До какво доведе бойкотът на цените на храните?
Бойкот на цените на стоките в огромните търговски вериги. Има ли резултат и до какво докара това?
" Българското произвеждане катастрофира. Няма произвеждане. Следва да има далавера ", счита Николай Генов, уредник на фермерски пазар.
" Щом самите ние не можем да се задоволяваме с хранителни артикули, значи има нещо сбъркано в нашата политика ", означи Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
" Най-потърпевши са първият и най-последният - т.е. това са производителите на първична продукция, фермерите, и потребителите ", уточни Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" Бойкотът е ефикасен, до момента в който трае. Смятам, че щом този публичен напън намалее, те ще се върнат към първичните си практики ", сподели Александър Милошевич, зам.-гл. редактор на сп. " Нова стопанска система ".
" 70% от продажбите на комерсиалните вериги са промоционални артикули ", означи Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
Годината е 1994-а. Костадин Чорбаджийски влага всичко, което има, в машини за произвеждане на малотрайни салами. Интересът към тези артикули в средата на 90-те е голям и притежателите на магазини сами го търсят. Пазарът обаче се трансформира, трансформира се и веригата за доставки, за която изключително доста се приказва в последните три седмици.
" Търговията през тези 30 години се промени доста. В началото всички търговци идваха при нас да пазарят, след което с влизането на огромните търговски вериги - тогава се промени ", описа Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
" Производителите, ние, сме сред чука и наковалнята - от една страна търговията на дребно, въпреки това - производителите на първични материали ", добави той.
" Щом самите ние не можем да се задоволяваме с хранителни артикули, освен това, че България има всички условия и естествени дадености, значи има нещо сбъркано в нашата политика. Първото нещо, което би трябвало - да обърнем внимание навръх това - да създадем условия да се развиват всички браншове от селското стопанство, с цел да може да осигурим нашата храна, насъщният си самун, както споделят. Това е значимо, нека се регистрира при правенето на тези закони ", сподели още той.
За законови промени се приказва от години и всякога има обещания за правилник, който да постави в ред връзките сред участниците на пазара. Точно преди година се обсъждаше законопроект за разпоредбите по хранителната верига. Той остана на трупчета и в този момент още веднъж се приказва за подобен - само че отвън пожелателните апели да се редуцира веригата на доставка и да се облагодетелства първото звено във веригата - производителят, не се знае повече. Очаква се планът да е подготвен до 15 март. Предстои да се написа и подобен за кооперативите. Дума, която носи тежкото завещание след края на ТКЗС-тата.
" Кооперативите в Европа са най-могъщите структури в селското стопанство - те имат лична нормативна мрежа. Те могат непосредствено да договарят с веригите условия и цени ", сподели Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" Този закон би ни оказал помощ и на нас да се кооперираме като икономически единици, с цел да имаме по-голяма мощност и да сме по-конкурентни на европейския пазар. Но за дребните аграрни производители, аз мисля, че ще е доста позитивно въздействието ", уточни Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
" Кооперативът е благосъстоятелност на производителя. Кооперативът прави следното нещо - той има интерес да продава на по-добра цена, с цел да може да изплаща по-голям дял на производителите. Но в тази ситуация кооперативът не се нуждае от медиатори. Той сплотява няколко звена по цялата верига ", уточни Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" Ние считаме, че би трябвало да се подтикват кооперативите. Като цяло има и неофициални кооперативи, в това число и във фейсбук се вършат групи ", уточни Николай Генов, основател на хранителен кооператив или уредник на фермерски пазар.
В Националната овцевъдна и козевъдна асоциация към този момент има над 400 фермери, които вършат опит за кооператив. Засега към момента не преработват продукция, а са на стадий взаимно изкупуване на мляко. Именно това е секторът, за който се твърди, че са най-големите надценки. Ето малко математика - литър овче мляко коства 2 лв., с цел да се направи кг сирене, трябват 4 литра. Разходите за производството са 2 лв.. Дотук 10 лв.. Преработвателят поставя надценка и сиренето на изхода от мандрата е 14 лв.. А в магазина се продава двойно. Много постоянно в тази верига има още играчи - от фермата до мандрата може да взе участие изкупвач, а от мандрата до магазина и прекупвач. И тук диалогът към този момент не е единствено за асиметрията в ценообразуването.
" Трябва да има едно заслужено систематизиране на облагата по цялата верига. Не може първото звено да работи с 0%, второто звено да работи с 15% облага, а последното звено да работи с 80% ", уточни Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" В случая най-потърпевши са първият и най-последният - т.е. това са производителите на първична продукция, фермерите, и потребителите. И по тази причина би трябвало да се работи по съкращаване на доставката - с колкото се може повече медиатори да се отстраняват ", добави той.
За образец от години се дава Франция с нейния закон за балансиране на комерсиалните връзки в бранша на селското стопанство и храните, и за здравословна храна. Именно в него се регламентират и отстъпките.
" Повече от 34% от цената на продукта, който се продава, не може да се включва в промоция. Т.е. не може магазин или търговец на дребно да пакетира две неща и да ги продава на цената на едно. Това е стимулирано с регламента за отпадане на питателните боклуци. Обикновено хората като купуват две неща на цената на едно, го изхвърлят, само че ги купуват, тъй като наподобява доста на сметка ", сподели Стоилко Апостолов, " Биоселена ".
Не е ясно по какъв начин този образец ще се приложи у нас, откакто последният протест на магазините имаше противоположен резултат и сподели, че промоцията е по-силна от каквито и да е планове да се санкционират огромните вериги. Ако при първия протест публичното неодобрение изяде 7.9 милиона лв. от оборотите, при втория - 1.1 млн. лв., то третият протест " наля " над 2 милиона лв. повече в касите на магазините.
" Една забавна статистика - 70% от продажбите на комерсиалните вериги са промоционални артикули. Това е неизбежно ", сподели Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
Българска национална телевизия: Кой в действителност ги заплаща тези промоции?
" Споделени са разноските за това нещо ".
Големите магазини не споделят на какви надценки работят, а обяснението им е, че надценката не е облага, а разход за реализацията на дадена стока, плюс обезпечаването на огромен магазин, паркинг, предпазване на стоките, пакетиране.
" Аз мисля, че е доста рисково, когато страната стартира да се меси, тъй като в никакъв случай не се знае какво ще излезе от една такава интервенция ", уточни Стоилко Апостолов, " Биоселена ".
" Според мен в България няма картел във веригите, по-скоро има олигопол. Т.е. това е една процедура - примерно има пет съществени вериги - и те виждат, че този модел на работа работи. Няма потребност да се договарят ", сподели Симеон Караколев.
" Ако се подхващат някакви други дейности за ограничение би било неприятно за стопанската система, тъй като ще се получат дефицити на някои артикули, ще се търсят канали за контрабанда на тези артикули. Ще се наруши салдото на свободния пазар ", сподели Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество и добави:
" Производителите ние сме сред чука и наковалнята - от една страна производителите на дребно, въпреки това - първични материали ".
" Аз въобще не съм склонен с това изказване, че веригите са неприятни. Те си разрешават да вършат това, което им се позволява. Те се настаниха на всички места, в най-хубавите места в градовете. Защо? Защото общините им позволиха ", сподели Стоилко Апостолов, " Биоселена ".
" На така наречен вериги беше обещано в годините обратно едно голямо пазарно преимущество. Пазарно преимущество от позиция на това, че те съумяха да създадат мрежи в топ местоположения в избрани градове. Силно разгадавам това пазарно преимущество, което им е обещано, да не се трансформира в монопол и да обуслови някакви картелни взаимоотношения ", сподели Георги Тахов, министър на земеделието и храните в края на февруари.
И това е една от задачите на разпоредените инспекции на магазини, хранилища, тържища. Те би трябвало да опишат нелоялните практики у нас. 18 такива са преброили от Българската земеделска камара.
" Примерно споделяме такса " рожден ден ". Веригата чества, да речем, този месец, рожден ден някакъв и споделя на всички снабдители, или избрани снабдители, без значение, споделя: дължите такса ", сподели Симеон Караколев.
" Има снабдители, които употребяват техен амбалаж, техни щайги, касетки, кашони техни палети. Доставяйки я във веригата - те споделят - не, не можем да употребяваме вашите, би трябвало нашите. И ти би трябвало да платиш наем ", добави той.
Разговорът за цените на храните обхвана задачите Балкани и потегли от Хърватия. Там обаче в отговор на недоволството държавното управление разшири листата на стоките с следени цени от 30 на 70. Далеч не подобен е напредъкът по тематиката в Сърбия. Съседите ни в началото бойкотираха петте най-големи вериги в страната. А след гласоподаване в обществените мрежи беше решено потребителите да бойкотират единствено една съответна верига. Ефектът от първия протест - намалели продажби с 37%, споделя ни икономическият публицист Александър Милошевич.
" Супермаркетите в Сърбия са извънредно печеливши, само че все пак поддържат високи цени. „ Ефектива " и други потребителски организации считат, че тези вериги имат забележителен запас да понижат цените. Разнопосочни са информациите за точния размер на надценките. Маржът на белгийската верига, която работи в Сърбия, е над 40%. Важно е да се посочи, че става дума за брутни маржове, а не за чиста облага. Големите вериги оправдават цените си с разноските за труд, наеми, налози и други оперативни разноски ", сподели Александър Милошевич, зам.-гл. редактор на сп. " Нова стопанска система ".
" Супермаркетите там, сходно на нашите, знаят по какъв начин да изкушат потребителите - с промоции. И отново като у нас се водят полемики по какъв начин да се контролира пазарът.
В момента в Сърбия няма закон, който да контролира равнищата на цените. Те се образуват свободно, като се изключи един тип самун „ Сава ", който е най-често употребяваният самун в страната. Това е единственият хранителен артикул с държавно контролирана цена. Държавата взима краткотрайни ограничения за понижаване на цените. Например предходната година започва акцията „ По-добра цена ", в границите на която цените на към 100 продукта бяха краткотрайно понижени. Тази акция продължи два месеца, след което цените още веднъж се върнаха на предходните си равнища ", сподели той.
Българска национална телевизия: Според вас, какво ще стане с цените след края на протеста?
" Боя се, че не мога да бъда прекомерно оптимистичен по отношение на дълготрайните резултати от тези протести. Бойкотът е ефикасен, до момента в който трае. А супермаркетите в този момент, когато са под обстрел и в центъра на публичното внимание, смъкват цените, пробват се да привлекат потребителите. Но считам, че щом този публичен напън намалее, те ще се върнат към първичните си практики ".
И в Сърбия апелът е да се пазари от дребни производители, с цел да се предизвиква локалната продукция. Засега пристанище за такава са кооперативните пазари - главният принцип е производителят самичък да продава стоката си на клиента, без прекупвачи и дистрибутори. И от Белград въпросът за родното произвеждане ни връща назад в София, на Римската стена, където всяка събота има фермерски пазар. Николай Генов към този момент 13 години стои зад пазара, който към този момент побира над 40 български производители. Настоявал е за промени в общинската разпоредба да има повече места и на по-хубави местоположения за пазари като техните в столицата, само че без триумф.
" Най-първото и главно условие е да бъдат производители и да оферират персонално своята продукция. При нас са такива разпоредбите. Всеки производител, който желае да взе участие на фермерския пазар кандидатства. Ние като кооперация го посещаваме, вършим инспекция дали всичко е по този начин, както той споделя и по-късно от време на време всяка година вършим обиколки, посещаваме ги.
Имали сме сигнали, че са купили продукцията от борсата, да кажем. Че не е тяхна.
При нас таксата е плаваща, тя е солидарна - 10% от оборота. Ние сме кооперация и доста държим с всеки производител да работим в близки връзки. Съответно всеки производител заплаща членски импорт за годината. Членският импорт е 120 лв. на година ", сподели Николай Генов, уредник на фермерски пазар.
Родната продукция си има цена. Буквално. А когато продукцията не е в пика на сезона, се оскъпява още повече.
" Преди пандемията правихме изследвания - и тогава беше към 20% на нашия пазар спрямо стандартните други пазари ", сподели Николай Генов, основател на хранителен кооператив.
" Само един наш производител е извадил пресни картофи. И той на фермерския пазар ди ги продава на 10 лв., което е обикновено. по този начин беше и предходната година. Нормално е за този сезон ", добави той.
В момента цената на едро на картофите, съгласно Комисията по стокови тържища и борсите, е 1.33 лева за кг. Правителственият уебсайт, който следи цените на дребно, сочи, че са 1.83 лева Сравняваме цените на картофите в магазин на огромна верига у нас и във Виена. Там са 1.79 евроцента, а у нас - сред 1.80 и 5 лв.. Или макар по-високия си стандарт във Виена картофите са по-евтини.
Но както и да се урегулира този пазар, дребните ферми мъчно ще намерят място в огромните вериги. Вносът постоянно ще задушава с по-ниските си цени, даже когато са в сезон. Тук на ход е идната мярка - дълготрайни и поредни политики за подкрепяне на българското произвеждане.
" Много е ниска изкупната цена - Производителите си го споделят - по тази причина няма и произвеждане. Българското произвеждане катастрофира. Няма произвеждане. Следва да има далавера. Трябва да има произвеждане и тогава ще има някакъв вид регулация на цените ", сподели Николай Генов, основател на хранителен кооператив.
" По мое мнение, сбъркани са дотациите - оттова потегля цялата история. Те се дават на повърхност и напълно обикновено е един артикул, който има минимум разноски, хората да се насочат към него да създават ", уточни Костадин Чорбаджийски.
Производителите желаят да се ограничи вносът и да се подтиква българската продукция, както и да има гратисни интервали за започващи стопани. Неясно по кое време ще стартира и работата по закона за кооперативите, въпреки да е потвърдено, че сдружаването на земеделските производители в другите страни ги прави по-успешни и мощни. А на страната не й е работа да контролира изкуствено цените и да се меси в пазарните механизми. Вместо това би трябвало да отгърне страницата от законите на трупчета, да подтиква производството, което би следвало да докара до повече български храни и естествени цени. А до тогава надали е редно да се учудваме за какво промоциите изяждат протестите.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
" Българското произвеждане катастрофира. Няма произвеждане. Следва да има далавера ", счита Николай Генов, уредник на фермерски пазар.
" Щом самите ние не можем да се задоволяваме с хранителни артикули, значи има нещо сбъркано в нашата политика ", означи Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
" Най-потърпевши са първият и най-последният - т.е. това са производителите на първична продукция, фермерите, и потребителите ", уточни Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" Бойкотът е ефикасен, до момента в който трае. Смятам, че щом този публичен напън намалее, те ще се върнат към първичните си практики ", сподели Александър Милошевич, зам.-гл. редактор на сп. " Нова стопанска система ".
" 70% от продажбите на комерсиалните вериги са промоционални артикули ", означи Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
Годината е 1994-а. Костадин Чорбаджийски влага всичко, което има, в машини за произвеждане на малотрайни салами. Интересът към тези артикули в средата на 90-те е голям и притежателите на магазини сами го търсят. Пазарът обаче се трансформира, трансформира се и веригата за доставки, за която изключително доста се приказва в последните три седмици.
" Търговията през тези 30 години се промени доста. В началото всички търговци идваха при нас да пазарят, след което с влизането на огромните търговски вериги - тогава се промени ", описа Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
" Производителите, ние, сме сред чука и наковалнята - от една страна търговията на дребно, въпреки това - производителите на първични материали ", добави той.
" Щом самите ние не можем да се задоволяваме с хранителни артикули, освен това, че България има всички условия и естествени дадености, значи има нещо сбъркано в нашата политика. Първото нещо, което би трябвало - да обърнем внимание навръх това - да създадем условия да се развиват всички браншове от селското стопанство, с цел да може да осигурим нашата храна, насъщният си самун, както споделят. Това е значимо, нека се регистрира при правенето на тези закони ", сподели още той.
За законови промени се приказва от години и всякога има обещания за правилник, който да постави в ред връзките сред участниците на пазара. Точно преди година се обсъждаше законопроект за разпоредбите по хранителната верига. Той остана на трупчета и в този момент още веднъж се приказва за подобен - само че отвън пожелателните апели да се редуцира веригата на доставка и да се облагодетелства първото звено във веригата - производителят, не се знае повече. Очаква се планът да е подготвен до 15 март. Предстои да се написа и подобен за кооперативите. Дума, която носи тежкото завещание след края на ТКЗС-тата.
" Кооперативите в Европа са най-могъщите структури в селското стопанство - те имат лична нормативна мрежа. Те могат непосредствено да договарят с веригите условия и цени ", сподели Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" Този закон би ни оказал помощ и на нас да се кооперираме като икономически единици, с цел да имаме по-голяма мощност и да сме по-конкурентни на европейския пазар. Но за дребните аграрни производители, аз мисля, че ще е доста позитивно въздействието ", уточни Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
" Кооперативът е благосъстоятелност на производителя. Кооперативът прави следното нещо - той има интерес да продава на по-добра цена, с цел да може да изплаща по-голям дял на производителите. Но в тази ситуация кооперативът не се нуждае от медиатори. Той сплотява няколко звена по цялата верига ", уточни Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" Ние считаме, че би трябвало да се подтикват кооперативите. Като цяло има и неофициални кооперативи, в това число и във фейсбук се вършат групи ", уточни Николай Генов, основател на хранителен кооператив или уредник на фермерски пазар.
В Националната овцевъдна и козевъдна асоциация към този момент има над 400 фермери, които вършат опит за кооператив. Засега към момента не преработват продукция, а са на стадий взаимно изкупуване на мляко. Именно това е секторът, за който се твърди, че са най-големите надценки. Ето малко математика - литър овче мляко коства 2 лв., с цел да се направи кг сирене, трябват 4 литра. Разходите за производството са 2 лв.. Дотук 10 лв.. Преработвателят поставя надценка и сиренето на изхода от мандрата е 14 лв.. А в магазина се продава двойно. Много постоянно в тази верига има още играчи - от фермата до мандрата може да взе участие изкупвач, а от мандрата до магазина и прекупвач. И тук диалогът към този момент не е единствено за асиметрията в ценообразуването.
" Трябва да има едно заслужено систематизиране на облагата по цялата верига. Не може първото звено да работи с 0%, второто звено да работи с 15% облага, а последното звено да работи с 80% ", уточни Симеон Караколев, съпредседател на Българската земеделска камара.
" В случая най-потърпевши са първият и най-последният - т.е. това са производителите на първична продукция, фермерите, и потребителите. И по тази причина би трябвало да се работи по съкращаване на доставката - с колкото се може повече медиатори да се отстраняват ", добави той.
За образец от години се дава Франция с нейния закон за балансиране на комерсиалните връзки в бранша на селското стопанство и храните, и за здравословна храна. Именно в него се регламентират и отстъпките.
" Повече от 34% от цената на продукта, който се продава, не може да се включва в промоция. Т.е. не може магазин или търговец на дребно да пакетира две неща и да ги продава на цената на едно. Това е стимулирано с регламента за отпадане на питателните боклуци. Обикновено хората като купуват две неща на цената на едно, го изхвърлят, само че ги купуват, тъй като наподобява доста на сметка ", сподели Стоилко Апостолов, " Биоселена ".
Не е ясно по какъв начин този образец ще се приложи у нас, откакто последният протест на магазините имаше противоположен резултат и сподели, че промоцията е по-силна от каквито и да е планове да се санкционират огромните вериги. Ако при първия протест публичното неодобрение изяде 7.9 милиона лв. от оборотите, при втория - 1.1 млн. лв., то третият протест " наля " над 2 милиона лв. повече в касите на магазините.
" Една забавна статистика - 70% от продажбите на комерсиалните вериги са промоционални артикули. Това е неизбежно ", сподели Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество.
Българска национална телевизия: Кой в действителност ги заплаща тези промоции?
" Споделени са разноските за това нещо ".
Големите магазини не споделят на какви надценки работят, а обяснението им е, че надценката не е облага, а разход за реализацията на дадена стока, плюс обезпечаването на огромен магазин, паркинг, предпазване на стоките, пакетиране.
" Аз мисля, че е доста рисково, когато страната стартира да се меси, тъй като в никакъв случай не се знае какво ще излезе от една такава интервенция ", уточни Стоилко Апостолов, " Биоселена ".
" Според мен в България няма картел във веригите, по-скоро има олигопол. Т.е. това е една процедура - примерно има пет съществени вериги - и те виждат, че този модел на работа работи. Няма потребност да се договарят ", сподели Симеон Караколев.
" Ако се подхващат някакви други дейности за ограничение би било неприятно за стопанската система, тъй като ще се получат дефицити на някои артикули, ще се търсят канали за контрабанда на тези артикули. Ще се наруши салдото на свободния пазар ", сподели Костадин Чорбаджийски, притежател на месопреработвателно дружество и добави:
" Производителите ние сме сред чука и наковалнята - от една страна производителите на дребно, въпреки това - първични материали ".
" Аз въобще не съм склонен с това изказване, че веригите са неприятни. Те си разрешават да вършат това, което им се позволява. Те се настаниха на всички места, в най-хубавите места в градовете. Защо? Защото общините им позволиха ", сподели Стоилко Апостолов, " Биоселена ".
" На така наречен вериги беше обещано в годините обратно едно голямо пазарно преимущество. Пазарно преимущество от позиция на това, че те съумяха да създадат мрежи в топ местоположения в избрани градове. Силно разгадавам това пазарно преимущество, което им е обещано, да не се трансформира в монопол и да обуслови някакви картелни взаимоотношения ", сподели Георги Тахов, министър на земеделието и храните в края на февруари.
И това е една от задачите на разпоредените инспекции на магазини, хранилища, тържища. Те би трябвало да опишат нелоялните практики у нас. 18 такива са преброили от Българската земеделска камара.
" Примерно споделяме такса " рожден ден ". Веригата чества, да речем, този месец, рожден ден някакъв и споделя на всички снабдители, или избрани снабдители, без значение, споделя: дължите такса ", сподели Симеон Караколев.
" Има снабдители, които употребяват техен амбалаж, техни щайги, касетки, кашони техни палети. Доставяйки я във веригата - те споделят - не, не можем да употребяваме вашите, би трябвало нашите. И ти би трябвало да платиш наем ", добави той.
Разговорът за цените на храните обхвана задачите Балкани и потегли от Хърватия. Там обаче в отговор на недоволството държавното управление разшири листата на стоките с следени цени от 30 на 70. Далеч не подобен е напредъкът по тематиката в Сърбия. Съседите ни в началото бойкотираха петте най-големи вериги в страната. А след гласоподаване в обществените мрежи беше решено потребителите да бойкотират единствено една съответна верига. Ефектът от първия протест - намалели продажби с 37%, споделя ни икономическият публицист Александър Милошевич.
" Супермаркетите в Сърбия са извънредно печеливши, само че все пак поддържат високи цени. „ Ефектива " и други потребителски организации считат, че тези вериги имат забележителен запас да понижат цените. Разнопосочни са информациите за точния размер на надценките. Маржът на белгийската верига, която работи в Сърбия, е над 40%. Важно е да се посочи, че става дума за брутни маржове, а не за чиста облага. Големите вериги оправдават цените си с разноските за труд, наеми, налози и други оперативни разноски ", сподели Александър Милошевич, зам.-гл. редактор на сп. " Нова стопанска система ".
" Супермаркетите там, сходно на нашите, знаят по какъв начин да изкушат потребителите - с промоции. И отново като у нас се водят полемики по какъв начин да се контролира пазарът.
В момента в Сърбия няма закон, който да контролира равнищата на цените. Те се образуват свободно, като се изключи един тип самун „ Сава ", който е най-често употребяваният самун в страната. Това е единственият хранителен артикул с държавно контролирана цена. Държавата взима краткотрайни ограничения за понижаване на цените. Например предходната година започва акцията „ По-добра цена ", в границите на която цените на към 100 продукта бяха краткотрайно понижени. Тази акция продължи два месеца, след което цените още веднъж се върнаха на предходните си равнища ", сподели той.
Българска национална телевизия: Според вас, какво ще стане с цените след края на протеста?
" Боя се, че не мога да бъда прекомерно оптимистичен по отношение на дълготрайните резултати от тези протести. Бойкотът е ефикасен, до момента в който трае. А супермаркетите в този момент, когато са под обстрел и в центъра на публичното внимание, смъкват цените, пробват се да привлекат потребителите. Но считам, че щом този публичен напън намалее, те ще се върнат към първичните си практики ".
И в Сърбия апелът е да се пазари от дребни производители, с цел да се предизвиква локалната продукция. Засега пристанище за такава са кооперативните пазари - главният принцип е производителят самичък да продава стоката си на клиента, без прекупвачи и дистрибутори. И от Белград въпросът за родното произвеждане ни връща назад в София, на Римската стена, където всяка събота има фермерски пазар. Николай Генов към този момент 13 години стои зад пазара, който към този момент побира над 40 български производители. Настоявал е за промени в общинската разпоредба да има повече места и на по-хубави местоположения за пазари като техните в столицата, само че без триумф.
" Най-първото и главно условие е да бъдат производители и да оферират персонално своята продукция. При нас са такива разпоредбите. Всеки производител, който желае да взе участие на фермерския пазар кандидатства. Ние като кооперация го посещаваме, вършим инспекция дали всичко е по този начин, както той споделя и по-късно от време на време всяка година вършим обиколки, посещаваме ги.
Имали сме сигнали, че са купили продукцията от борсата, да кажем. Че не е тяхна.
При нас таксата е плаваща, тя е солидарна - 10% от оборота. Ние сме кооперация и доста държим с всеки производител да работим в близки връзки. Съответно всеки производител заплаща членски импорт за годината. Членският импорт е 120 лв. на година ", сподели Николай Генов, уредник на фермерски пазар.
Родната продукция си има цена. Буквално. А когато продукцията не е в пика на сезона, се оскъпява още повече.
" Преди пандемията правихме изследвания - и тогава беше към 20% на нашия пазар спрямо стандартните други пазари ", сподели Николай Генов, основател на хранителен кооператив.
" Само един наш производител е извадил пресни картофи. И той на фермерския пазар ди ги продава на 10 лв., което е обикновено. по този начин беше и предходната година. Нормално е за този сезон ", добави той.
В момента цената на едро на картофите, съгласно Комисията по стокови тържища и борсите, е 1.33 лева за кг. Правителственият уебсайт, който следи цените на дребно, сочи, че са 1.83 лева Сравняваме цените на картофите в магазин на огромна верига у нас и във Виена. Там са 1.79 евроцента, а у нас - сред 1.80 и 5 лв.. Или макар по-високия си стандарт във Виена картофите са по-евтини.
Но както и да се урегулира този пазар, дребните ферми мъчно ще намерят място в огромните вериги. Вносът постоянно ще задушава с по-ниските си цени, даже когато са в сезон. Тук на ход е идната мярка - дълготрайни и поредни политики за подкрепяне на българското произвеждане.
" Много е ниска изкупната цена - Производителите си го споделят - по тази причина няма и произвеждане. Българското произвеждане катастрофира. Няма произвеждане. Следва да има далавера. Трябва да има произвеждане и тогава ще има някакъв вид регулация на цените ", сподели Николай Генов, основател на хранителен кооператив.
" По мое мнение, сбъркани са дотациите - оттова потегля цялата история. Те се дават на повърхност и напълно обикновено е един артикул, който има минимум разноски, хората да се насочат към него да създават ", уточни Костадин Чорбаджийски.
Производителите желаят да се ограничи вносът и да се подтиква българската продукция, както и да има гратисни интервали за започващи стопани. Неясно по кое време ще стартира и работата по закона за кооперативите, въпреки да е потвърдено, че сдружаването на земеделските производители в другите страни ги прави по-успешни и мощни. А на страната не й е работа да контролира изкуствено цените и да се меси в пазарните механизми. Вместо това би трябвало да отгърне страницата от законите на трупчета, да подтиква производството, което би следвало да докара до повече български храни и естествени цени. А до тогава надали е редно да се учудваме за какво промоциите изяждат протестите.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ