Бранителят на Марица (Пловдив) Мартин Газиев е едно от най-опитните

Бранителят на Марица (Пловдив) Мартин Газиев е едно от най-опитните лица в състава на пловдивчани. Той натрупа сериозен опит през годините, като носи екипите на редица тимове от елита и Втора лига. През 2012-а година Газиев научава шокиращата вест, че страда от рядко срещаната болест с името идиопатична апластична анемия, която е способна да докара до драматичен краен. Бранителят съумява да я пребори с помощта на своите близки и най-много на своя брат, който подарява костен мозък за значимата интервенция. Две тежки травми и скъсани връзки на двете колена, както и тази болест не отхвърлят Газиев от футбола и той продължава да играе професионален футбол. Ето какво показа бранителят в особено изявление за Sportal.bg от лагера на Марица в Турция. 

„ Подготовката протича за момента доста добре. Времето също е с нас, което подготвя да водим един пълностоен подготвителен развой и да се подготвим за тежките мачове, които ни чакат през втория полусезон. 
Вече може да спечелите 200 000 лв. от Sportal.bg в новата секция " Домът на почитателите "
Треньорският щаб може да каже по какъв начин сме се показали, само че аз мисля, че в контролата против Академия Пандев се представихме по-добре. Липсваше ни неизменност през първия полусезон. Имаше мачове против мощните тимове, където ги надиграхме и доминирахме против тях. Срещу тимове, които се затварят против нас, ни беше по-трудно. 

Мисля, че в Марица към този момент ми е най-добре като колектив и условия за работа. Не скърбя за нищо. Важното е да сме живи и здрави, всичко друго остава на назад във времето. Мислел съм си доста пъти, че в случай че не бяха травмите и заболяването, щях да съм на някое доста по-добро място и на друго равнище, само че значимото е, че към този момент съм жив и здрав. 

Преборих идиопатична апластична анемия. Това се случи през 2012-а година. Към края на мач почувствах зной и тежест в гърдите. След края на срещата лекарите и управлението ме заведоха в болница за спомагателни проучвания. Оказа се, че имам рядко срещана болест на кръвта, която визира белите кръвни телца. Може и малко необичайно да звучи, само че лекарите ми споделиха, че тя може да се отключи от всичко – може да се отключи и от смях. Бяха ми извършени курсове с антитемоцитен глобулин. Те не подействаха и последното решение беше да се направи трансплантация с костен мозък. За мой шанс с брат ми бяхме 100 % съвместими и в този момент към този момент всичко е наред. Беше доста тежко за всички около мен – фамилията ми, близки и другари, само че с помощта на тях в този момент всичко е наред и сме добре. Благодарение на моя брат пребивавам втори живот. Излязох от болничното заведение 68 кг. Бях доста слаб, нямах никакви сили. Първите месеци ядях единствено подбрани храни. Самото възобновяване беше доста мъчно, само че с воля и темперамент се преборих с това нещо. Около 17 месеца бях отвън терена.

Отидох в Работнички Скопие през 2012 година. Всичко беше доста наред, само че за мое страдание изкарах единствено два месеца там. Условията за работа там са доста положителни. Мислиш единствено за футбол. Като материална база, възнаграждение, отношение към футболистите, оздравителен развой всичко беше по-добро спрямо България. Имам интервенции и на двете колена от скъсани връзки. Едната я получих, до момента в който бях в Пирин Гоце Делчев, а другата в Царско село. Според мен всичко е в главата. Трябва да имаш мощна воля и темперамент да пребориш сходни неща. Ако си със слаба душeвност, да си завършил доста от дълго време.

Моите упоритости за втория полусезон са да излизаме всеки мач за победа и да подобрим самото показване от първия полусезон. Мястото на Марица не е там и ще се борим да сме по-напред в класирането. Обяснението ми е, че множеството тимове против нас се затварят и изчакват на контраофанзива. Те знаят, че сме добър тим и се опитваме да играем футбол. 

Мисля, че с цел да може българският футбол да върви напред, би трябвало да се дава път на по-млади футболисти. Аз, както и другите по-опитни футболисти опитваме да предаваме своя опит, който сме натрупали през годините. Всичко си зависи от самите тях – дали желаят да попият това нещо и най-много да желаят да се трудят. 

С екипа на Брестник бяха първите ми мачове. Бях на 18 години. Пепо Пенчев и Димчо Беляков ме привлякоха в отбора на Брестник, откакто от Локомотив Пловдив не ми предложиха контракт. Така потегли моят футболен път – от най-ниското равнище на футбола в България. Помня мача с Левски, само че не бях в тима. Гледах мача по малкия екран. 

Президентът на Марица ми се обади и се разбрахме за 2-3 минути. Не съм мислел за пари. За мен беше по-важно да опитам още веднъж от професионалния футбол, тъй като ще направя 35 години и не се знае още какъв брой мога да играя. Мисля, че опитните футболисти сме в положителни връзки. Както аз мога да науча нещо от тях, по този начин и те могат да научат нещо от мен. Обменяме опит, споделяме си, което значимо за тима да върви напред.

Приканвам почитателите да поддържат тима. Знам, че сме в тежка обстановка, само че мисля, че с тяхна помощ и благодарение на футболисти и треньори ще излезем от тази миникриза. Пожелавам им да са живи и здрави “. 

Бъди част от " Домът на почитателите ”, играй и печели със Sportal.bg.