Бранислава Бобанац, Кипър„Много добра възможност за сверяване на часовниците” –

Бранислава Бобанац, Кипър

„ Много добра опция за сверяване на часовниците” – по този начин президентът на Кипър Никос Анастасиадис и министър председателят на Русия Дмитрий Медведев нарекоха диалозите си в Москва през миналата седмица. Руският президент Владимир Путин се включи в разменените взаимни високи оценки, определяйки дребната средиземноморска страна като „ значим и перспективен партньор”.

За какво си свериха часовниците Кипър и Русия и по какъв начин по тяхното „ тъкмо време” се подреждат часовите зони от Близкия изток и Източното Средиземноморие до Европа?

Интереси и връзки

Поредният опит за дейна съветска интервенция в страна-член на Европейския съюз бе свързван през миналата седмица с една от най-малките страни в Общността – Кипър. Про-западно или про-руско е държавното управление, дали политиката му е в сходство с европейските сътрудници или тласка страната в прегръдката на Путин? Тези въпроси този път бяха с адрес Никозия и бяха провокирани от визитата на президента Никос Анастасиадис в Москва, което бе най-важното политическо събитие в дневния ред на средиземноморската страна. Това бе неговата трета аудиенция в съветската столица в качеството му на държавен глава на дребната европейска страна и единствено 10 дни откакто разгласи кандидатурата си за втори мандат на президентските избори, които ще се проведат на 28 януари следващата година.

Не единствено обичайно положителните връзки във всички сфери сред Русия и Кипър доведоха до следващите руско-кипърски диалози на най-високо равнище. В доста по-голяма степен причина те да се проведат тъкмо са геополитически ползи, подчертаха анализатори в Кипър.

„ Русия има стратегически ползи в Източното Средиземноморие и Близкия изток. Това, което тя в този момент се опитава да прави, е да се върне назад в този район като политическо въздействие, да го разшири и посредством него да управлява енергийния износ и внос. Тя не може да направи това без Кипър, макар че сега за нея доста по-важни са Сирия, Ирак, Кюрдистан. Поради географското си състояние страната ни има по-голямо значение и мощ, в сравнение с допускат самите й мащаби, тъй като тя е свързващата точка в Близкия изток и Източното Средиземноморие. Без Кипър никой не може изцяло да въздейства или управлява района, тъй като ще има празнота в своята близкоизточна и източносредиземноморска политика”, разяснява особено за „ 3e-news” процесите в района и връзките Кипър-Русия Зенонас Дзиарас от Департамента по обществени и политически науки в Университета на Кипър, учител по интернационалните връзки и експерт по Близкия изток.

Повече стопанска система или повече политика?

Глобалните ползи на двете страни стъпват върху съответни на практика измерения. Русия е един от огромните търговски сътрудници на Кипър. В изискванията на затруднени стопански връзки вследствие на наложените наказания от Европейски Съюз и ответните ограничения на Русия през първите осем месеца на тази година стокооборът сред двете страни е нараснал с 36%. Като позитивен факт от взаимния интерес Кипър акцентира непрекъснато увеличаващия се брой на съветските туристи. Русия е вторият по величина туристически пазар за средиземноморския остров, идващите от който към този момент доближават 840 000 души, съвсем изравнявайки се с популацията на страната, а стремежът е те да надвишат 1 млн. души. Кипър, който през предходната година излезе от възстановителната стратегия на тройката интернационалните кредитори след тежката банкова рецесия, регистрира 9.1% растеж на директните задгранични вложения през 2016 година посредством и на приноса на съветската страна.

От Москва и срещите си на най-високо политическо равнище Никос Анастасидаис се върна в Никозия с „ цялостна кошница” с договорености, които ускоряват връзките сред двете страни в съвсем всички сфери на стопанската система и с които съветският бизнес ще разшири наличието си в Кипър.

Нови 7 междуправителствени документа ще поддържат този развой. Двамата държавни глави персонално парафираха взаимна стратегия за деяние за интервала 2018 – 2020 година, а министрите им подписаха секторни съглашения, меморандум за съгласие и взаимна декларация за рационализация на стопанските системи. Двете страни задълбочават контактите си в региона на нововъведенията, индустрията, енергийната успеваемост, медицината, морския и автомобилния превоз, телекомуникациите и осведомителните технологии. Набелязани бяха благоприятни условия и за военно-техническо съдействие, както и за доставка на острова на продукция на съветската авиационна и корабостроителна промишленост.

„ Русия и нейната стопанска система работят като катализатор за растежа на кипърската стопанска система, а Кипър обезпечава портал за Русия към Европа”, заключи взаимната полза в бизнеса и политиката Никос Анастасиадис. В Москва кипърският президент ясно съобщи позицията на страната му, показана и на нейните европейски сътрудници, в поддръжка на „ прагматичен подход” в връзките на Европейски Съюз с Русия. Те са от „ стратегическо значение” и „ всички би трябвало да работим, с цел да създадем условия, които ще проправят пътя за цялостно възобновяване и по-нататъшно задълбочаване на връзките сред Европейски Съюз и Русия. Смятам, че това ще бъде в полза на нашите старания за решение на районни или интернационалните проблеми”, съобщи Анастасиадис.

Точно тази „ посредническа мисия” обаче провокира и отрицателни мнения в Кипър. Според тях визитата на президента оставя усещането, че ръководеното от него държавно управление стои по-близо до Путин, в сравнение с до Брюксел. Опасенията са, че посредством засилващото се икономическо и финансово съдействие Кремъл ще усили политическото си въздействие върху острова и по този начин ще получи нова опция да „ разбие” Европейски Съюз от вътрешната страна. Всъщност, поради офшорната си финансова „ слава”, Кипър от години е под съмнение, че е „ Троянски кон” за Русия в Европейски Съюз.

„ Безспорно Русия желае от нас да я подкрепим в Европейски Съюз, само че не мисля, че Кипър може да извършва ролята на „ Троянски кон” и да служи на ползите на Русия в Европейски Съюз. Наистина, има вътрешен напън от партии и хора страната ни да заема по-активно про-руска позиция на европейско равнище, само че в това време има и много рецензии от други страни-членки против това, с което Кипър не може да не се преценява. Кипър не може да стане толкоз про-руски, че това да се трансформира в проблем за него в Европейски Съюз и единната му позиция се видя при гласуването на глобите, макар че предходната година Народното събрание одобри резолюция с искане те да отпаднат”, счита Зенонас Дзиарас от Университета на Кипър.

Кипър получи финансова помощ от Европейски Съюз за излизане от банковата рецесия, на него разчита и в договарянията за решение на Кипърския въпрос. В същото време се нуждае от политическата поддръжка на Русия като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в сложния развой за обединяването на страната и изключително за „ натиск” върху Турция, с която сега Москва развива положителни връзки. „ В тази обстановка Кипър не може да пренебрегне Европейски Съюз поради Русия, само че не може и да загърби Русия и да се ориентира единствено към Европа или Съединени американски щати. Кипър играе повече ролята на „ централен посланик” в Европейски Съюз на страните от района поради геостратегическо си местоположение”, заключи Зенонас Дзиарас.

Енергийният триъгълник

Със сегашната аудиенция на Анастасиадис Кипър употребява положителните си връзки с Русия, с цел да адресира други значими за него тематики, които будят неговото безпокойствие и в които Москва може да се „ намеси” - Турция и енергийната политика в Източното Средиземноморие, разясниха стопански специалисти.

Сондажите за природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море, както и отправяните поради тях от Турция закани, даже с военна мощ, безспорно са били тематика в диалога Анастасиадис-Путин, подчертаха анализаторите. В формалните изказвания тя обаче беше упомената напълно малко – съветският президент е показал интерес към въпросите от изключителната икономическа зона на Кипър, като е показал, че Русия следи развиването и се надява на присъединяване в построяването на инфраструктура според от резултатите от изследванията.

В извършените до момента от Никозия три кръга за лицензиране за газови сондажи в офшорната зона на страната съветски компании не участваха, макар съществуващата конспирация към техен възможен интерес.

„ Русия преглежда Източното Средиземноморие като територия на своя стратегически интерес, само че без да се включва директно в газовата сфера, защото тя има доста и по-евтин газ. Русия има напълно други ползи в този момент – за газопроводи с Китай, с Турция, да изнася повече за Европа, тя не се интересува от газа в Кипър”, изясни за „ 3e-news” доктор Чарлз Елинас, водещ кипърски и интернационален енергиен анализатор, някогашен основен изпълнителен шеф на кипърската Национална компания за въглеводороди /KRETYK/, сега основен изпълнителен шеф на основаната в Лондон и Никозия частна консултантска компания „ E-C Natural Hydrocarbons Company Ltd” /”e-CNHC”/. Според него съветското наличие се показва посредством „ Роснефт”, която може поеме част от търговията с газа от египетското супер находище „ Зор”, 30% от което тя закупи.

Русия, която построява газопровода „ Турски поток” с Турция за транспорт към Европа, не вижда „ конкурент” в плана за газопровод EastMed Pipeline /Израел – Кипър - Гърция – Европа/, в който Кипър е зает. И Зенонас Дзиарас, и Чарлз Елинас не считат, че ползите на Русия и Кипър биха се сблъскали и че Москва е „ загрижена”, даже да попречва реализацията на източносредиземноморската тръба, защото откритите все още количества газ в района вършат EastMed Pipeline търговски нежизнеспособен.

В същото време обаче специалистите чакат Русия да употребява политическото си въздействие и мощните си карти в енергетиката, с цел да управлява производството на нефт и газ в Източното Средиземноморие и Близкия изток, да управлява пазарите в района и да маргинализира другите играчи, тъй като по този метод ще завоюва конкурентно преимущество.

Според икономическите наблюдаващи Анастасиадис и Путин са разискали и различен проблем на връзките в енергийния триъгълник Русия-Турция-Кипър, който буди съществено безпокойствие на острова. Бъдещата първа турска атомна централа „ Аккую”, която е главен детайл от руско-турското съдействие, се построява от „ Росатом” и се чака първият блок да бъде пуснат през 2023 година

Турската АЕЦ е източник на съществено напрежение и голяма угриженост за двете общности в разграничената страна – кипърските гърци и кипърските турци. Представители на политически партии, неправителствени организации, цивилен сдружения, екоактивисти от двете елементи на острова провеждат огромни протестни акции против нея. Причината е, че „ Аккую” се построява в мощно земетръсна зона, единствено на към 180 км от крайбрежията на Кипър, и съставлява сериозна опасност освен за страната, само че и за района на Средиземно море. Точно поради тези опасности през юли тази година Европейският парламент приканва Турция да се откаже от строителството й.

Турция обаче продължава ускорено проектите си за атомна енергетика в Средиземно море. Лично президентите Путин и Ердоган разискаха през септември проблемите, които забавят хода на плана. В края на предходната седмица министърът на енергетиката на Русия Александър Новак разгласи, че полагането на първия бетон на „ Аккую “ ще стартира след приемане на окончателното позволение - през октомври бе публикуван лиценз единствено за лимитирано строителство. Точно когато кипърският президент Никос Анастасиадис бе в Москва, турският министър на енергетиката Берат Албайрак съобщи, че построяването на „ Аккую” ще стартира до края на годината.