Св. Наум Преславски - един от първомайсторите на българската култура
Братя, дано да не остане без помен и
презвитер Наум, този брат, приятел и
състрадалец на блажения Климент...
Из Най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в.
Св. Наум Преславско-Охридски е изтъкнат просветник, възпитаник, помощник и последовател на великото дело на равноапостолите Кирил и Методий, една от най-видните персони на средновековна България. Син на " благородните си родители ", Наум е израснал в Мизия (житиеписецът е използвал неофициалното име на България през цялото Средновековие, а по-вероятно - средновековното регионално название на дн. Македония - Долна Мизия). Там се включил към Кирил и Методий, " Които тогава ходеха по цялата Българска земя, подвизавайки се да обръщат прелъстените в православната религия... За да приведат мнозина в Христовата религия и да ги просветят със светлината на истината... преведоха божественото писание, остарялото и новото, от елински (гръцки) език на елементарния български език и изобретиха сами букви за славянския език " ; или към Методий по време на неговото ръководство на славянско княжество в дн. Източна Македония почти от 837 до 847 година, или към Константин-Кирил по време на неговата съдбоносна задача измежду българските славяни от поречието на Брегалница (дн. Североизточна Македония) от 855 до 859 година
Известието на житиеписеца, че Наум е брат на Климент Охридски, множеството изследвачи одобряват в нравствен смисъл - че двамата са били най-близки съратници в огромната и продължителна битка за одобряване на славянобългарската култура и книжнина. Изглежда истината е друга. Внимателният разбор на достигналите до нас обстоятелства не може да не докара до убеждението, че може би фактически Наум и Климент са били родни братя. Ролята на Наум, по-големия брат, във връзка с по-младия с десетина години и по-талантлив Климент (роден във втората половина на тридесетте години на IX в.), удивително припомня за нежните грижи и неотстъпната поддръжка на Методий по отношение на Константин-Кирил.
И Наум, и Климент следват правилно Солунските братя, оказват им най-близка помощ и съдействие при задачите им измежду сънародниците им - българските славяни, при хазарите, моравците и панонците, " Вървейки с тях навсякъде, та чак и до остарелия Рим ". След гибелта на Методий на 6 април 885 година Наум евентуално е един от най-близките му възпитаници, които оказват помощ на Климент за бързото написване на Пространното житие на безсмъртния славянобългарски първоучител, с цел да го повдигнат наред с по-рано написаното Пространно житие на Константин-Кирил като щит за запазване на трудовете и заветите на Светите братя измежду западните славяни. Но напъните им са напразни. Обединеният съюз на немските феодали, католическото духовенство и предателите от Моравския княжески двор подлагат Кирило-Методиевото дело в Моравия и Панония на разгром и заличаване. Климентовият житиеписец оповестява, че подложените на гонения Кирило-Методиеви възпитаници " закопнели за България, за България си мислели и се надявали, че България е подготвена да им даде успокоение ". Такива усеща и подобен блян са могли да изпитват единствено люде, изпаднали в неволя в чужбина, към своето Отечество, от което преди време са тръгнали с обичаните си учители по необятния свят.
За разлика от учениците моравци и панонци, които били хвърлени в тъмници или продадени в иго, а някои като Методиевия правоприемник Горазд и убити, Наум, Климент и Ангеларий, като български жители, били принудително прогонени от Моравия. Добрали се със сетни сили до Белград, тримата мъченици били признати с огромна респект от боритаркана (според едно по-късно уведомление - княз Радислав) - българския боен и цивилен шеф на северозападните земи, като от дълго време чакани посетители. Малко време се радвал княз Борис-Михаил на скъпите посетители в столицата Плиска, донесли там светлината на Кирило-Методиевото дело, най-безценното богатство на народ и страна. Отруденият Ангеларий небрежно умрял, а Климент след къс отдих поел пътя към крайния югозапад на Българската земя, най-скоро освободените от византийското господство територии, в които гръцкото културно и религиозно въздействие на огромните центрове Солун и Драч е било съвсем неотразимо. Висшите държавни ползи налагали по неотложност да се сътвори огнище на славянобългарска култура и книжнина, с цел да се избави българщината от гръко-византийските домогвания. По повелението и с великодушната помощ на княз Борис-Михаил, Климент основал в Девол (дн. фиктивен град в южна Албания) просветно и книжовно средище. Само Наум останал в североизточните български земи. И нему е била сложена аналогична задача. За да не се стигне до 
нежелано затруднение на връзките с гръцките духовници в България и стоящата зад тила им Византия, отново благодарение на мъдрия държател Наум провел славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи, само че не в столицата Плиска, където била резиденцията на гръцкия архиепископ на България, а в близкото славянско населено място Преслав (и Климент избрал за своята активност не Лихнида, дн. Охрид, митрополитския център на югозападните земи, а Девол, град от същата епархия). По-младият Методиев възпитаник Константин Преславски оповестява, че да напише своето Учително евангелие го е подтикнал Наум. Това уведомление потвърждава, че началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище е бил точно презвитер Наум.
След блестящите проучвания на починалия наш академик проф. Иван Гълъбов в Залцбургския университет използването на ненаучните понятия " Преславска книжовна школа " и " Охридска книжовна школа " повече няма опрощение, доколкото " школа " на първо място значи самостоятелност, чудачество, вътрешно самостоятелно развиване. Проф. Гълъбов потвърди доста близкото съдействие сред създателите от Девол-Охрид и Преслав, при безспорното състезание и въздействие на Велики Преслав, в който са работили такива колоси като презвитер Наум, свещеник Константин Преславски, презвитер Йоан Екзарх, черноризец Докс (вж. Черноризец Храбър), презвитер Йоан, презвитер Григорий Мних, черноризец Тудор Доксов, княз Симеон и други, до момента в който достиженията на Деволско-Охридското средище са дело единствено на едного Климента, въпреки и исполин на духа и словото. Доколкото в Девол-Охрид и Преслав са процъфтявали освен просветата и книжнината, само че и изобразителното и приложното изкуство, архитектурата, занаятите и така нататък, за които проф. Н. Мавродинов потвърди стиловото им единение през цялата ера на Първото българско царство, без значение от незначителните локални отлики, научните понятия са " Деволско-Охридско културно средище " и " Преславско културно средище ".
Наум е бил един от уредниците на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, призован в Преслав през есента на 893 година, прогласил славянобългарския език за формален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската страна и народ, връчено от княз Борис-Михаил в ръцете на неговия заслужен наследник и правоприемник - Симеон Велики.
Веднага след събора се пристъпило към фактическата подмяна на гръцките владици в България посредством ръкополагане на българи за техни викарни епископи (хорепископи), които да поемат ръководството на епархиите. За пръв свещеник на " български език " е бил въздигнат Климент - свещеник на Дрембица (Дебърца) или Велика (планинската земя на север от Охрид), викарий (заместник) на Охридския митрополит грък. Вероятно заради преклонна възраст Наум не е приел епископска катедра. След ръкополагането на Климент за свещеник, чиято активност се концентрира основно в неговия манастир " Св. Пантелеймон " в Охрид (не може да бъде инцидентно, че и Климентовият манастир в Охрид и Наумовият манастир в Преслав са имали за патрон еднакъв светец, в противен случай, това е било наблягане на братското взаимоотношение и общата цел на двете културни средища), Наум оставя управлението на Преславския център на Борисовия брат черноризец Докс и отпътува за Девол, с цел да продължи Климентовата просветна активност. Възможно е нататък да го е привлякла носталгията по родния край, която на остарели години става непоносима. Много е допустимо грижата за по-малкия брат и желанието да извървят още веднъж дружно последните години от живота си да са имали своето значение. Но евентуално е размахът и мащабите на Климентовата активност на югозапад да са предиздвикали Преславския управителен център да намерения за негови помощници и сътрудници, тъй като скоро след Наум натам отпътува и различен от по-младите Методиеви възпитаници - Григорий, ръкоположен за свещеник на Прилеп.
Седем години (886 - 893 г.) продължава активността на Наум като началник и уредник на Преславското просветно и книжовно средище, седем години (893 - 900 г.) работи бележитият просветник в Девол. Едва когато основава задоволително млади сили, на които да съобщи светлината и задачата на живота си, Наум, изнурен от писания и премеждия, се отдръпва в своя манастир " Свети архангели Михаил и Гаврил " - " небесните настойници " на княз Борис-Михаил, на брат му Гаврил и на рано умрелия Борисов наследник Гаврил. Дори да беше единствено това посвещение, то е задоволително доказателство за извънредно тесните връзки на деволско-охридските дейци с българския владетелски дом. Житиеписецът категорично известява, че Наум построил манастира си " със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия наследник цар Симеон ". В притвора на манастирската черква е изобразен княз Борис-Михаил като ктитор на манастира, най-стария от през днешния ден съществуващите български манастири.
В своята обител на 23 декември 910 година бележитият просветник и покровител на българския народ умрял, заровен от своя " брат, приятел и състрадалец " свещеник Климент Охридски. Гробът му е непокътнат и до през днешния ден в умишлен параклис 
вдясно от олтара на манастирската черква. Въпреки че църквата е преустроявана на два пъти, издигнатият от Наум храм се е запазил като централно помещение на настоящия. Тази оживяла до наши дни черква, с гроба на Наум Преславско-Охридски и с високохудожествените си фрески от 1806 година, дело на зографа Търпо Константинов от гр. Корча (вероятно дебърски занаятчия, заселен там, или потомък на дебърски заселник), в които централно място заемат облиците на княз Борис-Михаил, на светите Седмочисленици - Кирил, Методий, Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, настрана на Наум, Климент и княз Йоан-Владимир, е най-вълнуващият мавзолей на Първото българско царство и на неговия Златен век. Манастирът " Св. Наум " на брега на Охридското езеро
Не, не е останал презвитер Наум Преславско-Охридски без помен и прослава. Никой българин не е не запомнил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската просвета от този момент и до през днешния ден. И завинаги.
Инфо: www.pravoslavieto.com
