Братът на изчезналия Емил разплака мрежата! Сбогуване ли е това?
Братът на изчезналия след Сурва в Перник Емил Боев Мартин излезе с прочувствен пост доскоро в обществената мрежа.
Вече 7 дни Емил е в неопределеност.
Той за първи път приказва за личността на брат си, който е извънреден обожател на скейтборда и дърводелството.
Емил се е откроявал с невероятна добрина и имал приказна фантазия да има дребна къща с дърводелски завод.
Мартин за първи път показва, че се е разплакал.
Ето и описа му:
" Няма да размивам информацията с непотребни думи:
- 21 часа интензивности от мен през днешния ден, най-малко няколко индивида от екипа със същите числа. Въпреки тези чудовищни старания, публично от 1 час Емил го няма от седмица.
- Обходите не престават по планините.
- Високото равнище на дисциплинираност разреши за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим подробно и детайлно половин Перник, като за всеки регион и маршрут се съгласуваме с полиция и локални хора тъй че да го създадем най-спокойно и комфортно за хората тук, като отново си свършим работата.
- минаваме образования от избавителните екипи, които да ни разрешат да сме по-ефективни и по-бързи в това, което вършим.
- за мен тезата си остава, че по отношение на хронологията, претекстовете и проектите, които си е правил Емил за идващия ден и известията, които е изпратил, търсейки приятелите си, той няма по какъв начин по никакъв метод самичък да е направил нещо на себе си.
- Всичко, което имам дотук е предадено и обявено непринудено на полицията. Лично отношение виждам от тях като хора, които схващат обстановката ми и желаят да работим един до друг.
- Всички започваме да усещаме отмалялост и изтощение, не стопираме, няма да спрем.
Нещата стават по-бързо в сравнение с можеха да станат, и по-бавно в сравнение с ми се желае, само че се движат в правилната посока.
Днес видях тази фотография на Емил и някакси нещо в усмивката му съумя да ми разбие стоицизма, поради което желая да ви я покажа и да ви опиша за него, с цел да не е просто някаква “липсваща жертва " - ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.
Той е влюбчив човек, който носи в себе си неповторима добрина, забелязана от хората. Въпреки тежкия му на моменти темперамент е дал всичко за приятелите и околните си, които в този момент дават всичко за него. Винаги е държал доста на родителите си, и на мен, въпреки че постоянно съм бил по-скапан брат в сравнение с ми се желае. Имам милиони съжаления към него и милиони неща които желая да му кажа, и ще му ги кажа.
Ще си извоювам обратно шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, независимо какво ми коства.
Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен - в никакъв случай не не помни да звънне и на майка ми да и опише и показа тъгите си.
Винаги е намирал сходна душа в татко ми в това, че схващат от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на принадлежности и машини - баща жертва мазето си, с цел да може Емил да прави “Restoke " скейт продуктите си.
Всяко едно нещо измайсторено от ръцете му носи обич - пращаше всякога в нашия фамилен чат следващото нещо, което е направил, горделив да ни покаже, припрян какво ще му кажем.
Обожава тортите на майка ми, правени със същата обич, и всякога ги хвали, въпреки че не яде толкоз и такова сладко.
Успя да убеди нашите и мен да погледнем с ново око на скейтбордите като стартира да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.
Занимава се с това да построява скейтпаркове и да построи една нова топла скейткултура - има десетки другари из цяла България, вникнали в душата му и привлечени от нея.
Аз довечера за първи път ще си разреша да поплача откогато научих че го няма, ще си напомня всеки един детайл, който толкоз обичах в него без да му го кажа и ще си мисля за него по този начин, както не си давах до момента.
А след 4 часа когато отново стана и непосредствено си облека облеклата от нощес, плеснати пред леглото ми с ботушите, отново ще мисля не за фейсбук, не за мен и страстите ми, не за медии, полиции, сюжети, планини или другари - ще се сетя, че го върша за него, тъй като заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка последваща за него.
Обичам те Емиле, скърбя, чакай ме, ще дойда, хвани се, обичам те!
Вече 7 дни Емил е в неопределеност.
Той за първи път приказва за личността на брат си, който е извънреден обожател на скейтборда и дърводелството.
Емил се е откроявал с невероятна добрина и имал приказна фантазия да има дребна къща с дърводелски завод.
Мартин за първи път показва, че се е разплакал.
Ето и описа му:
" Няма да размивам информацията с непотребни думи:
- 21 часа интензивности от мен през днешния ден, най-малко няколко индивида от екипа със същите числа. Въпреки тези чудовищни старания, публично от 1 час Емил го няма от седмица.
- Обходите не престават по планините.
- Високото равнище на дисциплинираност разреши за рекордно късо време (2 дена) ние да обходим подробно и детайлно половин Перник, като за всеки регион и маршрут се съгласуваме с полиция и локални хора тъй че да го създадем най-спокойно и комфортно за хората тук, като отново си свършим работата.
- минаваме образования от избавителните екипи, които да ни разрешат да сме по-ефективни и по-бързи в това, което вършим.
- за мен тезата си остава, че по отношение на хронологията, претекстовете и проектите, които си е правил Емил за идващия ден и известията, които е изпратил, търсейки приятелите си, той няма по какъв начин по никакъв метод самичък да е направил нещо на себе си.
- Всичко, което имам дотук е предадено и обявено непринудено на полицията. Лично отношение виждам от тях като хора, които схващат обстановката ми и желаят да работим един до друг.
- Всички започваме да усещаме отмалялост и изтощение, не стопираме, няма да спрем.
Нещата стават по-бързо в сравнение с можеха да станат, и по-бавно в сравнение с ми се желае, само че се движат в правилната посока.
Днес видях тази фотография на Емил и някакси нещо в усмивката му съумя да ми разбие стоицизма, поради което желая да ви я покажа и да ви опиша за него, с цел да не е просто някаква “липсваща жертва " - ето това е брат ми, Емил Боев Младши, топ джи.
Той е влюбчив човек, който носи в себе си неповторима добрина, забелязана от хората. Въпреки тежкия му на моменти темперамент е дал всичко за приятелите и околните си, които в този момент дават всичко за него. Винаги е държал доста на родителите си, и на мен, въпреки че постоянно съм бил по-скапан брат в сравнение с ми се желае. Имам милиони съжаления към него и милиони неща които желая да му кажа, и ще му ги кажа.
Ще си извоювам обратно шанса да бъда твой по-голям брат Емиле, независимо какво ми коства.
Винаги е обичал приключенията и е бил по-смел от мен - в никакъв случай не не помни да звънне и на майка ми да и опише и показа тъгите си.
Винаги е намирал сходна душа в татко ми в това, че схващат от техника, кефят се на същата музика (на плочи), на принадлежности и машини - баща жертва мазето си, с цел да може Емил да прави “Restoke " скейт продуктите си.
Всяко едно нещо измайсторено от ръцете му носи обич - пращаше всякога в нашия фамилен чат следващото нещо, което е направил, горделив да ни покаже, припрян какво ще му кажем.
Обожава тортите на майка ми, правени със същата обич, и всякога ги хвали, въпреки че не яде толкоз и такова сладко.
Успя да убеди нашите и мен да погледнем с ново око на скейтбордите като стартира да майстори рециклирани орнаменти и пепелници от скейт дъски.
Занимава се с това да построява скейтпаркове и да построи една нова топла скейткултура - има десетки другари из цяла България, вникнали в душата му и привлечени от нея.
Аз довечера за първи път ще си разреша да поплача откогато научих че го няма, ще си напомня всеки един детайл, който толкоз обичах в него без да му го кажа и ще си мисля за него по този начин, както не си давах до момента.
А след 4 часа когато отново стана и непосредствено си облека облеклата от нощес, плеснати пред леглото ми с ботушите, отново ще мисля не за фейсбук, не за мен и страстите ми, не за медии, полиции, сюжети, планини или другари - ще се сетя, че го върша за него, тъй като заслужава по-големия му брат да изрине тази планета и всяка последваща за него.
Обичам те Емиле, скърбя, чакай ме, ще дойда, хвани се, обичам те!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ




