, че сходни опити за ликвидиране, изключително когато включват химически сътрудници, са неприемливи. Всички политически дейности би трябвало да бъдат ориентирани към това да покажат цената на излизането отвън тези правила. Важно е да се употребява контрактуван развой на координиране, да се откри верния звук и да се избегне лицемерието. Като цяло, Британия следваше този път.

Това има по-широко значение след преизбирането на Путин, тъй като въпреки че неговата победа на изборите в неделя беше изцяло предстояща и предвидима, тя служи като увещание, че демократичните демокрации би трябвало да играят дълготрайна игра в надпреварата с властническите режими. Справянето с Русия ще остане комплицирано години отсега нататък. Стратегическите алианси сред европейските страни са жизненоважни, с цел да бъде сполучлив продължителният развой на отбраняване на демократичната народна власт от съветската и други закани. В това съревнование европейското единение е от основно значение, с цел да не се допусне обособени европейски страни да станат площадки за игрите на Путин.

Не може да има никакво подозрение, че Британия ще направи по-ефективен принос в този общ метод, в случай че Европа вижда в нея благонадежден съдружник. И въпреки всичко заради Брекзит това не е по този начин.

Брекзит освен наскърбява съдружници и съседи, правейки ги по-малко склонни да се отзоват когато Британия моли за помощ, само че и интензивно отслабва демократичния ред, учреден на правила, като прави спазването му от страна на Британия не толкоз несъмнено и като отслабва цялостиня престиж на системата.

Точно това се пробва да направи държавното управление на Тереза Мей в договарянията за Брекзит и тъкмо това се пробват да защитят Мишел Барние и сътрудниците му. Англия е права да желае поддръжка по аферата Скрипал. Но правилото " всички за един, един за всички " е взаимен принцип. Точно по тази причина Брекзит е такава опасност, освен за Англия, само че и за главните и общи ползи на Европа в областта на сигурността.

По Българска телеграфна агенция

*Заглавието е на Mediapool.