НАСА предупреди: Тази страна ще стане необитаема заради климатичните промени
Бразилия – петата по величина страна в света и дом на най-голямата тропическа гора на планетата – може да се трансформира в едно от най-необитаемите места на Земята до края на XXI век. Причината: рисковото световно стопляне , което трансформира не просто климата, а самата дарба на планетата да поддържа човешки живот в избрани райони.
Учените от години изследват границите на човешката устойчивост при високи температури. Едно от основните понятия е т.нар. температура на мократа крушка (wet-bulb temperature) – смесен индикатор, който включва както топлината, по този начин и влажността. При стойности над 35°C човешкото тяло губи дарба да се охлажда посредством изпотяване – даже при цялостна устойчивост и в сянка. Излагането при такива условия в границите на няколко часа може да бъде съдбовно.
Тези условия към този момент не са хипотетични. През 2020 година изследване, оповестено в Science Advances, сподели, че честотата на рискови горещини в тропиците – в това число Амазонка – се е утроила в интервала 1979–2017 г. В някои райони на планетата към този момент са регистрирани стойности, доближаващи или даже превишаващи сериозната граница.
Амазонка: точката на изкривяване наближава
Регионът на Амазонка – белите дробове на планетата – е изключително уязвим. Изчисленията сочат, че междинната температура там може да се повиши с още 2°C сред 2041 и 2044 година, а в някои сюжети и с до 4°C до края на века. Подобен растеж освен ще затрудни обитаването на тези територии, само че и ще докара до суши, спад на преваляванията и нараснал риск от пожари – резултат, който към този момент се следи в последните години. През 2023 година Бразилия записва рекордни равнища на горски пожари в амазонския басейн, по данни на Instituto Nacional de Pesquisas Espaciais (INPE).
Експерти предизвестяват, че в случай че изсичането на гората продължи и екосистемата бъде необратимо нарушена, Амазонка може да премине така наречен " климатичен надолнище " (tipping point) , след което възобновяване ѝ ще е невероятно – а световните климатични последствия ще бъдат пагубни.
Ситуацията е сериозна и в огромните градове на Бразилия. Явлението " топлинен остров " – при което температурите в урбанизираните зони са с до 5°C по-високи от близките региони – трансформира мегаполиси като Сао Пауло и Рио де Жанейро в огнени клопки . Бетонът, асфалтът и дефицитът на зелени площи задържат топлината, а бедните квартали постоянно нямат достъп до климатизация или съответна инфраструктура, което излага милиони на риск.
Според отчет на NASA, в случай че световните температури продължат да нарастват с досегашните темпове, до 2070 година към 3 милиарда души ще живеят в зони с климатични условия, които през днешния ден се считат за съвсем необитаеми. Сред тях – забележителна част от територията на Бразилия.
Какво следва и има ли излаз?
Изводите на климатолозите са недвусмислени: без незабавни и огромни ограничения за ограничение на въглеродните излъчвания, светът ще се изправи пред верижна реакция от климатични бедствия – загуба на биоразнообразие, всеобща миграция, срив на селското стопанство и растяща смъртност от топлинни талази.
Световната научна общественост упорства за ограничение на световното стопляне до 1.5°C по отношение на прединдустриалните равнища – цел, сложена още в Парижкото съглашение от 2015 година Но с всяка минала година, без задоволително дейности, тази цел се отдалечава.
Бразилия, с нейното неповторимо биоразнообразие и основна роля в световния климатичен баланс, е не просто жертва, а и значим участник в решението. Какви дейности ще предприеме страната в околните години ще има последствия надалеч оттатък нейните граници.
Учените от години изследват границите на човешката устойчивост при високи температури. Едно от основните понятия е т.нар. температура на мократа крушка (wet-bulb temperature) – смесен индикатор, който включва както топлината, по този начин и влажността. При стойности над 35°C човешкото тяло губи дарба да се охлажда посредством изпотяване – даже при цялостна устойчивост и в сянка. Излагането при такива условия в границите на няколко часа може да бъде съдбовно.
Тези условия към този момент не са хипотетични. През 2020 година изследване, оповестено в Science Advances, сподели, че честотата на рискови горещини в тропиците – в това число Амазонка – се е утроила в интервала 1979–2017 г. В някои райони на планетата към този момент са регистрирани стойности, доближаващи или даже превишаващи сериозната граница.
Амазонка: точката на изкривяване наближава
Регионът на Амазонка – белите дробове на планетата – е изключително уязвим. Изчисленията сочат, че междинната температура там може да се повиши с още 2°C сред 2041 и 2044 година, а в някои сюжети и с до 4°C до края на века. Подобен растеж освен ще затрудни обитаването на тези територии, само че и ще докара до суши, спад на преваляванията и нараснал риск от пожари – резултат, който към този момент се следи в последните години. През 2023 година Бразилия записва рекордни равнища на горски пожари в амазонския басейн, по данни на Instituto Nacional de Pesquisas Espaciais (INPE).
Експерти предизвестяват, че в случай че изсичането на гората продължи и екосистемата бъде необратимо нарушена, Амазонка може да премине така наречен " климатичен надолнище " (tipping point) , след което възобновяване ѝ ще е невероятно – а световните климатични последствия ще бъдат пагубни.
Ситуацията е сериозна и в огромните градове на Бразилия. Явлението " топлинен остров " – при което температурите в урбанизираните зони са с до 5°C по-високи от близките региони – трансформира мегаполиси като Сао Пауло и Рио де Жанейро в огнени клопки . Бетонът, асфалтът и дефицитът на зелени площи задържат топлината, а бедните квартали постоянно нямат достъп до климатизация или съответна инфраструктура, което излага милиони на риск.
Според отчет на NASA, в случай че световните температури продължат да нарастват с досегашните темпове, до 2070 година към 3 милиарда души ще живеят в зони с климатични условия, които през днешния ден се считат за съвсем необитаеми. Сред тях – забележителна част от територията на Бразилия.
Какво следва и има ли излаз?
Изводите на климатолозите са недвусмислени: без незабавни и огромни ограничения за ограничение на въглеродните излъчвания, светът ще се изправи пред верижна реакция от климатични бедствия – загуба на биоразнообразие, всеобща миграция, срив на селското стопанство и растяща смъртност от топлинни талази.
Световната научна общественост упорства за ограничение на световното стопляне до 1.5°C по отношение на прединдустриалните равнища – цел, сложена още в Парижкото съглашение от 2015 година Но с всяка минала година, без задоволително дейности, тази цел се отдалечава.
Бразилия, с нейното неповторимо биоразнообразие и основна роля в световния климатичен баланс, е не просто жертва, а и значим участник в решението. Какви дейности ще предприеме страната в околните години ще има последствия надалеч оттатък нейните граници.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ