Братя,Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който

Братя,Настана светлият празник на Христовия боец и страдалец Димитър, който с вярата си ярко озарява всичко и с любовта си подбужда към безконечния живот.
Този преблажен страдалец за Христа, Димитър, от млада възраст закупи познания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна наслада, а разсъдъкът му разцъфтя като лилия (по Ос. 14:6). С благоуханната си любов той привличаше всички към Христовата религия. Украсен беше с добротата на Христа и с хубостта на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост — като богатство, което носи живот. Той беше надалеч от всяка нечистотия и плътска сласт. Като насочваше твърдо мозъка си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достолепие, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се божие слово, назидавайки се постоянно с псалми, славословия и духовни песни, казвайки: " Ще те възлюбя, Господи, цитадела моя! Господ е моя твърдина и мое прикритие, мой Избавител (Пс. 17:2-3). " Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми оказа помощ, и сърцето ми се зарадва; аз ще Го популяризира с моята ария. " (Пс. 27:7).
А всички, като се учудваха на особената светлост на лицето му, пламтяха от любов, желаейки да се приближат до него и да се приобщят към животворните слова, които като мед течаха от устата му. Той пък с наслада ги поучавате, казвайки:

- Вие, мои възлюбени братя, не се съблазнявайте, гледайки тези омразни на Бога царе, които се помрачиха от бесовската машинация, отстъпиха и се отвърнаха от Бога, който сътвори небето, земята и морето и сътвори всичко от нищо. От него се отвърнаха и се прелъстиха, и се поробиха като елементарните индивиди, и си направиха идоли. Вижте, впрочем — [идолите] имат уста, само че не говорят; имат очи, само че не виждат; имат уши, само че не чуват; нозе имат, само че не вървят. Подобни на тях да бъдат ония, които ги вършат, и всички, които се надяват на тях (Пс. 113:13-16). А вие, братя, познайте Бога, който не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце и е неописуем в своята божественост и мощ. Той не можа да гледа по какъв начин човешкият жанр се е поробил на бесовете и заради това, като сведе ниско небесата, слезе, приемайки плът от светата Дева, и обновявайки човешката природа, уподоби се на нас. Въплъщавайки се безсеменно, той стана по едно и също време и Бог, и човек, с цел да ни изтръгне незасегнати от сатанинската машинация. Той благоволи да претърпи разпятие и гибел поради нас, като умъртви нашите провинения. Но тъй като той е вечен по природа, възкръсна от мъртвите, възнесе се на небесата и седна отдясно на Отца. Той е открил и определил ден, в който ще пристигна да съди живите и мъртвите, с цел да въздаде на всекиго съгласно делата му.

С такива поучения като наставляваше всички във вярата, свети Димитър ставаше още по-светъл и сияеше с духовната си мощ повече от слънцето. Такива са поуките на този богогласен език! Такава е и неизразимата му дружелюбна душа! Затова и Господ постави върху него привлекателна хубост, като пожела да украси пречистата му глава с двоен венец. Той му сподели: " Добри и правилни рабе... над доста ще те поставя; влез в насладата на своя стопанин " (Мат. 25:21).
Настъпи времето на пресветлото му венчание [с страдалчески венец]. Максимилиан Еркулий победи готите и савроматите и слезе при римляните в град Солун. Бидейки обожател на бесовете и осквернител, той стартира да принуждава всички да принасят жертви на скверните бесове. Съобщиха му за блажения Димитър и му споделиха: " Той освен ругатни нашите богове, само че и непрекъснато бунтува целия град; уважава различен Бог — Иисуса. " Идолопоклонникът Максимилиан се разгневи, заповяда да доведат Димитра и му рече: " Твоята хубост и изразът на лицето ти ме карат да те обичам; в случай че принесеш дружно с мен жертва на моите богове, на които всички боляри служат, то ти ще бъдеш пръв в палата ми и ще получиш най-голям ранг. " А блаженият Димитър му дал отговор: " Царю, писано е — тези богове не са сътворили небето и земята, да погинат! (Иер. 10:11) Защото те са идоли, дело на човешки ръце. Имат очи, само че не виждат; имат уши, само че не чуват, те не издават глас с устата си; сходни на тях станаха ония, които ги почитат " (по Пс. 113:12-16). Като промени израза на лицето си, царят заповяда да затворят Димитра в тюрма. И там той бе увенчан с победния венец.[...]И по този начин, ти, пречестни страдалецо за Христа, Димитре, помоли се старателно за нас, които честваме твоята гибел с религия и обич, като измолиш благосклонност и прощение за греховете ни. Защити ни от всички премеждия и беди, та запазвани здрави посредством твоите молебствия, да популяризираме името на пречистата и светата, и животворяща Троица — Отца и Сина, и Светия Дух в този момент и всеки път, и във всички епохи. Амин!

(Източник - препечатано от кн. Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина, www.kroraina.com)