Иван Иванов умее да управлява и да създава успешни екипи
Бригаден военачалник Иван Иванов е изпълнителен шеф на УМБАЛ „ Канев “ АД. На тази служба е назначен през 2019 година, като преди този момент е заемал длъжността шеф „ Административни действия “ в същата болница. Иванов е инженер по радиоелектронна, радиолокационна, радионавигационна и радиотелевизионна инсталация с тапия от ВНВАУ " Г. Димитров " Шумен. Завършва магистратура по финанси в Стопанската академия в гр. Свищов, а по-късно се дипломира със компетентност „ Здравен мениджмънт ” от същото висше образователно заведение.
До 2002 година заема управителни и експертни длъжности във ВВУАПВО " П. Волов " Шумен. Директорски постове заема в разнообразни охранителни звена към Министерство на правораздаването. За към година е и шеф отдел „ Рентгенови системи “ в Митница Русе.
Под негово управление УМБАЛ „ Канев ” от болница с трупани с години задължения, се трансформира в сполучливо здравно заведение.
--------------------
Ако има единствено една дума, която да го опише, то тази дума сигурно е „ Ред ”. Да успее да сътвори ред във всяка комплицирана обстановка или място, където животът може да го изпрати, за него е гаранция за триумф. Там, където има ясни правила, там идва и просперитетът, уверен е шефът на русенската болница „ Канев ” Иван Иванов. Именно поради способността му да построява мощен екип и да позволява спешни обстановки, той е личността, която печели доверието на партия ГЕРБ за предстоящ кмет на Русе.
„ Аз не съм политик, аз съм човек на действието. Не одобрявам провокации, в случай че нямам доверие, че мога да се оправя с тях. Професионалните политици приказват доста и добре, аз работя и съм перфекционист в работата си. Това евентуално ме отличава от политиците ”, признава Иван Иванов.
Две са младежките му фантазии – едната е да стане боен поради оня дух на дисциплинираност и ясни правила, курсантските униформи и огромния капацитет за развиване тогава в армията, а другата му фантазия е медицината. Сигурно и тя има нещо общо още веднъж с онази неизменима пристрастеност всичко да е подредено и в естетика в човешкото тяло, тъй като здравето е естественият ред, заболяването е това, което го нарушава, а медицината е тази, която може да помогне, да възвърне.
След завършването на Математическата гимназия в Русе, той има опция да избира пътя на своята професионална реализация. През 1979 година да бъдеш офицер от българската войска е освен влиятелно, само че и гаранция за висока квалифиция. За едно място във висше военно учебно заведение се борят 14 младежи. Приемат го незабавно в Шумен. В същия миг приятелят му от ученическите години е признат медицина. Иван Иванов съществено обмисля да напусне военното учебно заведение и да поеме по пътя на другата си младежка фантазия – медицината. Тогава въпреки всичко се намесва фамилията и той се вслушва в причините на родителите си, а през днешния ден е уверен, че крайното решение е било негово и не съжалява за избора си, въпреки и да не не помни фантазията да свърже живота си с лекарската специалност.
За да върви човек напред и да гради постоянни основи, би трябвало първо да си обезпечи тила, споделя тактическата си житейска мъдрост генералът. Този здрав гръб за него постоянно е било фамилията му. Любовта му с Иванна пламнала през 1981г., когато и двамата били студенти в Шумен. Тя учела за здравна сестра. Двамата се женят две години по-късно, а през 1984 година се ражда синът му Денислав, който през днешния ден е доктор, инвазивен кардиолог. Става по този начин, че той сбъдва фантазията на татко си да се посвети на медицината, само че това в действителност не са заболели наставнически упоритости. Момчето било в 7-и клас, когато към този момент имало своя цел – да стане или доктор, или молекулярен биолог. За него Иван Иванов признава, че това е неговата уязвимост, въпреки и да не я е показвал постоянно в името на реда и дисциплината.
Дали военната академия е основала в него това възприятие за съвършена организация или той ги е носил в себе си и по тази причина е избрал този път, този въпрос за него не е значим. Важен е резултатът от работата му. А тези качества точно са ценени от хората, които го познават. Това е, което вдъхва доверие в уменията му да оправя комплицирани каузи и обстановки. „ Цял живот съм обучаван да сътворявам екипи ”, споделя генералът. Усетът му за хората и способността да ги стимулира, стават причина да посвети повече от 10 години от живота и кариерата си в Министерство на защитата на разнообразни виновни постове, свързани с подбора и назначението на фрагменти. Тази активност още повече развива способността си да събира хора с качества и да ги трансформира в съвършено работеща машина. Не инцидентно, когато в Русе би трябвало да се построи напълно от нулата новата конструкция към Министерство на правораздаването – Областно звено „ Охрана ”, разпореждат задачата на него. Той съумява и управлява звеното близо 9 години. За към година прекъсва работата си към Правосъдното министерство, с цел да оглави отдел „ Рентгенови системи “ в Митница Русе, когато се основава новият и съвременен рентгенов терминал на Граничен контролно-пропусквателен пункт Дунав мост.
Година по-късно се връща в Министертвото на правораздаването като поредно е шеф на регионалната и районната охранителна конструкция във Велико Търново. В този интервал получава и задачата, която е едно от най-големите провокации в живота му, само че и поради която предварително е създаден в чин „ Полковник ”. През 2018-а, поема Софийски централен затвор, в качеството му на краткотрайно изпълняващ длъжността шеф, с цел да вкара ред в структурата. Разкритията, до които доближава тогава, довеждат до серия уволнения, оставки и голям материал за работа от прокуратурата. За 4 месеца той съумява да свърши голяма по мащаб работа. Предлагат му да остане като титуляр на поста с всички произлизащи от това обществени и материални облаги. Отказва. Не всичко е пари, споделя генералът, а и остава с чувството му, че по висшестоящата верига има хора, които въпреки и директно да не си цапат ръцете, са се облажавали от нечистите каузи в затвора…
Животът може да е низ от взаимни отстъпки, само че неприятното е, че един компромис води след себе си други и, в случай че се хване на хорото, човек постоянно не може и не знае по кое време да спре, изповядва Иван Иванов. За него постоянно по-важно е било да може да заспива с чиста съвест, а компромисите водят хаоса след себе си – нещо, с което той не може да се помири.
Ако човек огледа кариерната му биография, няма по какъв начин да не забележи, че заеманите длъжности от 1992-а до в този момент са главно управителни и експертни. Не, той не е роден със златна лъжичка в устата. Детството му е минало по прашните улици на село Щръклево, където и през днешния ден намира кътче успокоение и се зарежда с сила от зелената градина в двора на родната му къща до топлите ръце на майка си.
Той има умеенето да изслушва събеседниците си. Всички, които към този момент са му поставили някакъв етикет и не чакат избистрен разум и твърда ръка, в един миг осъзнават, че е на точното място в точното време, квалифициран за всяка обстановка.
В думите му нормално няма тържественост, а деловитост и причини, с които е мъчно да не се съгласиш. Увереността му идва от знанията и опита му, тъй като той нито за момент не престава да изисква от себе си и да надгражда.
Въпреки другите направления, в които го води животът и кариерата му, Иван Иванов в никакъв случай не не помни другата си фантазия –медицината. Често се майтапи, че Господ го обича и му оказва помощ, с цел да се сбъдват желанията му. „ Аз не мога да седнал съм и да очаквам „ нещото ” да ме откри – не, аз би трябвало да го диря! ”, споделя генералът. Така след надграждането на образованието си с магистратура по финанси от стопанската академия в Свищов, а в следствие и спомагателна подготовка „ Здравен мениджмънт “, той поема директорския пост на русенската държавна болница „ Канев ” през 2019 година. Натрупаният управнически опит му оказва помощ да сплоти екип, и освен съумява да стопи поетия дълг, само че и изведе сдружението на облага. Паралелно с това организира и дейна капиталова политика, която му дава увереността, че може да се оправи и с множеството насъбрани проблеми в Община Русе.
Мръсотията и хаоса, които царят в Русе сега, гнетят усета му за ред и непорочност. Кое е първото нещо, което би трябвало да направи като кмет? Иван Иванов няма никакво подозрение: „ В незабавен порядък улиците и въздуха. Идва зима и ние не можем да влезем в зимните месеци с тези разкопани улици и безпорядък в града. Колкото до въздуха – да, истина е, че има неща, които не зависят от общината, само че има и такива, които можем да създадем в това отношение. Една нова интерактивна система с сензори към евентуалните замърсители в града и към него, която да обгръща всички индикатори, ще очертае действителната картина на източниците на замърсяванията и съответната им отговорност. Има какво да се направи от страна на общината, въпрос на организация и благосклонност. ”
Да, той е практик, носи увереността и дисциплината на човек, горял в доста борби, само че в случай че някой се опита да му постави рамка или етикет на боен, също може да се изненада, когато види, че под спокойната му мощ се крие спонтанна човешка сензитивност. От какво плаче генералът – от това, което допира сърцето му в същинската тишина уединено със себе си. Иванна знае. Знаят и приятелите. За всички останали той е просто индивидът, който следва максимата в живота си „ Ако не искаш да закъснееш, би трябвало да изпревариш другите! ”
До 2002 година заема управителни и експертни длъжности във ВВУАПВО " П. Волов " Шумен. Директорски постове заема в разнообразни охранителни звена към Министерство на правораздаването. За към година е и шеф отдел „ Рентгенови системи “ в Митница Русе.
Под негово управление УМБАЛ „ Канев ” от болница с трупани с години задължения, се трансформира в сполучливо здравно заведение. --------------------
Ако има единствено една дума, която да го опише, то тази дума сигурно е „ Ред ”. Да успее да сътвори ред във всяка комплицирана обстановка или място, където животът може да го изпрати, за него е гаранция за триумф. Там, където има ясни правила, там идва и просперитетът, уверен е шефът на русенската болница „ Канев ” Иван Иванов. Именно поради способността му да построява мощен екип и да позволява спешни обстановки, той е личността, която печели доверието на партия ГЕРБ за предстоящ кмет на Русе.
„ Аз не съм политик, аз съм човек на действието. Не одобрявам провокации, в случай че нямам доверие, че мога да се оправя с тях. Професионалните политици приказват доста и добре, аз работя и съм перфекционист в работата си. Това евентуално ме отличава от политиците ”, признава Иван Иванов.
Две са младежките му фантазии – едната е да стане боен поради оня дух на дисциплинираност и ясни правила, курсантските униформи и огромния капацитет за развиване тогава в армията, а другата му фантазия е медицината. Сигурно и тя има нещо общо още веднъж с онази неизменима пристрастеност всичко да е подредено и в естетика в човешкото тяло, тъй като здравето е естественият ред, заболяването е това, което го нарушава, а медицината е тази, която може да помогне, да възвърне.
След завършването на Математическата гимназия в Русе, той има опция да избира пътя на своята професионална реализация. През 1979 година да бъдеш офицер от българската войска е освен влиятелно, само че и гаранция за висока квалифиция. За едно място във висше военно учебно заведение се борят 14 младежи. Приемат го незабавно в Шумен. В същия миг приятелят му от ученическите години е признат медицина. Иван Иванов съществено обмисля да напусне военното учебно заведение и да поеме по пътя на другата си младежка фантазия – медицината. Тогава въпреки всичко се намесва фамилията и той се вслушва в причините на родителите си, а през днешния ден е уверен, че крайното решение е било негово и не съжалява за избора си, въпреки и да не не помни фантазията да свърже живота си с лекарската специалност.
За да върви човек напред и да гради постоянни основи, би трябвало първо да си обезпечи тила, споделя тактическата си житейска мъдрост генералът. Този здрав гръб за него постоянно е било фамилията му. Любовта му с Иванна пламнала през 1981г., когато и двамата били студенти в Шумен. Тя учела за здравна сестра. Двамата се женят две години по-късно, а през 1984 година се ражда синът му Денислав, който през днешния ден е доктор, инвазивен кардиолог. Става по този начин, че той сбъдва фантазията на татко си да се посвети на медицината, само че това в действителност не са заболели наставнически упоритости. Момчето било в 7-и клас, когато към този момент имало своя цел – да стане или доктор, или молекулярен биолог. За него Иван Иванов признава, че това е неговата уязвимост, въпреки и да не я е показвал постоянно в името на реда и дисциплината.
Дали военната академия е основала в него това възприятие за съвършена организация или той ги е носил в себе си и по тази причина е избрал този път, този въпрос за него не е значим. Важен е резултатът от работата му. А тези качества точно са ценени от хората, които го познават. Това е, което вдъхва доверие в уменията му да оправя комплицирани каузи и обстановки. „ Цял живот съм обучаван да сътворявам екипи ”, споделя генералът. Усетът му за хората и способността да ги стимулира, стават причина да посвети повече от 10 години от живота и кариерата си в Министерство на защитата на разнообразни виновни постове, свързани с подбора и назначението на фрагменти. Тази активност още повече развива способността си да събира хора с качества и да ги трансформира в съвършено работеща машина. Не инцидентно, когато в Русе би трябвало да се построи напълно от нулата новата конструкция към Министерство на правораздаването – Областно звено „ Охрана ”, разпореждат задачата на него. Той съумява и управлява звеното близо 9 години. За към година прекъсва работата си към Правосъдното министерство, с цел да оглави отдел „ Рентгенови системи “ в Митница Русе, когато се основава новият и съвременен рентгенов терминал на Граничен контролно-пропусквателен пункт Дунав мост. Година по-късно се връща в Министертвото на правораздаването като поредно е шеф на регионалната и районната охранителна конструкция във Велико Търново. В този интервал получава и задачата, която е едно от най-големите провокации в живота му, само че и поради която предварително е създаден в чин „ Полковник ”. През 2018-а, поема Софийски централен затвор, в качеството му на краткотрайно изпълняващ длъжността шеф, с цел да вкара ред в структурата. Разкритията, до които доближава тогава, довеждат до серия уволнения, оставки и голям материал за работа от прокуратурата. За 4 месеца той съумява да свърши голяма по мащаб работа. Предлагат му да остане като титуляр на поста с всички произлизащи от това обществени и материални облаги. Отказва. Не всичко е пари, споделя генералът, а и остава с чувството му, че по висшестоящата верига има хора, които въпреки и директно да не си цапат ръцете, са се облажавали от нечистите каузи в затвора…
Животът може да е низ от взаимни отстъпки, само че неприятното е, че един компромис води след себе си други и, в случай че се хване на хорото, човек постоянно не може и не знае по кое време да спре, изповядва Иван Иванов. За него постоянно по-важно е било да може да заспива с чиста съвест, а компромисите водят хаоса след себе си – нещо, с което той не може да се помири.
Ако човек огледа кариерната му биография, няма по какъв начин да не забележи, че заеманите длъжности от 1992-а до в този момент са главно управителни и експертни. Не, той не е роден със златна лъжичка в устата. Детството му е минало по прашните улици на село Щръклево, където и през днешния ден намира кътче успокоение и се зарежда с сила от зелената градина в двора на родната му къща до топлите ръце на майка си.
Той има умеенето да изслушва събеседниците си. Всички, които към този момент са му поставили някакъв етикет и не чакат избистрен разум и твърда ръка, в един миг осъзнават, че е на точното място в точното време, квалифициран за всяка обстановка.
В думите му нормално няма тържественост, а деловитост и причини, с които е мъчно да не се съгласиш. Увереността му идва от знанията и опита му, тъй като той нито за момент не престава да изисква от себе си и да надгражда.
Въпреки другите направления, в които го води животът и кариерата му, Иван Иванов в никакъв случай не не помни другата си фантазия –медицината. Често се майтапи, че Господ го обича и му оказва помощ, с цел да се сбъдват желанията му. „ Аз не мога да седнал съм и да очаквам „ нещото ” да ме откри – не, аз би трябвало да го диря! ”, споделя генералът. Така след надграждането на образованието си с магистратура по финанси от стопанската академия в Свищов, а в следствие и спомагателна подготовка „ Здравен мениджмънт “, той поема директорския пост на русенската държавна болница „ Канев ” през 2019 година. Натрупаният управнически опит му оказва помощ да сплоти екип, и освен съумява да стопи поетия дълг, само че и изведе сдружението на облага. Паралелно с това организира и дейна капиталова политика, която му дава увереността, че може да се оправи и с множеството насъбрани проблеми в Община Русе.
Мръсотията и хаоса, които царят в Русе сега, гнетят усета му за ред и непорочност. Кое е първото нещо, което би трябвало да направи като кмет? Иван Иванов няма никакво подозрение: „ В незабавен порядък улиците и въздуха. Идва зима и ние не можем да влезем в зимните месеци с тези разкопани улици и безпорядък в града. Колкото до въздуха – да, истина е, че има неща, които не зависят от общината, само че има и такива, които можем да създадем в това отношение. Една нова интерактивна система с сензори към евентуалните замърсители в града и към него, която да обгръща всички индикатори, ще очертае действителната картина на източниците на замърсяванията и съответната им отговорност. Има какво да се направи от страна на общината, въпрос на организация и благосклонност. ”
Да, той е практик, носи увереността и дисциплината на човек, горял в доста борби, само че в случай че някой се опита да му постави рамка или етикет на боен, също може да се изненада, когато види, че под спокойната му мощ се крие спонтанна човешка сензитивност. От какво плаче генералът – от това, което допира сърцето му в същинската тишина уединено със себе си. Иванна знае. Знаят и приятелите. За всички останали той е просто индивидът, който следва максимата в живота си „ Ако не искаш да закъснееш, би трябвало да изпревариш другите! ”
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ