Лидерите на осем държави от тропическите гори на Амазонка се срещат тази седмица в Бразилия, за да се справят с належащите предизвикателства, пред които е изправена критичната екосистема.
Представители от Боливия, Бразилия, Колумбия, Еквадор, Гвиана, Перу, Суринам и Венецуела ще се присъединят към двудневната среща на Организацията на Договора за сътрудничество на Амазонка (ACTO), която започва във вторник в северния бразилски град Белем.
Срещата идва само месеци след встъпването в длъжност на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, обещавайки да сведе обезлесяването на Амазонка до нула до 2030 г. след години на унищожаване и до голяма степен неконтролирано развитие при неговия предшественик Жаир Болсонаро.
Лула каза миналата седмица, че срещата ще се опита да изготви обща политика за първи път за защита на тропическите гори.
„Имам големи очаквания за тази среща на върха“, каза той. „За първи път ще имаме обща политика за Amazon за опазване, сигурност, граници.“
Ето всичко, което трябва да знаете:
Защо Amazon е толкова важен?
Амазонка – масивна дъждовна гора, два пъти по-голяма от Индия, която се простира в осем държави и една територия – е важен въглероден поглътител, поглъщащ емисиите на въглероден диоксид, които предизвикват климатичната криза.
Атмосферният химик Лучана Гати, изследовател от Националния институт за космически изследвания на Бразилия, каза, че обезлесяването води до повече парникови газове в атмосферата и като цяло означава намалени валежи и по-високи температури.
„Чрез обезлесяването на Амазонка ние ускоряваме изменението на климата“, каза Гати пред Асошиейтед прес.
Тя е съавтор на проучване, публикувано в списание Nature, което установява, че силно обезлесената източна Амазонка е престанала да функционира като абсорбатор на въглерод и сега е източник на въглерод. Гати каза, че половината от обезлесяването в източната част на Амазония трябва да бъде обърнато, за да се поддържа тропическата гора като буфер срещу изменението на климата.
Кои са основните заплахи за тропическите гори?
Обезлесяването е основната заплаха за Амазонка, особено в Бразилия, където се намират около две трети от тропическите гори.
Болсонаро, който беше на поста от началото на 2019 г. до края на 2022 г., настояваше за по-голямо икономическо развитие в региона и ограничи правомощията на отделите по околната среда и по въпросите на коренното население. Той беше изправен пред широко разпространена критика от правозащитни групи, които казаха, че политиките му са довели до скок в обезлесяването и насилието срещу местните общности.
Биомът на Амазонка е загубил повече от 85 000 кв. км (328 000 кв. мили), или около 13 процента от първоначалната си площ, според Мониторинг на Андския договор за Амазонка. А въглеродните емисии от Амазонка са се увеличили със 117 процента през 2020 г. в сравнение със средната годишна стойност за периода 2010-2018 г., показват последните данни на изследователи от националната космическа агенция на Бразилия.
Говедовъдството и отглеждането на соя се разраснаха драстично благодарение на новите технологии, магистралите и глобалното търсене на зърно и говеждо месо.
Никъде опустошението не е по-мащабно от бразилския щат Пара, където Белем е столица. Четиридесет и един процента от обезлесяването в бразилската Амазонка е в Пара, където толкова много земя е била превърната за отглеждане на около 27 милиона глави добитък, че е водещият източник на парникови газове сред бразилските щати, според Климата обсерватория, мрежа на екологични групи с нестопанска цел.
Други заплахи за околната среда са големите водноелектрически язовири, особено в Бразилия; незаконна сеч; минен; и нефтени сондажи, които също причиняват замърсяване на водата и нарушаване на начина на живот на коренното население. Недостатъчното инвестиране в инфраструктура също означава, че голяма част от отпадъчните води от домовете в тропическите гори се вливат директно във водните пътища.
Какво ще се обсъжда на срещата?
Лидерите на разговорите тази седмица – първата среща на върха на Организацията на договора за сътрудничество в Амазонка от 2009 г. насам – трябва да обсъдят стратегии за борба с обезлесяването и организираната престъпност.
Те също ще се стремят към устойчиво развитие за региона, който е дом на 50 милиона души, включително стотици местни групи, считани за решаващи за опазването на тропическите гори.
Срещата на върха ще завърши със съвместна декларация, която се очаква да бъде „амбициозна“ и да изложи „дневен ред, който да ръководи страните през следващите години“, каза служителят на бразилското външно министерство Гизела Падован.
Министърът на околната среда на Бразилия Марина Силва също каза пред агенция Ройтерс миналата седмица, че участниците в срещата се стремят да създадат научен орган като Междуправителствения панел на ООН по изменението на климата, който да споделя изследвания за Амазония.
Панелът ще помогне за създаването на политики за устойчиво развитие за страните от региона, като същевременно остане независим от правителствата и ще наблюдава въздействието на климатичните промени върху тропическите гори и екосистемата на Амазонка, каза Силва. Той също така ще се стреми да определи границите на това, което учените наричат „точка без връщане“, когато тропическите гори са повредени непоправими.
Какви предизвикателства са изправени пред страните?
Дебат относно сондирането за петрол близо до устието на река Амазонка, където Бразилия преценява дали да разработи потенциално огромно находище на петрол в морето, предизвика ожесточени вътрешни борби в правителството на Лула, противопоставяйки защитниците на регионалното развитие срещу еколозите.
Попитани дали петролът ще вземе предвид споразумението на срещата на върха, бразилските дипломати казаха пред репортери миналата седмица, че все още се договаря съвместно изявление и се обсъжда икономическото развитие в по-широк план.
На предварителна среща на върха миналия месец колумбийският президент Густаво Петро настоя бразилския си колега да блокира всички нови петролни разработки в Амазонка. „Ще позволим ли да се изследват въглеводороди в тропическите гори на Амазонка? Да ги доставя като изследователски блокове? Има ли там богатство или има смърт на човечеството?“ попита Петро в реч заедно с Лула.
От своя страна Лула настоя на срещата в Летисия, Колумбия, всички страни в региона да обещаят край на обезлесяването до 2030 г. Само Боливия и Венецуела все още не са поели такъв ангажимент.
Други различия, които биха могли да излязат наяве на срещата на върха, са по-фините разногласия относно приоритетите. Върхът на дневния ред на срещата преди срещата на върха беше трансграничното сътрудничество за справяне с нарастващата заплаха от трафиканти на наркотици, извършващи екологични престъпления в Амазония.
Какво казаха правозащитните групи?
Преди срещата на върха повече от 50 екологични групи призоваха правителствата в региона да приемат план „да спрат Амазонка да достигне точка, от която няма връщане“.
Петицията, публикувана от Обсерваторията за климата, призовава страните да се присъединят към ангажимента на Бразилия за нулево незаконно обезлесяване до 2030 г., да укрепят правата на коренното население и да приемат „ефективни мерки за борба с екологичните престъпления“.
Екологичната група WWF-Бразилия също призова участниците в срещата да излязат с „твърда и амбициозна декларация“ за план за действие за прекратяване на обезлесяването и незаконния добив на злато и „запазване на 80 процента от Амазонка“.
„Признаването, че спирането на повратната точка на Amazon е критично регионално и глобално, тъй като застрашава поминъка на милиони хора и екосистемните услуги, които поддържат здравето на околната среда на целия южноамерикански континент“, каза групата.
> Източник: Ал Джазира и информационни агенции
