Бранимир Костадинов: Документи ме спряха два пъти за Манчестър Сити, приятели ни подведоха
Бранимир Костадинов е един от най-опитните играчи във втория тим на Лудогорец. В кариерата си минава в няколко отбора от родното състезание, а също така е играл в Австрия, Шотландия и Словакия. Синът на мениджъра Петьо Костадинов. Разминава се с трансфер в Манчестър Сити преди години. Бранко даде изявление пред, в което описа с детайлности за всичко, през което е минала кариерата му.
Много хора са на мнение, че Лудогорец е съсловия над останалите тимове, освен като игра, а и като бази. Ти си част от втория тим на отбора, би ли споделил малко повече за изискванията, които имате за подготовка?
Условията, с които разполага вторият тим са безусловно същите, с които разполага и първият тим. Екипировка, лекарства, апаратури за възобновяване не се разграничават. Терените са идентични на всички места, съблекалните... всичко! Както те, по този начин и втория тим, а също по този начин и тимовете от по-малките възрасти разполагат също със зала за видео, на което се проучват всички мачове. Медицинският екип е на равнище Първа лига. Освен материалните работи, дръзвам да настоявам, че Лудогорец се разграничава от съвсем всеки тим в България с метода, по който се стремят да научат всеки един кадър на школата какво значи този клуб и какво би трябвало да бъде държанието ти както на, по този начин и отвън терена. Макар и клуб, който да няма дългогодишната история на Левски, Славия, Локо и Ботев, клубът сега е номер 1 по всяко отношение. Тясната връзка сред Лудогорец и Лудогорец 2 е в действителност огромна. Така както ние сме упражнявали с тях, по този начин много от тях слизат да упражняват с нас, а даже и да играят мачове. Като най-опитния футболист във втория тим, дръзвам да кажа, че разполагаме с в действителност доста положителни млади футболисти. Не е инцидентно и класирането ни във Втора лига.
Вие нямате право на класиране в елита, само че сте на трето място и се явявате като съдия в борбата за елита. Покачило ли се е равнището на Втора лига тази година?
Нивото на Втора лига не мисля, че е по-високо от миналогодишното. Като цяло равнището на футбола в България много спадна. Мога да кажа, че една от аргументите е методът, по който се приготвят тимовете. Бил съм в много тимове, само че в действителност толкоз натоварен и непрекъснат развой като тук не съм имал. За образец ще дам това, че няма човек от нас, който да свърши тренировката с под 5 км. И приказваме за интензивни тренировки. На мач напълно умерено всеки минава 10 км, тъй като се готвим добре през седмицата с помощта на хората, които дават отговор за това несъмнено. Това оказва помощ и в случаите, когато някой бъде викнат в първия тим, той да бъде задоволително квалифициран да се оправи с натоварването в тим играещ в Първа лига. И образците ги имаме - Димитър Митков, Иван Йорданов и Димитър Илиев. Доминик Янков е извънреден гений, Дамян Дамянов е чартърен във Ботев (Враца).
Играл си в Локомотив (София). Има ли особено възприятие в теб в мачовете с " железничарите "?
Да, изкарах една година в Локомотив София, само че не мога да кажа, че има нещо особено, когато играя против тях. Първо, че това е било преди много време, а и тъй като раздялата ни не беше от най-приятелската. Да, хората, които ръководеха клуба бяха други, което има огромно значение. Сега виждате какво се случва, господин Василев е локомотивец и с помощта на него, тимът се върна от селските групи в професионалния футбол. Разполагат с в действителност добър тим, положителни футболисти, някои от които и мои другари като Марио Петков, Сашо Александров. Базата е много по-добра от това, което беше, когато играехме в Първа лига.
Често играчи от първия тим се подвизават във втория, с цел да поддържат оптимална форма. Случва ли се и противоположното и очакваш ли да попадаш в групата на първия тим?
Както споделих има играчи, които слизат да играят с нас, само че това не се случва доста постоянно. Мога да кажа, че тези хора са в действителност за образец на младите, тъй като по никакъв метод няма пренебрежително отношение към който и да е било. Един Светльо Дяков да вземем за пример освен е идвал с нас на обяд, само че даже е отказвал лентата, тъй като тимът си има различен капитан. Идва, играе на 100%. Наистина повярвайте ми, това да дойдеш да играеш за втория си тим по този начин, както е в плюс за теб, че натрупваш игрови минути, по този начин е доста мъчно да се мотивираш, тъй като знаеш, че идваш да играеш във втория тим. А той, както Козмин Моци, Драгош, Терзиев, Доминик бяха цялостни експерти и бяха стимулирани на 101%. Шанс с първия тим получиха много момчета, а още толкоз и упражняват съвсем всяка седмица с първия тим. Аз също имах тази опция, играх и контрола с тях, само че като цяло моят случай е различен. Аз не съм артикул на школата и не съм пристигнал тук с очаквания за освен това от там, където се намирам. Реалист съм и мисля, че въпреки и не приключил, моята възраст към този момент напредва. Мисля, че с опита си тук оказвам помощ на много от младите футболисти. Семейството ми е в Русе, всеки ден се прибирам у дома. За мен, то е преди всичко.
Играл си в Шотландия и Австрия, а за малко се размина с Манчестър Сити. Може ли да разкажеш какво се случи тогава, тъй като информациите са, че поради жителите отказваш предложение от Ланс?
- Ами шансът да бъда в Манчестър Сити в действителност беше огромен, само че това, че България не беше в Европейски Съюз ми попречи да остана там. Хартс от своя страна се съгласиха цяла година да ми заплащат и да се грижат за мен преди България да стане член на Европейски Съюз и надлежно аз да получа право да играя за тях. Втория път, в който бях в Сити, те желаеха да остана като преотстъпен при тях, само че доколкото знам, писмено нещата не бяха изпълними. Тогава в Сити беше и Мартин Петров, който мога да кажа, че извънреден човек и даже идваше да ме вижда в хотела, в който бях. Веднъж ме взе на вечеря, отидохме в един ресторант и почтено казано в него, по мои мемоари, имаше много футболисти от Висшата лига. За Ланс, това което се случи беше, че те не просто бяха настоятелни, а изпратиха контракт по факса на татко ми. Това за какво не го подписахме е нещо, в което няма да влизам в детайлности, само че да кажем, че хора, които бяха “приятели ”, ни подведоха и в последна сметка с времето разбрахме какви са. Не скърбя за нищо, тъй като всяко нещо, което се е случило имам вяра, че е било за мое положително.
Знае се за финансови проблеми в много от клубовете, през които си минал. Заради Черноморец пък отказваш на Белинцона. Това ли са най-трудните моменти в кариерата ти?
Честно казано заминаването ми от Шотландия беше поради финансова рецесия, само че другите клубове, в които бях, действително влезнаха в рецесия след моето тръгване. До този миг, и Черноморец и Дунав бяха добре финансово. Дори Черноморец бяха с план, който Лудогорец в последна смета осъществя. Белинцона беше по-скоро нещо, което се веселя, че не се реализира, тъй като нямаше и грам подозрение в мен, че не желая да бъда там. Градът беше едвам 2-3000, базата беше в действителност много зле, аз приказвах единствено британски и всичко клонеше към това да не желая да остана там. Дунав от своя страна изпадна в тази рецесия откакто си потеглих, по ред аргументи, които не желая да посочвам, само че сигурно някъде някой сбърка. Това е и тимът, към който само имам по-специални страсти в себе си. Виждам, че в този момент клубът се стабилизира лека- бавно и съм сигурен, че времето, в което Дунав ще стартира своето нанагорнище нагоре не е надалеч. Отборът има база, има прелестен стадион, градът обича тима си, почитателите които обичат тима са зад него и го поддържат, младежите, които се хванаха да оказват помощ на клуба са дунавци, безконечният капитан Диян Димов е там.
А кой е най-трудният ми миг, може би това, методът, по който си потеглих от Дунав. Хора, които познавах с години ме използваха и най-после почистиха ръцете си с мен, само че мога да кажа, че тези хора към този момент не съществуват за мен. Радвам се и че не са част от клуба. Последваха 6 месеца, в които бях без тим, доста позвънявания, доста “изчакай, не отивай на никое място ”, а повярвайте ми, за един футболист да е без тим е може би най-гадното нещо по-късно да бъдеш контузен. Благодаря на моето семейство, че беше до мен през този интервал и в последна сметка, мисля, че всичко което последва по-късно си струваше.
Мислил ли си какво ще правиш след края на кариерата си? Дали ще се ориентираш към треньорство или ще последваш татко си в мениджърския бизнес?
- Да, мислил съм с какво бих се занимавал. Имам нещо в главата си, само че на този стадий не желая да задминавам събитията, а желая още малко да поиграя. Времето ще покаже какво ще се случи. Разбира се, постоянно е добре, човек да гледа и малко по-напред в бъдещето. Разговарял съм на тази тематика и с татко ми, от който мога да получа потребни препоръки и поддръжка.
Много хора са на мнение, че Лудогорец е съсловия над останалите тимове, освен като игра, а и като бази. Ти си част от втория тим на отбора, би ли споделил малко повече за изискванията, които имате за подготовка?
Условията, с които разполага вторият тим са безусловно същите, с които разполага и първият тим. Екипировка, лекарства, апаратури за възобновяване не се разграничават. Терените са идентични на всички места, съблекалните... всичко! Както те, по този начин и втория тим, а също по този начин и тимовете от по-малките възрасти разполагат също със зала за видео, на което се проучват всички мачове. Медицинският екип е на равнище Първа лига. Освен материалните работи, дръзвам да настоявам, че Лудогорец се разграничава от съвсем всеки тим в България с метода, по който се стремят да научат всеки един кадър на школата какво значи този клуб и какво би трябвало да бъде държанието ти както на, по този начин и отвън терена. Макар и клуб, който да няма дългогодишната история на Левски, Славия, Локо и Ботев, клубът сега е номер 1 по всяко отношение. Тясната връзка сред Лудогорец и Лудогорец 2 е в действителност огромна. Така както ние сме упражнявали с тях, по този начин много от тях слизат да упражняват с нас, а даже и да играят мачове. Като най-опитния футболист във втория тим, дръзвам да кажа, че разполагаме с в действителност доста положителни млади футболисти. Не е инцидентно и класирането ни във Втора лига.
Вие нямате право на класиране в елита, само че сте на трето място и се явявате като съдия в борбата за елита. Покачило ли се е равнището на Втора лига тази година?
Нивото на Втора лига не мисля, че е по-високо от миналогодишното. Като цяло равнището на футбола в България много спадна. Мога да кажа, че една от аргументите е методът, по който се приготвят тимовете. Бил съм в много тимове, само че в действителност толкоз натоварен и непрекъснат развой като тук не съм имал. За образец ще дам това, че няма човек от нас, който да свърши тренировката с под 5 км. И приказваме за интензивни тренировки. На мач напълно умерено всеки минава 10 км, тъй като се готвим добре през седмицата с помощта на хората, които дават отговор за това несъмнено. Това оказва помощ и в случаите, когато някой бъде викнат в първия тим, той да бъде задоволително квалифициран да се оправи с натоварването в тим играещ в Първа лига. И образците ги имаме - Димитър Митков, Иван Йорданов и Димитър Илиев. Доминик Янков е извънреден гений, Дамян Дамянов е чартърен във Ботев (Враца).
Играл си в Локомотив (София). Има ли особено възприятие в теб в мачовете с " железничарите "?
Да, изкарах една година в Локомотив София, само че не мога да кажа, че има нещо особено, когато играя против тях. Първо, че това е било преди много време, а и тъй като раздялата ни не беше от най-приятелската. Да, хората, които ръководеха клуба бяха други, което има огромно значение. Сега виждате какво се случва, господин Василев е локомотивец и с помощта на него, тимът се върна от селските групи в професионалния футбол. Разполагат с в действителност добър тим, положителни футболисти, някои от които и мои другари като Марио Петков, Сашо Александров. Базата е много по-добра от това, което беше, когато играехме в Първа лига.
Често играчи от първия тим се подвизават във втория, с цел да поддържат оптимална форма. Случва ли се и противоположното и очакваш ли да попадаш в групата на първия тим?
Както споделих има играчи, които слизат да играят с нас, само че това не се случва доста постоянно. Мога да кажа, че тези хора са в действителност за образец на младите, тъй като по никакъв метод няма пренебрежително отношение към който и да е било. Един Светльо Дяков да вземем за пример освен е идвал с нас на обяд, само че даже е отказвал лентата, тъй като тимът си има различен капитан. Идва, играе на 100%. Наистина повярвайте ми, това да дойдеш да играеш за втория си тим по този начин, както е в плюс за теб, че натрупваш игрови минути, по този начин е доста мъчно да се мотивираш, тъй като знаеш, че идваш да играеш във втория тим. А той, както Козмин Моци, Драгош, Терзиев, Доминик бяха цялостни експерти и бяха стимулирани на 101%. Шанс с първия тим получиха много момчета, а още толкоз и упражняват съвсем всяка седмица с първия тим. Аз също имах тази опция, играх и контрола с тях, само че като цяло моят случай е различен. Аз не съм артикул на школата и не съм пристигнал тук с очаквания за освен това от там, където се намирам. Реалист съм и мисля, че въпреки и не приключил, моята възраст към този момент напредва. Мисля, че с опита си тук оказвам помощ на много от младите футболисти. Семейството ми е в Русе, всеки ден се прибирам у дома. За мен, то е преди всичко.
Играл си в Шотландия и Австрия, а за малко се размина с Манчестър Сити. Може ли да разкажеш какво се случи тогава, тъй като информациите са, че поради жителите отказваш предложение от Ланс?
- Ами шансът да бъда в Манчестър Сити в действителност беше огромен, само че това, че България не беше в Европейски Съюз ми попречи да остана там. Хартс от своя страна се съгласиха цяла година да ми заплащат и да се грижат за мен преди България да стане член на Европейски Съюз и надлежно аз да получа право да играя за тях. Втория път, в който бях в Сити, те желаеха да остана като преотстъпен при тях, само че доколкото знам, писмено нещата не бяха изпълними. Тогава в Сити беше и Мартин Петров, който мога да кажа, че извънреден човек и даже идваше да ме вижда в хотела, в който бях. Веднъж ме взе на вечеря, отидохме в един ресторант и почтено казано в него, по мои мемоари, имаше много футболисти от Висшата лига. За Ланс, това което се случи беше, че те не просто бяха настоятелни, а изпратиха контракт по факса на татко ми. Това за какво не го подписахме е нещо, в което няма да влизам в детайлности, само че да кажем, че хора, които бяха “приятели ”, ни подведоха и в последна сметка с времето разбрахме какви са. Не скърбя за нищо, тъй като всяко нещо, което се е случило имам вяра, че е било за мое положително.
Знае се за финансови проблеми в много от клубовете, през които си минал. Заради Черноморец пък отказваш на Белинцона. Това ли са най-трудните моменти в кариерата ти?
Честно казано заминаването ми от Шотландия беше поради финансова рецесия, само че другите клубове, в които бях, действително влезнаха в рецесия след моето тръгване. До този миг, и Черноморец и Дунав бяха добре финансово. Дори Черноморец бяха с план, който Лудогорец в последна смета осъществя. Белинцона беше по-скоро нещо, което се веселя, че не се реализира, тъй като нямаше и грам подозрение в мен, че не желая да бъда там. Градът беше едвам 2-3000, базата беше в действителност много зле, аз приказвах единствено британски и всичко клонеше към това да не желая да остана там. Дунав от своя страна изпадна в тази рецесия откакто си потеглих, по ред аргументи, които не желая да посочвам, само че сигурно някъде някой сбърка. Това е и тимът, към който само имам по-специални страсти в себе си. Виждам, че в този момент клубът се стабилизира лека- бавно и съм сигурен, че времето, в което Дунав ще стартира своето нанагорнище нагоре не е надалеч. Отборът има база, има прелестен стадион, градът обича тима си, почитателите които обичат тима са зад него и го поддържат, младежите, които се хванаха да оказват помощ на клуба са дунавци, безконечният капитан Диян Димов е там.
А кой е най-трудният ми миг, може би това, методът, по който си потеглих от Дунав. Хора, които познавах с години ме използваха и най-после почистиха ръцете си с мен, само че мога да кажа, че тези хора към този момент не съществуват за мен. Радвам се и че не са част от клуба. Последваха 6 месеца, в които бях без тим, доста позвънявания, доста “изчакай, не отивай на никое място ”, а повярвайте ми, за един футболист да е без тим е може би най-гадното нещо по-късно да бъдеш контузен. Благодаря на моето семейство, че беше до мен през този интервал и в последна сметка, мисля, че всичко което последва по-късно си струваше.
Мислил ли си какво ще правиш след края на кариерата си? Дали ще се ориентираш към треньорство или ще последваш татко си в мениджърския бизнес?
- Да, мислил съм с какво бих се занимавал. Имам нещо в главата си, само че на този стадий не желая да задминавам събитията, а желая още малко да поиграя. Времето ще покаже какво ще се случи. Разбира се, постоянно е добре, човек да гледа и малко по-напред в бъдещето. Разговарял съм на тази тематика и с татко ми, от който мога да получа потребни препоръки и поддръжка.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ