Историята на Бранимира Антонова – най-красивата българка на социализма
Бранимира Антонова е спечелила единствения конкурс „ Мис България “, провел се по време на тоталитарния режим.
През 1967 година Бранимира е определена на първо време за Мис София, малко по-късно и за Мис България – първите трофеи за хубост по времето на социализма. Но и последните.
В партийния орган „ Работническо дело “ излиза публикация, в която написа: „ Не е ли обидно, да качваме девойките по сцени и да ги преглеждаме като расови коне? “.
През идната 1968 година Брани, както я назовават приятелите, е определена и за Мис Фестивал.
Тогава в София се организира следващият международен юношески фестивал, обаче нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия през есента на същата година поставя завършек на всевъзможни „ буржоазни въздействия “.
В страната на Николетките и Златките „ Мис Плеймейт “ е купа, която подарява притежателките си с доста позитиви. Евтината популярност е разкош, за който мечтаят доста от младите девойки у нас и са подготвени да преспят, с който е нужно, да разгласяват в интернет, колкото домашно порно и голи фотоси могат, единствено и единствено името им да се появи в жълтите страници на родните медии.
Случи ли се всичко това, тяхната приказка стартира. Появява се принцът с бял футболен екип, прелестната карета с най-малко 240 конски сили и обилните балове в столичните чалготеки.
Друг конкурс, „ Мис България “, не минава окъпан в толкоз звезден искра. При него есенцията идва от свадите, които съпътстват съвсем всяко издание. Дали ще бъде изопачен от спекулации, че „ Миската “ си е купила купата, или напряко ще сменят въпросната, няма значение. Важното е да се случи нещо пикантно и вълнуващо, по опция обляно в крокодилски сълзи.
Само че първичната концепция на сходен вид събития у нас е била напълно друга. Движеща мощ не са били парите, тъй като не са попадали като премия. Славата също не била фактор, тъй като „ тогавашните ” вестници въобще не отразявали състезанието. Всъщност „ тогава “ е времето, през което политическият режим на България е бил подбуден от социализма. И единствено едно момиче е получило купата „ Мис България ”, тъй като състезанието не се провел в никакъв случай повече. Т.е. до 1989 година.
Връщаме се обратно в далечната 1967. Бранимира Антонова е единствено на 15 години, само че към този момент се изявява в киното, а зад тила си има купите „ Мис Слънчев бряг “ и „ Мис София “. Първата й носи премия алено кожухче и пръстен, а втората очевидно я подарява единствено с възприятие на задоволство.
Логичното продължение е състезанието „ Мис България “. Бранимира се явява и с лекост преборва конкуренцията. Все още дете, а оповестена за най-красивата българка. Не получава парична премия, нито бляскав автомобил. Няма уговорени фотосесии с известни марки и списания. Все още у нас не съществува частта с благотворителността и родните миски не мечтаят за международен мир.
Но пък получава лавров венец. Може би направата на корона се е коствала непотребна на тогавашните уредници, по тази причина са решили да я заменят с олимпийския знак.
Година по-късно печели различен влиятелен конкурс – „ Мис Фестивал “, по време на който съумява да пребори още 46 участнички от разнообразни страни. И този път, най-накрая, получава корона.
Коя, въпреки всичко, е Бранимира Антонова? Първата и единствена Мис България на социализма. Момиче, което се появява в първите си филми на 9-годишна възраст и която феновете на българското кино познават от „ Етюд “, „ Процесът “, „ Танго “, „ Мъже в командировка “, „ Бягство в Ропотамо “, „ Приключенията на Авакум Захов “.
Родена е през 1952 година. Занимава се с балет, прави равномерен преход към киното, минава през състезанията за хубост, с цел да се окаже най-после студентка по право.
Има три брака и една щерка. Първият й брачен партньор, Владимир Грашнов, е наследник на Марин Грашнов, някогашен министър на градежите, дипломат в Египет и член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Двамата се срещат, когато са на 19 години. Два месеца след първата си среща – на 15 юни 1972 година, двамата се женят, а плод на любовта им е единственото дете на Бранимира – Мария.
След 7 години обаче се развеждат. Омъжва се още два пъти, само че от тези бракове няма деца. Вторият й брачен партньор е Венцислав Петков, който работи в „ Интерпред “. В бракоразводната зала с Владимир Грашнов отиват прегърнати, след развода с Петков си дават церемониален обяд в парк-хотел „ Москва “. Сервитьорът пита какво честват. „ Развода си “, дава отговор Бранимира.
Третият брачен партньор е артистът Владимир Денев. На седмата година от брака им той умира.
Майката на Бранимира е сръбкиня. Казва се Любица, само че й викат Любимка. Тя и още две нейни приятелки са наградени с екскурзия до България поради отличен успих при довеждане докрай на междинното им обучение. Идват в София и трите се омъжват. На Любица се пада един монтьор на плетачни машини.
Бранимира се ражда на ул. „ Цар Симеон “ Майка й желае да я кръстят Бранкица, само че попът не позволява.
Животът й е поднесъл от всичко по доста. Срещи и раздели, доста победи и малко падения. Показал й е светлото лице на любовта и тъмната страна на страданието. И я е белязал вечно: като първата Мис България, получаваща купата си с лавров венец на главата.
