Сашка Братанова: Надявам се да има за мен роля, която да ме завладее
Братанова ни връща в загатна за “Два диоптъра далекогледство”, “Момчето си отива”, “Не си отивай”, “Мандолината”, “Най-добрият човек, който познавам”, “Сиромашко лято”, “Петимата от Моби Дик” и още дузина незабравими филми.
За нея и в театъра, и пред камерата важи все оня добър остарял принцип - да прекараш всичко през себе си, с цел да повярват феновете, че това се случва с теб, а то може и в никакъв случай да не ти се е случвало. Иначе, в случай че се опиташ да ги излъжеш с някакви техники, постоянно проличава.
В последните години тя снима малко - появява се в сериалите “Тя и той”, “Стъклен дом”, “Къде е Маги”, в италианската суперпродукция “Далида”, компактно е до пророчицата в съветската поредност “Вангелия”, приема още няколко инцидентни уговорката, само че... В един миг се уплаших за себе си - дали към момента мога... - споделя една от най-талантливите възпитанички на проф. Гриша Островски.
Човек би трябвало да се радва на това, което има. Защото другояче животът му се трансформира в низ от недоволства и разочарования. Той, животът, ме научи да се веселя и на дребното, което имам.
Научих се да подтискам някои стремежи с аргумента - да, но никак по-добре ли е?
Симпатичната ученичка Марияна от кинокласиката “Момчето си отива” е пенсионерка от години. Пенсията, която взема, нито е огромна, нито пък самата актриса по лична воля се е вляла в армията от 2 милиона пенсионери. Пратили я принудително в заслужена отмора. А тъкмо почивката е това, което я унищожава, тъй като Сашка кипи от сила и креативен капацитет.
Сашка от много време гледа метафизичен на живота - като същинска потомка на съветски буржоа с пагони. За нея актьорлъкът е над всичко. Страданията не съумяват да я извадят от равновесие, а единствено я подтикват и нахъсват. Умее по славянски да се любува и на най-малките удоволствия, само че в никакъв случай не стопира да мечтае за огромните. Ходи по кастинги, без да се тормози от младоците, а те така и така не могат да стъпят на дребния й пръст. А тя е извънредно пряма - постоянно споделя всичко в очите.
Още като студентка първи за втори курс, през 1970 година, Сашка се снима в “Петимата от Моби Дик”. Поканата е от нейния учител в академията Гриша Островски. Бързо идва и идната оферта за киноизява - от Людмил Кирков за ролята на Марияна в “Момчето си отива”.
Виждайки Невена Коканова на снимачната площадка, Братанова обезумява от хубостта й
Харизмата на колежката й работи и обезоръжаващо. Младата дебютантка резонно се пита дали не е сбъркала мястото. Снимките си стартира потисната вътрешно.
Когато обаче филмът излиза на екран, дели славата с Невена и Филип Трифонов. Както се споделя, става звезда за една нощ.
Започва да играе на сцената на Бургаския спектакъл и продължава в Театър “София”. От 1992 година е в трупата на Малък градски спектакъл зад канала. Първият й филм е “Петимата от Моби Дик”. Следват “Момчето си отива”, “Мандолината”, “Сиромашко лято”, “Дъщерите на началника”, “Най-добрият човек, който познавам”, “Синята лампа”, “Не си отивай!”, “Два диоптъра далекогледство” и доста други. Голямата й известност трае тъкмо 20 години. Време, през което се снима допълнително от 20 български кино лентата.
С Филип Трифонов в "Момчето си отива "
И има загадка обич с сътрудника си Рашко Младенов. Горе-долу в същия интервал, в който Ламбо е в спекулация с Кривошиева, а Йосиф Сърчаджиев - с Пепа Николова.
Близначките, родени от извънбрачната й обич, през днешния ден са млади дами
Любопитното е, че през 1986 година точно режисьорката Маргарита Младенова режисира брачна половинка си Рашко Младенов и Братанова като двойка в пиесата “Нека да е лято” на Театър “София”, където пламва искрата сред тях. 6 години двойката поддържа тайната си обич.
Когато девойките стават на 4, татко им желае да заживее с тях, само че да не се развежда. Сашка упорства той да почисти връзките си с Маргарита, само че това се случва доста по-късно, а тогава просто се конфронтират и разделят с Рашко. Впоследствие Младенов признава девойките - те дори му казвали “чичо”. В момента той е в естествени връзки и със законната си брачна половинка (междувременно разведени), и с някогашната си обичана. Актьорът едвам преди няколко години признава, че девойките са плод на извънбрачната му обич, само че тогава предиздвикал майка им да резервира в загадка любовните им връзки, с цел да не разбие фамилията си.
Сашка сама си знае какво й е коствало да отгледа сама двете си дъщери. Вече са огромни и изцяло независими. Едната приключи философия, другата - педагогика. Учеха задочно, тъй като и работеха. Радвам се, че се оказаха доста оправни. Много добре се развиват, гордее се майка им.
Мизерията, в която живее обаче след пенсионирането си, я кара да изпада постоянно в меланхолия, което изобщо не е чудно при тези условия.
За нея “Играя - значи съществувам” е мотото на живота, без поза
За страдание, актрисата споделя, че славното й минало е единствено минало, сегашното е безперспективно, като се изключи единичните проблясъци в края на тунела. Съдбата на Сашка е много трагична. Може би тъй като миксът сред два идентични славянски модела в действителност води до неподозирани премеждия, изключително когато са намесени българи и руснаци.
“Престанаха да снимат цялостен куп надарени хора или снимат от дъжд на вятър, излязоха други, които снимат нонстоп. Така е и в театъра - едни и същи играят и тук, и там, хвърчат по провинцията. Да кажеш, че те са най-хубавите - някак си не можеш да прецениш, само че те са на всички места. И става малко скучно”, не без мъка отбелязва Сашка. Но не упреква никого, все си споделя: ти си си отговорна, ти... Не е от пробивните - може би дядо й, съветски белогвардеец, й е завещал аристократизма в гените. “Дори когато снимах доста, по темперамент си останах свита, неконтактна.
Не приличах на другите отвън фотосите. Те се събират, клюкарят, напиват се, а мен ме няма изобщо, не поддържам връзка. Самият развой на снимането постоянно е бил доста персонален за мене”, доверява Сашка.
На остарели години внезапно й се усмихва щастливата звезда. Канят Братанова за “реклама”, която отчасти я възражда. Вземат я в “Стъклен дом”. Отваря й се шансът и за “Къде е Маги”, където играе икономката. За Сашка това е освен това от “край на бедността”. Да, зад нея остават миговете, когато с първия хонорар си купува лелеяния стек цигари и... в действителност хонорарът свършва.
Виждаме я и в 12-серийния филм “Вангелия”, който потегли по екраните в Русия и Беларус. В него Сашка, естествено, приказва на съветски - езика на дядо си - белогвардеец, който напуща окупираната от пролетариите Матушка Рус и се приютява в България. Той е същински левент - съвсем двуметров. А баба й е дребна и постоянно усмихната, споделя Сашка. Руснакът обаче умира скоро - когато майката на Братанова е едвам на 11.
Съжалява единствено, че руснаците ни изпревариха, правейки филм за нашата пророчица. Играе помощничката на Ванга, дамата, която пуска хората, които идват при нея. Казва, че за ролята режисьорът на кино лентата я е избрал единствено по фотография. Аз вземам участие в последната година от живота на пророчицата, споделя тя. И се засякох с Елена Яковлева. Тя е Ванга на остарели години и й вършат грим цели 5 часа.
Освен Елена Яковлева още три съветски актриси играят Ванга през другите интервали от живота й - като малко момиче, като млада, в междинна възраст. Самата Сашка познава персонално Ванга. Ходила при нея поради самоубил се непосредствен, за който обаче има и подозрения, че е бил погубен. Ванга й споделя, че не е погубен, само че не е бил добре с главата. Руснаците доста почитат и почитат Ванга и като схванаха, че се познаваме, започнаха да ме разпитват..., споделя тя.
Животът е прекрасен, колкото и да е неприятен, безапелационна е актрисата.
И да страдаш е хубаво... и болката, и триумфът, нещо се движи, до момента в който си жив. Тя желае да играе Чехов. “Такава ми е настройката - все си мисля, че най-хубавото следва, колкото и да ти споделя обстановката, че няма повече”.
Сашка я топли чувството, че не е забравена, че хората се интересуват от нея не от нездраво любознание, а като отражение на старанията й да продължи да бъде добра актриса.
Подготви Паулина БОЯНОВА
За нея и в театъра, и пред камерата важи все оня добър остарял принцип - да прекараш всичко през себе си, с цел да повярват феновете, че това се случва с теб, а то може и в никакъв случай да не ти се е случвало. Иначе, в случай че се опиташ да ги излъжеш с някакви техники, постоянно проличава.
В последните години тя снима малко - появява се в сериалите “Тя и той”, “Стъклен дом”, “Къде е Маги”, в италианската суперпродукция “Далида”, компактно е до пророчицата в съветската поредност “Вангелия”, приема още няколко инцидентни уговорката, само че... В един миг се уплаших за себе си - дали към момента мога... - споделя една от най-талантливите възпитанички на проф. Гриша Островски.
Човек би трябвало да се радва на това, което има. Защото другояче животът му се трансформира в низ от недоволства и разочарования. Той, животът, ме научи да се веселя и на дребното, което имам.
Научих се да подтискам някои стремежи с аргумента - да, но никак по-добре ли е?
Симпатичната ученичка Марияна от кинокласиката “Момчето си отива” е пенсионерка от години. Пенсията, която взема, нито е огромна, нито пък самата актриса по лична воля се е вляла в армията от 2 милиона пенсионери. Пратили я принудително в заслужена отмора. А тъкмо почивката е това, което я унищожава, тъй като Сашка кипи от сила и креативен капацитет.
Сашка от много време гледа метафизичен на живота - като същинска потомка на съветски буржоа с пагони. За нея актьорлъкът е над всичко. Страданията не съумяват да я извадят от равновесие, а единствено я подтикват и нахъсват. Умее по славянски да се любува и на най-малките удоволствия, само че в никакъв случай не стопира да мечтае за огромните. Ходи по кастинги, без да се тормози от младоците, а те така и така не могат да стъпят на дребния й пръст. А тя е извънредно пряма - постоянно споделя всичко в очите.
Още като студентка първи за втори курс, през 1970 година, Сашка се снима в “Петимата от Моби Дик”. Поканата е от нейния учител в академията Гриша Островски. Бързо идва и идната оферта за киноизява - от Людмил Кирков за ролята на Марияна в “Момчето си отива”.
Виждайки Невена Коканова на снимачната площадка, Братанова обезумява от хубостта й
Харизмата на колежката й работи и обезоръжаващо. Младата дебютантка резонно се пита дали не е сбъркала мястото. Снимките си стартира потисната вътрешно.
Когато обаче филмът излиза на екран, дели славата с Невена и Филип Трифонов. Както се споделя, става звезда за една нощ.
Започва да играе на сцената на Бургаския спектакъл и продължава в Театър “София”. От 1992 година е в трупата на Малък градски спектакъл зад канала. Първият й филм е “Петимата от Моби Дик”. Следват “Момчето си отива”, “Мандолината”, “Сиромашко лято”, “Дъщерите на началника”, “Най-добрият човек, който познавам”, “Синята лампа”, “Не си отивай!”, “Два диоптъра далекогледство” и доста други. Голямата й известност трае тъкмо 20 години. Време, през което се снима допълнително от 20 български кино лентата.
С Филип Трифонов в "Момчето си отива "
И има загадка обич с сътрудника си Рашко Младенов. Горе-долу в същия интервал, в който Ламбо е в спекулация с Кривошиева, а Йосиф Сърчаджиев - с Пепа Николова.
Близначките, родени от извънбрачната й обич, през днешния ден са млади дами
Любопитното е, че през 1986 година точно режисьорката Маргарита Младенова режисира брачна половинка си Рашко Младенов и Братанова като двойка в пиесата “Нека да е лято” на Театър “София”, където пламва искрата сред тях. 6 години двойката поддържа тайната си обич.
Когато девойките стават на 4, татко им желае да заживее с тях, само че да не се развежда. Сашка упорства той да почисти връзките си с Маргарита, само че това се случва доста по-късно, а тогава просто се конфронтират и разделят с Рашко. Впоследствие Младенов признава девойките - те дори му казвали “чичо”. В момента той е в естествени връзки и със законната си брачна половинка (междувременно разведени), и с някогашната си обичана. Актьорът едвам преди няколко години признава, че девойките са плод на извънбрачната му обич, само че тогава предиздвикал майка им да резервира в загадка любовните им връзки, с цел да не разбие фамилията си.
Сашка сама си знае какво й е коствало да отгледа сама двете си дъщери. Вече са огромни и изцяло независими. Едната приключи философия, другата - педагогика. Учеха задочно, тъй като и работеха. Радвам се, че се оказаха доста оправни. Много добре се развиват, гордее се майка им.
Мизерията, в която живее обаче след пенсионирането си, я кара да изпада постоянно в меланхолия, което изобщо не е чудно при тези условия.
За нея “Играя - значи съществувам” е мотото на живота, без поза
За страдание, актрисата споделя, че славното й минало е единствено минало, сегашното е безперспективно, като се изключи единичните проблясъци в края на тунела. Съдбата на Сашка е много трагична. Може би тъй като миксът сред два идентични славянски модела в действителност води до неподозирани премеждия, изключително когато са намесени българи и руснаци.
“Престанаха да снимат цялостен куп надарени хора или снимат от дъжд на вятър, излязоха други, които снимат нонстоп. Така е и в театъра - едни и същи играят и тук, и там, хвърчат по провинцията. Да кажеш, че те са най-хубавите - някак си не можеш да прецениш, само че те са на всички места. И става малко скучно”, не без мъка отбелязва Сашка. Но не упреква никого, все си споделя: ти си си отговорна, ти... Не е от пробивните - може би дядо й, съветски белогвардеец, й е завещал аристократизма в гените. “Дори когато снимах доста, по темперамент си останах свита, неконтактна.
Не приличах на другите отвън фотосите. Те се събират, клюкарят, напиват се, а мен ме няма изобщо, не поддържам връзка. Самият развой на снимането постоянно е бил доста персонален за мене”, доверява Сашка.
На остарели години внезапно й се усмихва щастливата звезда. Канят Братанова за “реклама”, която отчасти я възражда. Вземат я в “Стъклен дом”. Отваря й се шансът и за “Къде е Маги”, където играе икономката. За Сашка това е освен това от “край на бедността”. Да, зад нея остават миговете, когато с първия хонорар си купува лелеяния стек цигари и... в действителност хонорарът свършва.
Виждаме я и в 12-серийния филм “Вангелия”, който потегли по екраните в Русия и Беларус. В него Сашка, естествено, приказва на съветски - езика на дядо си - белогвардеец, който напуща окупираната от пролетариите Матушка Рус и се приютява в България. Той е същински левент - съвсем двуметров. А баба й е дребна и постоянно усмихната, споделя Сашка. Руснакът обаче умира скоро - когато майката на Братанова е едвам на 11.
Съжалява единствено, че руснаците ни изпревариха, правейки филм за нашата пророчица. Играе помощничката на Ванга, дамата, която пуска хората, които идват при нея. Казва, че за ролята режисьорът на кино лентата я е избрал единствено по фотография. Аз вземам участие в последната година от живота на пророчицата, споделя тя. И се засякох с Елена Яковлева. Тя е Ванга на остарели години и й вършат грим цели 5 часа.
Освен Елена Яковлева още три съветски актриси играят Ванга през другите интервали от живота й - като малко момиче, като млада, в междинна възраст. Самата Сашка познава персонално Ванга. Ходила при нея поради самоубил се непосредствен, за който обаче има и подозрения, че е бил погубен. Ванга й споделя, че не е погубен, само че не е бил добре с главата. Руснаците доста почитат и почитат Ванга и като схванаха, че се познаваме, започнаха да ме разпитват..., споделя тя.
Животът е прекрасен, колкото и да е неприятен, безапелационна е актрисата.
И да страдаш е хубаво... и болката, и триумфът, нещо се движи, до момента в който си жив. Тя желае да играе Чехов. “Такава ми е настройката - все си мисля, че най-хубавото следва, колкото и да ти споделя обстановката, че няма повече”.
Сашка я топли чувството, че не е забравена, че хората се интересуват от нея не от нездраво любознание, а като отражение на старанията й да продължи да бъде добра актриса.
Подготви Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ