Симеон Караколев: Над 50% от българските животновъди нямат земя и съществуват на инат
Браншът упорства за завършек на формалното стимулиране на биопродукти
Дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2026 година слагат на масата един от най-сериозните структурни проблеми в българското земеделие – неналичието на земя за фермерите, отглеждащи животни. Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), над 50% от животновъдите в страната не имат лични пасища или ниви, което прави настоящия модел на подкрепяне неефикасен.
" Първо концептуално би трябвало да приемем обстоятелството, че българският животновъд не разполага със земя. В България е обикновено да си животновъд без земя и тези хора съществуват напук ", съобщи Караколев, представен от Agri.bg.
Революционна смяна от 2026 година
Решението на казуса може да пристигна с новия " Омнибус " правилник на Европейския съюз, който влиза в действие от 1 януари 2026 година. Този документ дава право на страните членки да трансформират философията на заплащанията за биологично отглеждане на животни.
" Държавите членки могат да преминат от заплащане на хектар към заплащане на животинска единица при биологичното отглеждане на животни ", разясни Караколев. Това ще бъде и главното искане на браншовата асоциация при договарянията с администрацията.
Според специалистите, обвързването на дотациите с броя на животните, а не с площта на земята, ще пресече порочните практики и ще подтиква действителното произвеждане на биопродукти. " Ако желаеме биологично мляко и биологично месо, няма по какъв начин да не сертифицираме животните си и да не подтикваме биологичното отглеждане на животни ", безапелационен е съпредседателят на НОКА.
Криза в планинските региони
Симеон Караколев регистрира тревожна наклонност в планинските региони, където изискванията за труд са най-тежки. Статистиката демонстрира спад от 40% на претендентите по схемите за овце-майки и кози-майки в тези райони.
" Това са стотици по-малко фермери. А животновъдът в планински регион има в пъти по-високи разноски от сътрудника си в полето и това би трябвало да се регистрира с в допълнение подкрепяне ", добави той.
Новата ОСП предлага по-голяма еластичност и районен метод, което дава вяра, че характерните потребности на планинското отглеждане на животни най-сетне ще бъдат адресирани съответно от българските управляващи.
Дебатите за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2026 година слагат на масата един от най-сериозните структурни проблеми в българското земеделие – неналичието на земя за фермерите, отглеждащи животни. Според Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), над 50% от животновъдите в страната не имат лични пасища или ниви, което прави настоящия модел на подкрепяне неефикасен.
" Първо концептуално би трябвало да приемем обстоятелството, че българският животновъд не разполага със земя. В България е обикновено да си животновъд без земя и тези хора съществуват напук ", съобщи Караколев, представен от Agri.bg.
Революционна смяна от 2026 година
Решението на казуса може да пристигна с новия " Омнибус " правилник на Европейския съюз, който влиза в действие от 1 януари 2026 година. Този документ дава право на страните членки да трансформират философията на заплащанията за биологично отглеждане на животни.
" Държавите членки могат да преминат от заплащане на хектар към заплащане на животинска единица при биологичното отглеждане на животни ", разясни Караколев. Това ще бъде и главното искане на браншовата асоциация при договарянията с администрацията.
Според специалистите, обвързването на дотациите с броя на животните, а не с площта на земята, ще пресече порочните практики и ще подтиква действителното произвеждане на биопродукти. " Ако желаеме биологично мляко и биологично месо, няма по какъв начин да не сертифицираме животните си и да не подтикваме биологичното отглеждане на животни ", безапелационен е съпредседателят на НОКА.
Криза в планинските региони
Симеон Караколев регистрира тревожна наклонност в планинските региони, където изискванията за труд са най-тежки. Статистиката демонстрира спад от 40% на претендентите по схемите за овце-майки и кози-майки в тези райони.
" Това са стотици по-малко фермери. А животновъдът в планински регион има в пъти по-високи разноски от сътрудника си в полето и това би трябвало да се регистрира с в допълнение подкрепяне ", добави той.
Новата ОСП предлага по-голяма еластичност и районен метод, което дава вяра, че характерните потребности на планинското отглеждане на животни най-сетне ще бъдат адресирани съответно от българските управляващи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ