Бриджит Бардо Франция - родината на Брижит Бардо и Симон

Бриджит Бардо

Франция - родината на Брижит Бардо и Симон дьо Бовоар - си задава въпроса къде свършва прелъстяването и къде стартира половият тормоз.

Откакто бяха отправени обвинявания за обезчестяване и полов тормоз против холивудския кино продуцент Харви Уайнстийн, страната, синоним на любовта, е разкъсваната сред облиците на двете женски икони, пробвайки се да реши въпроса за половия тормоз и насилието против дами.

Мнозина се чудят дали Франция може да управлява държанието на мъжете към дамите, без да се откаже от донжуанската си национална еднаквост.

" Франция е страна на мъже, които обичат дами ", съобщи пред АП Гийом Биго, който е писал за отражението на случая Уайнстийн във Франция. " Прелъстяването е значима част от нашата национална еднаквост. Културата на " френския ухажор " и " френската целувка " е в заплаха поради политическата уместност ".

Много дами във Франция отхвърлят тази позиция, като вместо това избират творбите на френската феминистка Дьо Бовоар за потисничеството над дамите.

Още преди хаштагът " MeToo " да стане извънредно известен, по-груба френска версия - " balancetonporc " ( " ИздайТвоятаСвиня " ) - се появи онлайн, като докара до потоп от анонимни разкази на дами, отправящи с невиждана неприкритост обвинявания за злоупотреби. Със стотици хиляди постове, говорещи за повсеместния сексизъм и похищения във френския културен, политически и бизнес свят, хаштагът наподобява показваше, че Франция ще има водеща роля в битката против половия тормоз.

Засега обаче наподобява, че донжуановците - или бардотистите - са победили.

Въпреки че измежду упрекнатите са някогашен френски министър на правораздаването, някогашен ръководител на младежкото социалистическо придвижване, редактор на вести в телевизия Те Еф 1 и създател на учебно заведение за начинаещи бизнесмени, множеството от тях отхвърлиха обвиняванията.

По-важното е, че нито една значима фигура във Франция не е изгубила своята работа или известност.

Философът Бернар Анри-Леви насочи рецензии към онлайн придвижването, заявявайки, че е незаслужено да се съпоставят упрекнатите нападатели със прасета.

Френските бранители на прелъстяването предизвестиха, че възможна пуританска реакция в американски жанр може да демонизира романтиката.

Биго уточни френския народен знак - младата обилна Мариана - като образец за подкрепяната от страната френска фикс идея за гледане на красиви дами. Той означи, че през 1969 година тогавашната секс бомба Бардо е била определена за физическото олицетворение на Мариана. Сред другите, избирани да я съставляват, са прелъстителката Катрин Деньов и супермоделът Летисия Каста.

В същото време френската министърка на културата Франсоаз Нисен провокира неодобрение, като отбрани режисьора Роман Полански, на фона на апелите да се анулира прожекция на негови филми във френски културен институт. Нисен прикани французите " да не осъждат творчеството " на родения в Полша режисьор, който през 70-те години на предишния век се призна за отговорен, че е правил секс с 13-годишно момиче, което упоил с шампанско и медикаменти. Културният институт съобщи, че неговата роля не е да морализаторства.

Тази година Полански даже получи почетната роля на ръководител на премиите " Сезар " - френския еквивалент на " Оскар ".

При друга полемика министърката на правораздаването Никол Белубе провокира слисване, като съобщи, че " си коства да се обмисли " определянето на минимална възраст от 13 години за предоставяне на единодушие за полови контакти. Активисти стачкуваха в Париж с искане минималната възраст да бъде 15 години.

Френските феминистки, които възхваляват дейните американски позиции против половия тормоз и упрекват Франция, че е нормализирала сексизма, стачкуват против, съгласно тях, апатията в страната по въпроса.

" Във Франция постоянно се крием зад концепцията на галантност за мъжете. Но тя е построена, с цел да ни накара да скрием насилието и да мислим, че това е обезчестяване ", съобщи авторитетната феминистка Каролин де Хаас.

Тя назова отговора на френското държавно управление на обвиняванията в полов тормоз " радиомълчание ", спрямо други страни като Англия и Съединени американски щати.

В продължение на десетилетия Франция смяташе за въпрос на чест да разделя публичния и персоналния живот на френските политици и актьори. Някои споделят, че тази просвета е защитила мъже като някогашния президент Франсоа Митеран, който имаше държанка и извънбрачно дете, и Доминик Строс-Кан, някогашния ръководещ шеф на Международния валутен фонд, упрекнат от прислужница в нюйоркски хотел в полово посягане.

Френският президент Еманюел Макрон прикани дамите да приказват намерено против половите набези и предприе бързи дейности за лишаване на Ордена на Почетния легион от Уайнстийн, който той получи, откакто продуцира спечелилия Оскар френски филм " Артистът ".

Феминистки обаче споделят, че символичните жестове не са задоволителни за битка с вкоренения сексизъм във Франция, където мнозина наподобяват комплицирани за границата сред флирта и издевателството.

Миналата седмица създателят на френско есе за прелъстяването трябваше да съобщи категорично в изявление за сп. " Мадам Фигаро ", че тормозът в никакъв случай не е положително събитие.

" Човек, който тормози, е агресор, не съблазнител ", съобщи Жил Липовецки.

По БТА