Как Испания спасява плажовете си: Премахване на бетон и възстановяване на дюни
Бреговата линия на Европа е подложена на сериозен напън от природата. Пролетта наближава, само че плажовете в доста райони безусловно изчезват. В Испания казусът доближава сериозни равнища през последните години. Еколози, инженери и локални управляващи търсят нови способи за справяне със обстановката. Вместо да строят нови уреди, те стартират да отстраняват старите бетонни структури. Това е нов метод в битката с ерозията на крайбрежието.
В област Каталуния смяната е забележима с невъоръжено око. Пясъкът се свива всяка зима. Преди години линиите бяха необятни стотици метри. Днес на доста места остават едвам по двадесет метра. Жителите на крайбрежните градове следят процеса с огромна паника. Бруно Камбре, гражданин на Монгат, разказва мащаба на нанесените вреди.
„ Както виждате, плажът е погълнат… Морето погълна целия пясък. Освен това е разяло скалите и е предизвикало доста вреди – освен тук, само че и по цялото крайбрежие от Барселона и Бадалона нагоре. Както към този момент знаем, бурните води нанасят съществени вреди и в Тарагона. “
Проблемът не се корени само в климатичните промени. Човешката активност играе основна роля в разрушаването на екосистемата. Крайбрежието е застроено гъсто с бетонни алеи и жилищни здания. Пясъкът няма естествено пространство за своето придвижване. Зимните стихии стават по-интензивни и продължителни. Старият стоманен път сред Барселона и Матаро се доближава рисково до морската вода всяка година. Подобни процеси се следят и по нашите географски ширини, където климатичните промени и ерозията прекрояват Черно море.
Бруно Камбре си спомня по-добри времена за локалната линия.
„ Плажът се простираше на към 500 – 700 метра и през лятото беше доста многолюден. През лятото се цялостни с хора, а тази година ще забележим какво ще стане, тъй като, както виждате, положението му е доста неприятно. “
Дълги години управляващите са залагали на изкуствено пълнене на плажовете. Огромни количества пясък се транспортират с камиони годишно. Изкуственото пълнене на плажове с пясък се оказва скъпо и неефективно решение. Учените от Университета на Жирона дефинират тези дейности като краткотрайни. Първата огромна стихия връща пясъка назад в морето. Испанското крайбрежие притегля съвсем 100 милиона туристи годишно, което прави отбраната му стопански приоритет.
Карла Гарсия Лосано, учител по физическа география, Университет на Жирона, изяснява неналичието на отбрана.
„ Бурята доближава до такава степен и наводнява всичко. Това се случва на изкуствените плажове, където дюните са отстранени. Цялата зона постоянно се наводнява. Ако имаше дюни, това нямаше да се случва. “
В Калафел ползват радикално друга тактика за избавление. Те унищожават изкуствените загради, с цел да възстановят природата. Властите демонтират крайбрежни алеи и вълноломи. Поставят се загради от тръстика за задържане на пясъка. Възстановяването на дюните служи като натурален щит против морските талази. Това е част от по-широка тактика за запазване на неповторими местоположения, сходни на испанското украшение Табарка, където салдото е жизненоважен.
Карла Гарсия Лосано акцентира значимостта на естествените процеси.
„ Изкуственото възобновяване на дюните към този момент не е допустимо. Трябва да търсим други решения. В този подтекст общината реши да възвърне дюните по натурален метод посредством уреди, които задържат пясъка, носен от вятъра. “
В градове като Ситжес решението е извънредно мъчно. Крайбрежните алеи имат историческа и обществена стойност. Те са център на локалния живот и стопанска система. Премахването им би трансформирало образа на града вечно. Ако алеите останат, морето евентуално ще ги унищожи единствено. В Каталуния пясъчните линии тук-там са се свили от стотици метри до едвам 20 метра. Властите би трябвало да избират сред бетона и оцеляването на плажа.
Ситуацията в Испания е предизвестие за целия свят. Природата не може да бъде следена само посредством инженерни уреди. Понякога най-правилното решение е рационалното оттегляне. Премахването на бетонните структури дава късмет на крайбрежието да се възвърне единствено. Естественият щит на дюните се оказва по-надежден от изкуствените вълноломи. Бъдещето на туризма зависи от способността ни да работим с природата.
