Брад Пит е един от най-уважаваните актьори на нашето време.

Брад Пит е един от най-уважаваните артисти на нашето време.

Дал е на феновете не дребен брой качествени филми – някои тъжни, други трагични, трети метафизичен, а четвърти занимателни.

Може да ни разсмее и разплаче, тъй като съдържа гений, който го изстреля в челните позиции на шоу бизнеса.

В природата ми е да се движа. Моята доктрина е, че би трябвало да си акула. Трябва да се движиш непрестанно. Не би трябвало да спираш.

Имах другар, който работеше в болница. Той ми разказваше, че в последните си мигове хората не приказват за своя триумф, за премиите си, за книгите, които са написали, или за това какво са постигнали. Говорят единствено за любовта си и за съжаленията, които носят в душите си. Мисля, че това споделя всичко.

Славата е кучка! Заради нея непрестанно се чувстваш като момиче, което минава около служащи на градеж.

Когато срещнеш един човек, концентрираш ли се върху външния му тип? Само при първото усещане. И тогава се появява някой, който не е привлякъл погледа ти незабавно, само че ти започваш да приказваш с него и внезапно той се трансформира в най-хубавото нещо на света за теб.

Обичам да карам мотора си с каска. Така хората не ме разпознават…. и аз мога да ги виждам.

Звъннах на баба си и дядо си. Дядо ми сподели: „ Гледахме твоя филм. “ „ Кой? “, попитах аз. „ Бети – извика той, – по какъв начин се споделяше филмът, който не харесах?

Обичам да отчайвам упованията.

Докато гледате телевизия довечера, 30 000 души в Африка ще умрат поради ужасната беднотия и бедност. Утре вечер – още 30 000. В това просто няма смисъл.

Не би трябвало да приказваш, преди да си наясно както тъкмо имаш да кажеш. Ето за какво се усещам неловко, когато давам изявленията. Репортерите ме питат какво, съгласно мен, би трябвало да направи Китай по отношение на Тибет. На кого му пука какво мисля аз? Аз съм просто артист! Дават ми сюжет. Играя. Това е. Тук съм, с цел да развличам хората. В последна сметка, в случай че се замислите, аз съм един възрастен мъж, който си поставя грим.

Да имаш деца трансформира напълно светогледа ти. Имах своите триумфи, направих някои в действителност мощни филми. Имах шанс и в този момент е време да споделя даровете, които животът ми сервира. Да си родител значи да свалиш фокуса от себе си. За това съм в действителност признателен. Уморих се да мисля единствено за себе си. Писна ми от мен самия. Когато имаш деца, искаш да си до тях непрестанно, да не пропускаш нито момент. Те ти носят същинска приятност и една дълбока обич. Можеш да напишеш книга, можеш да направиш филм, можеш да нарисуваш картина, само че да имаш деца е най-невероятното премеждие, което съм преживявал.

Когато човек е на смъртно легло, загатва околните си, хората, които обича, не неща, които е имал, давал или получавал.

Вярвам в това, че ти самичък решаваш какви да са дните ти. Сам решаваш кой да е животът ти. И всичко зависи от твоите усещания.

В Мисури, откъдето съм аз, не приказваме за това, което вършим. Просто го вършим. Другото е фукане.

Успехът е звяр. И нормално насочва вниманието ти към неверните неща. Кара те да гледаш на открито, а не във вътрешността.

Трябва да изгубиш всичко, с цел да спечелиш всичко.

Винаги съм във война със себе си – от време на време вярна, различен път – не.

Не си задавам въпроси за морала. Просто чувствам какво е вярно. И още нещо: знам, че най-важното е да си почтен със себе си.

Моят татко, който е живял в последна беднотия, постоянно споделяше, че желае да ми обезпечи по-добър живот – и го направи. Това ме кара да се замисля какво аз като татко мога да предложа на децата си, което да е по-добро от това, което имам.

Всички сме имали загуби, от време на време сме се чувствали доста самотни. Някои от нас са избутвали казуса настрани. Други са минавали през него, преодолявали са го и са излизали от другата страна като по-уверени, по-обичащи хора.

Избягването на болката е същинска неточност, същинският пропуск в живота.

Аз просто одъртявам. Така ставаш по-наясно с времето си, имаш повече опит с хората, и добър, и неприятен. А за личните ти победи и загуби – колкото повече остаряваш, те все по-малко ти наподобяват на победи и загуби. Как прекарваш времето си – това просто стана доста по-важно за мен.

Когато остаряваме, ставаме способни да погълнем хубостта и чудесата, които ни заобикалят, във всеки дребен подробност. Когато сме млади го пропущаме.

Напоследък го съзнавам от ден на ден. Мисля, че живеем във време, в което съдим прекомерно доста и бързо захвърляме хората. Винаги сме се фокусирали доста върху грешките. Но идната стъпка, това, което правиш след грешката, е определящото за индивида. Всички ще вършим неточности. Но след това? Обществото ни по никакъв начин не желае да види идната крачка на човек. А точно тази част е най-интересна.

Накрая разбираш – аз съм и тези неща, които не одобрявам. И би трябвало да го приемеш. Те са част от теб. Трябва даже да ги прегърнеш. Защото отричайки ги, ти отричаш себе си. Аз съм и грешките си.

Оценявам неверните стъпки, тъй като са ме довели до нещо умно, до поука, която е довела до нещо друго. В този интервал от живота ми разбирам тъкмо това. Но несъмнено не мога да си припиша никакви заслуги.

Усещам мощта в природата, някак съумявам да съм в синхрон с нея. Има толкоз доста тайнственост и толкоз доста чудеса в близост. А мен ме бива в това.