Брилянтен политически анализ на Радомир Чолаков, депутат от ГЕРБ Пловдив,

Брилянтен политически разбор на Радомир Чолаков, народен представител от ГЕРБ Пловдив, за какво Асен Василев би трябвало да се откаже да сформира кабинет-2 на Политическа партия. Ето анализът, оповестен в профила на Чолаков: Тези дни всички се надпреварват да гадаят, с откровена угриженост, дали Асен Василев ще може да „напазарува“ още няколко депутата, с цел да доближи заветните 121 гласа, които да поддържат държавното управление му. Странно е, че никой не планува какво ще последва, в случай че това се случи. Ако си позволим да погледнем в вероятност, мисля, че съществуват следните разновидности: 1. Ако свободните и честни депутати бъдат ангажирани фактически „на добра воля“. Тяхната благосклонност ще се изпари сега, в който ще би трябвало да гласоподават каквото и да е предложение на държавното управление, зад което биха прозирали корупционни ползи. Именно тъй като са свободни и честни хора тези самостоятелни депутати не биха могли да гласоподават нечестни оферти, което значи, че при съответното гласоподаване техните гласове ще се причислят към гласовете на опозицията. В този миг болшинството ще се разпадне и държавното управление ще падне. 2. Ако „свободните и почтени“ депутати, или някои от тях, са ангажирани против обещания за заплащане (независимо от формата). За да се обезпечи възнаграждението държавното управление на Асен Василев ще бъде насила да предлага на Народното събрание неприлични оферти, посредством които да се финансира обезпечаването на болшинството. Проблемът тук е, че даже и да е контрактувано единствено „входно/първоначално“ заплащане, свободните и честни депутати, които са приели такава спогодба ще стартират да желаят в допълнение заплащане за всяко настрана гласоподаване. Ако държавното управление откаже да им обезпечава такова в допълнение материално стимулиране за всяко настрана гласоподаване, а резервира цялата принадена стойност за себе си, това ще докара до спорове и раздробяване на болшинството. При което държавното управление пада. 3. Наблюдавайки тези процеси съдружните парньори Българска социалистическа партия и Демократична България ще бъдат обективно принудени да изискат в допълнение материално стимулиране и за себе си при всяко настрана гласоподаване. 4. При настъпването на вид 2 и 3 (което е неминуемо) държавното управление ще бъде насила: а) да заделя „от залъка си“, с цел да удовледтворява непрестанно възходящия вкус на съдружните сътрудници и подкрепящите свободни и честни депутати; б) да вкарва в Народното събрание планове за такива начинания, които да му обезпечават неимоверни количества запаси, необхоими за угаждане на непрестанно възходящия вкус на сътрудниците, т.е., да уголемява базата за корупционни приходоизточници. Ако този разбор е правилен, то се обрисува следната картина. При който и да е от разновидностите, средствата, нужни за поддържане на болшинството доста скоро уверено ще надвишават вероятните доходи, т.е., поддържането на болшинство, построено на подобен принцип ще стане стопански нерентабилно за Асен Василев. При това състояние Асен Василев ще бъде заставен или да хвърли бялата забрадка, или да търси способи да усилва приходите, нужни за финансиране на съдружното единение. Във втория случай неизбежно ще бъде позволена неточност (включително поради дефицит на време), която ще може да бъде открита и съответно потвърдена от всеки младши прокурор. Изводът е: за Асен Василев е по-добре да се откаже да сформира държавно управление. В чисто стопански проект сметката му няма да излезе. Ако той упорства въпреки всичко да си обезпечи болшинство, което да гласоподава препоръчано от него държавно управление, в кратковременен проект ще инкасира такива стопански (и вероятно юридически) загуби, при които интервенцията би била напълно нецелесъобразна.