Брет Стивънс, Ню Йорк ТаймсПреди десетилетие написах книга с подзаглавие

Брет Стивънс,
" Ню Йорк Таймс "

Преди десетилетие написах книга с подзаглавие " Новият изолационизъм и идното световно безвластие ". През годините съм бъркал за едно-две (или три) неща. Иска ми се да бях сбъркал за това.

Безредието бива две разновидности: безвластие в границите на една система (като прелом или гражданска война в суверенна държава) или на самата система (като фактическото раздробяване на държавната система в елементи от Африка и Близкия изток). Първото може да бъде опустошително, само че нормално може да бъде овладяно. Второто от време на време може да бъде въпрос на тиха ерозия, преди да се трансформира в очевиден колапс. Но последствията от него са мъчно предвидими, мъчно контролируеми и от време на време исторически по своя обсег.

Живеем в ера на разпадащи се системи.

Администрацията на Байдън се бори да откри надзор върху противозаконната имиграция по южната граница. Не съумява. Пекин последователно завзема контрола над Южнокитайско море, през което минава една пета от международната търговия. Нищо не го стопира. Иран обогатява уран до степен, близка до оръжейната. Светът съвсем не вижда това. В Украйна свършват боеприпасите. Конгресът е прекомерно разлъчен, с цел да помогне за спасяването на съдружника.

Нападенията на " Хизбула " против Северен Израел и нападенията на хутите против интернационалното мореплаване крият риск от доста по-голяма война в Близкия изток, в която евентуално могат да бъдат въвлечени и Съединените щати. Изглежда, че се движим към нея без спирачки.

За всяка от тези рецесии може да се уточни обособена причина. Сривът на ръководството в огромна част от разрастващите се страни. Силата на наркокартелите в Южна Америка и на терористичните милиции в Ливан и Газа. Все по-тесният съюз сред Иран, Русия и Китай, който образува нова ос на неодобрение, репресии и реваншизъм.
Но има и по-дълбока причина: изгубването на Pax Americana - концепцията, че Съединените щати имат задължението, учредено на полезности и ползи, да охраняват международните общности, да пазят изпаднали в неволя съдружници, да възпират антиамерикански диктатури и да санкционират съществени нарушавания на интернационалния ред, като завземането на Кувейт от Ирак или нахлуването на Русия в Украйна. Мисълта, че Вашингтон би трябвало да бъде международният служител на реда, към този момент се счита за двупартийна концепция, чието време е отминало. Тръмпианската десница желае Америка, която се грижи единствено за себе си; прогресивната левица желае да делегира тази работа на многостранни организации като Организацията на обединените народи.

Но действителността е такава, че светът не се охранява самичък, а един неполицейски свят е стълпотворение. Подозирам, че сме доста по-близо до този свят - може би на месеци - в сравнение с множеството американци правят оценка. Какво ще стане, когато в Украйна свършат снарядите или когато ракета на " Хизбула " удари израелско учебно заведение?

Това е подтекстът на странната, само че показателна история за необявеното неявяване на министъра на защитата Лойд Остин от работа - в началото разказано единствено като " затруднения от планова процедура " - което го оставя в интензивното поделение на Уолтър Рийд, до момента в който президентът, съветникът по националната сигурност, ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете и заместник-министърът на защитата (който е бил в отпуск) остават в неопределеност. Представители на Уолтър Рийд оповестиха във вторник, че Остин е опериран от рак на простатата на 22 декември и че се е върнал на 1 януари поради затруднения. Престоят му наподобява е бил доста по-дълъг от в началото обявеното. Всички би трябвало да пожелаем на Остин скорошно възобновяване. Въпреки това неизпълнението на служебните отговорности е толкоз съществено, че би трябвало да изисква незабавната оставка на Остин.

Работата на министъра на защитата е да работи. Представете си, че хутите бяха създали пробойна в американски транспортен съд, което би изисквало незабавна реакция. Можеше да се изгубят часове, до момента в който бойните командири се пробват да получат инструкции от Пентагона.

Учудващото тук не е, че Остин е пропуснал да осведоми личния състав си или Белия дом. Става дума за безхаберието, с което администрацията се отнася към случая. Остин го дефинира като въпрос на неприятна връзка и даде обещание да се оправи по-добре. Президентът споделя, че не счита да се отхвърля от своя секретар. Ако това беше, да речем, министърът на защитата на Нова Зеландия, никой нямаше да се интересува. (Съжалявам, Нова Зеландия.) Но грешката на изоставянето на Pax Americana е, че нямаме опция да се превърнем в по-голяма версия на Нова Зеландия: далечна и безобидна. Светът, на който желаеме да обърнем тил, е по-вероятно да ни забие нож в гърба, в сравнение с да ни обърне тил. Ето за какво би трябвало да запазим и да следим за спазването на световния ред.

Джо Байдън схваща това доста добре. Но множеството прогресивни хора в Демократическата партия не го схващат, нито пък неоизолационистите от MAGA, които споделят манталитета на прогресивните хора " върни се вкъщи, Америка ". А внимателното осъществяване на външната политика от страна на президента не оказа помощ.

Бавното въоръжаване на Украйна разреши на Русия да ускори защитата си в окупираните територии. Отказът да се заеме съществено със сигурността на границите даде на републиканците изолационисти политически капитал, който те не заслужават. Нападенията против ирански проксита няма да възпрат Техеран от районните или нуклеарните му упоритости. Невъзможността да се уволни министърът на защитата изпраща сигнал за лекомисленост, който американците може и да не виждат, само че нашите съперници – да.

Предизвикателството на световния ред е, че колкото и да е мъчно да бъде непокътнат, толкоз по-трудно и нормално по-кърваво е да бъде възобновен, откакто бъде изгубен. Трябва да се повтори, че сме доста по-близо до загубата му, в сравнение с множеството хора осъзнават.

Превод: dnes.dir.bg