„Веселата вдовица“ - едно щастливо начало на юбилейната за Варненската опера 2022 година
Брилянтната оперета „ Веселата вдовица “ от Франц Лехар открива от 19.00 ч. на 21 януари оперната 2022 година, в която Държавна опера - Варна отбелязва своя 75-годишен празник.
Актьорът и режисьор Александър Мутафчийски , едно от огромните имена в актуалното българско оперетно изкуство, прави своя прочит върху постановката на холандеца Марк Кроне от 2012 година
„ Музикалният боеприпас в творбата е неограничен – виенски валсове, кадифена и нежна кантилена, огнен кан кан и даже славянски ритми и танци, защото в сюжета става въпрос за едно измислено княжество, наречено Понтеведро, а зад това име прозира Монтенегро - Черна гора, която по време на написването на оперетата, е била затънала в скандални задължения. Действието във „ Веселата вдовица “ се развива в Париж. Барон Зета, посланикът на Понтеведро във френската столица, се пробва по всякакъв начин да ожени своя секретар граф Данило за богатата вдовица Хана Главари, тъй като по този метод наследените от нея милиони ще си останат в Понтеведро и княжеството няма да бъде разорено. Зад този сюжет публиката ще открие една превъзходна комедия, която се развива мълниеносно с другите обстановки в нея, непредвидени обрати, интриги и недоразумения – толкоз присъщи белези по принцип за стила „ нововиенска оперета “, които в края на краищата водят до щастлива развръзка и празненство на любовта. Винаги обичам да изтъквам огромния български композитор Димитър Вълчев, който споделя, че оперетата е приказка за любовта “, изяснява Александър Мутафчийски.
Солистът на Националния музикален спектакъл споделя още, че е взел участие в две постановки на „ Веселата вдовица “, в тази на Светозар Донев като Виконт Каскада , а в идната на съветската режисьорка Инара Гулиева като Нйегуш. Първата била по истинския немски вид, каквато е и постановката във Варна, втората следвала наложения преди демократичните промени „ руски жанр “, съгласно който в оперетите се избягвали класовите спорове, а се засилвало комичното и гротескното.
Любопитно е, че тъкмо преди 40 години ученикът Александър Мутафчийски за пръв път се допира до света на оперетата точно посредством „ Веселата вдовица “ в тогавашната режисура на Варненската опера: „ Бях извънредно впечатлен, за първи път виждах такова изкуство. Бях удивен от костюмите, от актьорите на сцената, от тяхното пеене... Не мога да кажа, че това е събудило някаква детска фантазия или упоритост у мен един ден да стана и аз артист, само че... не щеш ли години по-късно и това се случи. “
Така „ Веселата вдовица “ става част от актьорската, а в този момент и от режисьорската биография на известния създател: „ Влагам доста и от себе си в постановката – преди всичко моята обич към Варненска опера, това е сцената на която дебютирах, на която се учех на първи стъпки като артист и която ме е зареждала със мощ и самочувствие. Другото, с което мисля, че ще съм потребен, това е да създадем действието по-динамично, разговорите по-действени, с силата на актуалния човек, без да излизаме от епохата. “
Тези режисьорски хрумвания дават отговор изцяло на упоритостта и силата на екипа, в който се изявяват: Ирина Жекова – Хана Главари, Иво Йорданов – Граф Данило, Борис Луков – Камий дьо Росийон и Мария Павлова – Валансиен, Велин Михайлов – Виконт Каскада, Людмил Петров – Барон Зета, Пламен Георгиев – Нйегуш и така нататък Трима от екипа дебютират във „ Веселата вдовица “.
Сопраното Ирина Жекова , след превъзходното си преобразяване наскоро като Марица в „ Графиня Марица “ на Постоянната гост-режисьорка на Варненската опера Вера Немирова, за пръв път ще пресъздаде облика на Веселата вдовица.
Посланието на красивата оперета, съгласно нея, е: „ Как да преосмислим това, което ни сервира ориста и по какъв начин да го преобърнем в наша изгода, по какъв начин да се преборим за нашата обич. Огорчени от събитията, които в миналото са ги разделили, основните герои Хана и Данило се срещат след години още веднъж, с цел да си напомнят за какво са се обичали и да се влюбят още веднъж един в различен. С дейностите си двамата потвърждават, че любовта е най-важното. Тя стои над егоизма и обидата, а от време на време би трябвало да преглътнеш и огорчението в името на любовта “.
Дебютът на известния тенор Борис Луков като Камий дьо Росийон, става известно, е първата му изява изобщо на оперетната сцена.
„ Много обичам оперета, а до момента животът все ме разминаваше с нея. Моят воин изпитва една доста същинска и чиста обич към Валансиен на фона на цялата заобикаляща ги учтивост и двуличие. Всеки има някакви задни мисли – един желае да се ожени за Веселата вдовица, с цел да наследи 500 милиона, различен се стреми по всякакъв начин да влезе в обкръжението на парижката аристокрация, нищо, че идва от някакво испанско село и така нататък
В съпоставяне с всички тези притворни персонажи, Камий преследва само и единствено любовта на Валансиен, отхвърля да се ожени за Веселата вдовица и на никаква цена не предава своята обич. Друга значима причина, поради която одобрих да вземам участие, е един мой доста обичан дует – дуетът сред Камий и Валансиен във второ деяние. Вече се бях се отчаял, че няма да мога в никакъв случай да го изпея, само че не щеш ли пристигна предлагането на директорката Даниела Димова и аз съм доста благополучен, че ще мога да дебютирам като Камий в моя роден спектакъл “, прецизира внукът на Лиляна Анастасова, една от първите прими на Варненската опера, чиято 100-годишнина от рождението театърът означи уместно в края на предходната година.
Другият тенор, Велин Михайлов , също прави своя дебют във „ Веселата вдовица “ като Виконт Каскада. „ Много съм щастлив, че започваме новата година с оперета – обичаният ми род, в който се усещам в свои води. Моят воин Виконт Каскада е френски благородник и част от висшето общество, което се стреми да получи 500-те милиона, за които става дума. Но както редно и както постоянно се случва в живота, по този начин и тук духовното надвива над материалното.
Всички ухажват основната героиня Хана Главари, с цел да се доберат до благосъстоянието й, само че тя разпознава същинската обич. А моят воин е от противоположната страна, той преследва ползите си, само че пък се държи на състояние и изобщо е готин, доста си го одобрявам “, прецизира артистът, който последно провокира възторга на публиката със своя живописен Коломан Жупан в упоменатата към този момент “Графиня Марица “.
И по този начин - „ Веселата вдовица “ 2022 във Варна дава обещание една щастлива премиера, с изключение на поради всичко упоменато дотук, не на последно място и поради кръглите 50 години, които режисьорът Александър Мутафчийски ще навърши през тази година.
ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА
Оперета от Франц Лехар
Постановка Марк Кроне
Режисьор Александър Мутафчийски
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Карел Спанхак
Хореография Андред Де Джонг
Костюми Маррит Ван Дер Бургт
Диригент на хора Цветан Крумов
В функциите:
БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров
ВАЛАНСИЕН - Мария Павлова
ГРАФ ДАНИЛО - Иво Йорданов
ХАНА ГЛАВАРИ -Ирина Жекова
КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Борис Луков
ВИКОНТ КАСКАДА - Велин Михайлов
СЕНТ БРИЙОШ - Владислав Владимиров
БОГДАНОВИЧ - Лев Караван
СИЛВИАНЕ - Красимира Митева
КРОМОВ - Николай Димитров
ОЛГА - Розалия Желязкова
ПРАСКОВЯ - Елеонора Христова
ПРИЧИЧ - Димитър Илиев
НЙЕГУШ - Пламен Георгиев
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова, Елиана Кръстева
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Актьорът и режисьор Александър Мутафчийски , едно от огромните имена в актуалното българско оперетно изкуство, прави своя прочит върху постановката на холандеца Марк Кроне от 2012 година
„ Музикалният боеприпас в творбата е неограничен – виенски валсове, кадифена и нежна кантилена, огнен кан кан и даже славянски ритми и танци, защото в сюжета става въпрос за едно измислено княжество, наречено Понтеведро, а зад това име прозира Монтенегро - Черна гора, която по време на написването на оперетата, е била затънала в скандални задължения. Действието във „ Веселата вдовица “ се развива в Париж. Барон Зета, посланикът на Понтеведро във френската столица, се пробва по всякакъв начин да ожени своя секретар граф Данило за богатата вдовица Хана Главари, тъй като по този метод наследените от нея милиони ще си останат в Понтеведро и княжеството няма да бъде разорено. Зад този сюжет публиката ще открие една превъзходна комедия, която се развива мълниеносно с другите обстановки в нея, непредвидени обрати, интриги и недоразумения – толкоз присъщи белези по принцип за стила „ нововиенска оперета “, които в края на краищата водят до щастлива развръзка и празненство на любовта. Винаги обичам да изтъквам огромния български композитор Димитър Вълчев, който споделя, че оперетата е приказка за любовта “, изяснява Александър Мутафчийски.
Солистът на Националния музикален спектакъл споделя още, че е взел участие в две постановки на „ Веселата вдовица “, в тази на Светозар Донев като Виконт Каскада , а в идната на съветската режисьорка Инара Гулиева като Нйегуш. Първата била по истинския немски вид, каквато е и постановката във Варна, втората следвала наложения преди демократичните промени „ руски жанр “, съгласно който в оперетите се избягвали класовите спорове, а се засилвало комичното и гротескното.
Любопитно е, че тъкмо преди 40 години ученикът Александър Мутафчийски за пръв път се допира до света на оперетата точно посредством „ Веселата вдовица “ в тогавашната режисура на Варненската опера: „ Бях извънредно впечатлен, за първи път виждах такова изкуство. Бях удивен от костюмите, от актьорите на сцената, от тяхното пеене... Не мога да кажа, че това е събудило някаква детска фантазия или упоритост у мен един ден да стана и аз артист, само че... не щеш ли години по-късно и това се случи. “
Така „ Веселата вдовица “ става част от актьорската, а в този момент и от режисьорската биография на известния създател: „ Влагам доста и от себе си в постановката – преди всичко моята обич към Варненска опера, това е сцената на която дебютирах, на която се учех на първи стъпки като артист и която ме е зареждала със мощ и самочувствие. Другото, с което мисля, че ще съм потребен, това е да създадем действието по-динамично, разговорите по-действени, с силата на актуалния човек, без да излизаме от епохата. “
Тези режисьорски хрумвания дават отговор изцяло на упоритостта и силата на екипа, в който се изявяват: Ирина Жекова – Хана Главари, Иво Йорданов – Граф Данило, Борис Луков – Камий дьо Росийон и Мария Павлова – Валансиен, Велин Михайлов – Виконт Каскада, Людмил Петров – Барон Зета, Пламен Георгиев – Нйегуш и така нататък Трима от екипа дебютират във „ Веселата вдовица “.
Сопраното Ирина Жекова , след превъзходното си преобразяване наскоро като Марица в „ Графиня Марица “ на Постоянната гост-режисьорка на Варненската опера Вера Немирова, за пръв път ще пресъздаде облика на Веселата вдовица.
Посланието на красивата оперета, съгласно нея, е: „ Как да преосмислим това, което ни сервира ориста и по какъв начин да го преобърнем в наша изгода, по какъв начин да се преборим за нашата обич. Огорчени от събитията, които в миналото са ги разделили, основните герои Хана и Данило се срещат след години още веднъж, с цел да си напомнят за какво са се обичали и да се влюбят още веднъж един в различен. С дейностите си двамата потвърждават, че любовта е най-важното. Тя стои над егоизма и обидата, а от време на време би трябвало да преглътнеш и огорчението в името на любовта “.
Дебютът на известния тенор Борис Луков като Камий дьо Росийон, става известно, е първата му изява изобщо на оперетната сцена.
„ Много обичам оперета, а до момента животът все ме разминаваше с нея. Моят воин изпитва една доста същинска и чиста обич към Валансиен на фона на цялата заобикаляща ги учтивост и двуличие. Всеки има някакви задни мисли – един желае да се ожени за Веселата вдовица, с цел да наследи 500 милиона, различен се стреми по всякакъв начин да влезе в обкръжението на парижката аристокрация, нищо, че идва от някакво испанско село и така нататък
В съпоставяне с всички тези притворни персонажи, Камий преследва само и единствено любовта на Валансиен, отхвърля да се ожени за Веселата вдовица и на никаква цена не предава своята обич. Друга значима причина, поради която одобрих да вземам участие, е един мой доста обичан дует – дуетът сред Камий и Валансиен във второ деяние. Вече се бях се отчаял, че няма да мога в никакъв случай да го изпея, само че не щеш ли пристигна предлагането на директорката Даниела Димова и аз съм доста благополучен, че ще мога да дебютирам като Камий в моя роден спектакъл “, прецизира внукът на Лиляна Анастасова, една от първите прими на Варненската опера, чиято 100-годишнина от рождението театърът означи уместно в края на предходната година.
Другият тенор, Велин Михайлов , също прави своя дебют във „ Веселата вдовица “ като Виконт Каскада. „ Много съм щастлив, че започваме новата година с оперета – обичаният ми род, в който се усещам в свои води. Моят воин Виконт Каскада е френски благородник и част от висшето общество, което се стреми да получи 500-те милиона, за които става дума. Но както редно и както постоянно се случва в живота, по този начин и тук духовното надвива над материалното.
Всички ухажват основната героиня Хана Главари, с цел да се доберат до благосъстоянието й, само че тя разпознава същинската обич. А моят воин е от противоположната страна, той преследва ползите си, само че пък се държи на състояние и изобщо е готин, доста си го одобрявам “, прецизира артистът, който последно провокира възторга на публиката със своя живописен Коломан Жупан в упоменатата към този момент “Графиня Марица “.
И по този начин - „ Веселата вдовица “ 2022 във Варна дава обещание една щастлива премиера, с изключение на поради всичко упоменато дотук, не на последно място и поради кръглите 50 години, които режисьорът Александър Мутафчийски ще навърши през тази година.
ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА
Оперета от Франц Лехар
Постановка Марк Кроне
Режисьор Александър Мутафчийски
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Карел Спанхак
Хореография Андред Де Джонг
Костюми Маррит Ван Дер Бургт
Диригент на хора Цветан Крумов
В функциите:
БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров
ВАЛАНСИЕН - Мария Павлова
ГРАФ ДАНИЛО - Иво Йорданов
ХАНА ГЛАВАРИ -Ирина Жекова
КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Борис Луков
ВИКОНТ КАСКАДА - Велин Михайлов
СЕНТ БРИЙОШ - Владислав Владимиров
БОГДАНОВИЧ - Лев Караван
СИЛВИАНЕ - Красимира Митева
КРОМОВ - Николай Димитров
ОЛГА - Розалия Желязкова
ПРАСКОВЯ - Елеонора Христова
ПРИЧИЧ - Димитър Илиев
НЙЕГУШ - Пламен Георгиев
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова, Елиана Кръстева
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ