Бриджит Бардо е френски секссимвол от 60-те години на миналия

Бриджит Бардо е френски секссимвол от 60-те години на предишния век, само че не по-малко известна защитничка на правата на животните.

Не ме виждате постоянно, само че когато ме видите, не можете да ми се наситите.

Става международна звезда с кино лентата „ И Бог сътвори дамата “ от 1956 година Филмът, режисиран от тогавашния ѝ брачен партньор Роже Вадим, провокира скандал със подиуми, в които дългокраката хубавица танцува гола върху маса.Тя е толкоз привлекателна, че през 1969 година чертите ѝ са определени за модел на „ Мариана “ - националната емблема на Франция и формален щемпел на Галия. Лицето на Бардо се появява върху скулптури, пощенски марки и даже върху монети.

Сред филмите ѝ са: „ Парижанка “ от 1957, „ В случай на злощастие “, в който през 1958 година взе участие с друга екранна легенда Жан Габен; „ Истината “, „ Личен живот “ и други

Втората кариера на Бардо, като деятел за правата на животните е също толкоз ексцентрична. Пътува до Арктика, с цел да алармира за избиването на дребни тюленчета, осъжда потреблението на животни в лабораторни опити и се опълчва на изпращането на маймуни в космоса.

Но аз съм Бриджит Бардо и се грижа за животните, разбирате ли? “

Бракът на Бардо през 1992 година с четвъртия ѝ брачен партньор Бернар д`Ормал, бивш консултант на някогашния водач на Националния фронт на Жан-Мари Льо Пен, способства за прекосяването ѝ към крайната десница. Описва го като „ прелестен, образован мъж “. В интервала 1997-2008 година тя е осъждана и глобявана пет пъти за подбудителство на расова ненавист при произшествия, въодушевени от гнева ѝ към мюсюлманските ритуали за кръвопролитие на животни.