Историята за произхода на "черното конче", позната на малцина
Брандът на Ferrari с течение на времето се трансформира в един от най-разпознаваемите в целия свят и еквивалент на качество и чудесно показване. През 2017 година компанията стана на 70 години и в случай че би трябвало да я оприличим на човек, Ferrari ще бъде от тези достолепни възрастни с издокаран тип, добре поддържана прическа, финален модел смарт телефон в ръцете, само че и доста, доста дълъг опит зад тила си. Емблематичното лого на компанията е съвсем толкоз именито, колкото и самото й име. Малцина обаче знаят от кое място идва то.
Преди Енцо Ферари да бъде свързван с едни от най-уважаваните коли за пистата и за пътя, той е спортен водач. Енцо се радва на прочут триумф с Alfa Romeo и печели надпреварата Coppa Acerbo в Италия през 1924 година. Пет години по-късно отборът на Скудерия Ферари към този момент е учреден, като употребява главно коли на Alfa Romeo в другите категории.
Един ден Енцо се среща с родителите на известния водач от Първата международна война Франческо Барака, чийто аероплан е носил познатото ни през днешния ден черно конче на корпуса си. Те му дават дизайна на кончето и го молят да го слага на колите си за шанс - обръщение от сина им. Енцо се съгласил и добавил само жълтия декор зад кончето – символичният за Маранело цвят – с което основал емблемата на Ферари.
Снимка: Ferrari
През 1932 година на Гран При на "Спа " за първи път на колите на тима участва жълтият щит. Дали новото лого им донася шансът не знаем, само че двата екипа финишират на първо и второ място. Когато Alfa Romeo изпада във финансови усложнения през 1933 година, тя се отдръпва от спорта, оставяйки Скудерия Ферари независим отбор. Тогава историческото лого става още по-знаменито, като даже участва на капака на Alfa Romeo Bimotore от 1935-а. Години по-късно Alfa Romeo се стабилизира и изкупва акциите на Скудерия Ферари, развивайки марката Alfa Corse.
По време на Втората международна война моторспортът изпада в недружелюбност - финансовите средства понижават, а мъжете са изпращани на фронта. Тогава Енцо напуща Alfa Romeo – за положително (!) - и с цел да стартира да основава свои лични коли. Двете страни стигат до съглашението Енцо да не употребява своето име за новата си компания в идващите четири години. Амбициозният италианец стартира да прави машини, само че пристрастеността му към моторспорт не го оставя даже по време на войната. Не го оставя даже когато новата му база в Маранело е бомбардирана.
През 1947 година всичко още веднъж стартира да се подрежда. Гордо, от Маранело излиза Ferrari Tipo 125S с 12 цилиндъра и работен размер от 1.5 литра, а име и лого още веднъж се събират. Колата прави дебюта си на пистата с Гран При на Италия през 1948 година и даже да се стараем да не използваме клишета – останалото е история.
Преди Енцо Ферари да бъде свързван с едни от най-уважаваните коли за пистата и за пътя, той е спортен водач. Енцо се радва на прочут триумф с Alfa Romeo и печели надпреварата Coppa Acerbo в Италия през 1924 година. Пет години по-късно отборът на Скудерия Ферари към този момент е учреден, като употребява главно коли на Alfa Romeo в другите категории.
Един ден Енцо се среща с родителите на известния водач от Първата международна война Франческо Барака, чийто аероплан е носил познатото ни през днешния ден черно конче на корпуса си. Те му дават дизайна на кончето и го молят да го слага на колите си за шанс - обръщение от сина им. Енцо се съгласил и добавил само жълтия декор зад кончето – символичният за Маранело цвят – с което основал емблемата на Ферари.
Снимка: Ferrari
През 1932 година на Гран При на "Спа " за първи път на колите на тима участва жълтият щит. Дали новото лого им донася шансът не знаем, само че двата екипа финишират на първо и второ място. Когато Alfa Romeo изпада във финансови усложнения през 1933 година, тя се отдръпва от спорта, оставяйки Скудерия Ферари независим отбор. Тогава историческото лого става още по-знаменито, като даже участва на капака на Alfa Romeo Bimotore от 1935-а. Години по-късно Alfa Romeo се стабилизира и изкупва акциите на Скудерия Ферари, развивайки марката Alfa Corse.
По време на Втората международна война моторспортът изпада в недружелюбност - финансовите средства понижават, а мъжете са изпращани на фронта. Тогава Енцо напуща Alfa Romeo – за положително (!) - и с цел да стартира да основава свои лични коли. Двете страни стигат до съглашението Енцо да не употребява своето име за новата си компания в идващите четири години. Амбициозният италианец стартира да прави машини, само че пристрастеността му към моторспорт не го оставя даже по време на войната. Не го оставя даже когато новата му база в Маранело е бомбардирана.
През 1947 година всичко още веднъж стартира да се подрежда. Гордо, от Маранело излиза Ferrari Tipo 125S с 12 цилиндъра и работен размер от 1.5 литра, а име и лого още веднъж се събират. Колата прави дебюта си на пистата с Гран При на Италия през 1948 година и даже да се стараем да не използваме клишета – останалото е история.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ