Мнение на наш читател: Един достоен държавник си отиде с чест
Бойко Борисов сдаде властта на пръв взор непринудено. Но по този начин ли е в реалност? В същина върху него бе оказан невиждан напън на практика от страна на всички партии, сипещи неуморно посредством медиите негативизъм към ръководството, хиперболизирайки грешките на държавното управление и премиера и умаловажавайки и даже пренебрегвайки несъмнените заслуги във връзка с най-важния индикатор – потвърдения постоянен стопански напредък в страната през последните две години. Част от тези, които гласоподаваха срещу претендента на Герб за президентския пост не бяха изключително възсторжени от визията на съперника му – военачалник Радев, само че желаеха да „ катурнат “ Борисов не толкоз поради позволените неточности, колкото с цел да изпитат задоволството, а някои и да позлорадстват, че един мощен мъж на достойнството се е „ предал “ – съгласно наложилото се отново посредством медии мнение.
В реалност обаче, желанието у множеството хора за промени, които някак си бързо да покачат виталния им стадарт, бе употребявано по съвършен популистки метод от разнородните политически съперници на Герб за нанасяне на по-скоро честен удар на ръководещата дястоцентриска коалици. Нещо повече, партийниште стратези възнамеряват в дълготраен проект да се разправят дефинитивно с Борисов и неговата партия, отстранявайки ги трайно от властта и дискредитирайки ги политически. За това свидетелства лансирането на нови обвинявания, че е той безконтролно е предал ръководството, предизвиквайки политическа рецесия, която след това да докара до икономическа такава. При това състояние огромният пострадал се оказа Бойко Борисов, само че той – като заслужен мъж на достойнството, прояви на процедура уважението си към избора на хората за „ нови политики “, подавайки оставка на ръководеното от него държавно управление. Анализът на позволените от Борисов неточности демонстрира, че те са на първо място резултат от кадровите проблеми на ръководената от него партия, в която, с течение на времето, проникнаха значителен брой скрити, само че и отявлени кариеристи, чиито нарцисизъм неведнъж кореспондираше с липса освен на морални полезности, само че и на каквито и да е управленчески благоприятни условия. Борисов прекомерно късно осъзна заплахата от това, само че нямаше различен избор с изключение на да си отиде с чест като огромен общественик, какъвто и е. Мъжете като него са недостиг в днешно време, само че дали това е причина за завръщането му във властта и то – може би – „ на бял кон “? Бъдещето ще покаже.
