Иржи Прошек снабдявал Васил Левски с оръжие
Братята Иржи и Теодор Прошек, са измежду основните знаци на българската столица – паметникът Васил Левски, Лъвов мост, Орлов мост и Народното събрание.
Пивоварната им към този момент не съществува, само че на нейно място могат да бъдат видени скулптурите, които Георги Чапкънов прави на двамата братя с халби в ръка.
Твърди се, че двамата братя били доста влюбени в страната ни, дотолкоз, че не просто се откриват да живеят и работят тук, а даже сменят чешките си имена с български. Така Иржи става Георги, а Теодор – Богдан.
Създават фамилии в България, тук се раждат и наследниците им. Строят освен мостове и пивоварни, а и жилищни здания, църкви и пристанища.
Малко прочут факт е, че Иржи се среща с Васил Левски и го доставя с оръжия. Той е и измежду учредителите на първия Интернационален революционен комитет.
Всичко стартира с идването му у нас през 1869 година, откакто се дипломира като инженер по строителство и землемерство в Прага.
Първо идва в Цариград, където незабавно бива назначен в Централното бюро на компанията на богатия немски инженер барон Морис декор Хирш. Той е претрупан със задачата да проектира трасето на железопътната линия Одрин-Саранбей (днешният Септември).
Покрай обстоятелството, че знае доста добре български, Прошек се сближава с най-будните хора в днешното хасковско село Ябълково, които са и членове на основаната от Левски загадка революционна организация. Според изказванията, концепцията за избавление на България бързо бива прегърната от Прошек и той се трансформира в един от най-активните членове на тайното заговорничене.
Прошек стартира да доставя с оръжие тайните комитети, оправдавайки доставките с потребността от защита на железопътната линия. По същия безапелационен и прикрит метод обезпечава и придвижването на писмата сред комитетите. През целия си живот Прошек се прекланя пред Васил Левски. Той е този, който след Освобождението упорства да бъде повдигнат монумент на Апостола на мястото на бесилото му край София.
След гибелта на Левски, Прошек не прекъсва активността си в интерес на българското освободително придвижване. Той е един от чужденците, които енергично описват за страданията на българите при потушаване на Старозагорското и Априлското въстание. По време на Руско-турската война през 1877 година прави извънредно рисково и героично деяние, демонтирайки към 200 метра железопътни релси, дружно със свои другари. Това им деяние се оказва не просто сполучливо, а стратегически значимо за обрата на войната и Освобождението на България.
По този метод забавят подкреплението на турците на Шипка с повече от 30 часа. През това време Радецки идва под върха с „ гръм “. Османските управляващи бързо разкриват причинителите на голямата щета на към момента новата железница и осъждат Иржи Прошек на гибел. По образеца на Левски, той бяга в Букурещ, преоблечен като селяндур. За известно време работи и като преводач на съветските войски.
Наред с красивите градежи в София, Прошек взе участие и в построяването на варненското пристанище, считано за връх в строителната активност по това време. Свлачище обаче повлича към морето новия строеж. Прошек не може да преживее видяното и получава инфаркт. Умира относително млад – на 58 години през 1905 година в София като предсмъртното му предпочитание е да бъде заровен в полите на Витоша.
Само месец по-късно издъхва и брат му Теодор, който е на 47 години. Причината за кончината му е, че не съумява да понесе неочакваната гибел на Иржи.
Източник: Уикенд
