Бойко Борисов, Румен Радев, редица политици в ДПС и Възраждане“,

Бойко Борисов, Румен Радев, редица политици в Движение за права и свободи и „ Възраждане “, както и Симеон Втори са измежду обвинените

Тези дни мнозина гадаят сътрудници за въздействие на Кремъл ли са Бойко Борисов, Румен Радев, редица политици в Движение за права и свободи и „ Възраждане “ ; за какво Симеон Втори реши през днешния ден да възкресява партията си... Някои напряко настояват, че иде тирада за елементарни спящи кафези, които са пробудени в този момент в сложен за Кремъл миг, когато Русия е затънала във войната, в която щеше да завладява Украйна „ за три дни “? Методи Андреев, някогашният ръководител на Комисията по досиетата, закрита прочее точно от Симеон Сакскобургготски тъкмо в навечерието на разгласяването на агентурното минало на кредитните милионери, ги назовава в поредност изявленията „ резидентура на Кремъл “. Журналистът Веселин Дремджиев твърди, че на тези политици „ маските са паднали “. А за проф. Евгений Дайнов това са „ неприкрити сътрудници на Кремъл “.

Човек от време на време хвърля в общественото пространство думи без да се замисля. А сред сътрудник на специфичните служби на непозната страна и сътрудник за въздействие има голяма разлика . Първият работи тайно, скритом, подмолно, от време на време даже изпитва позор, че се е докарал до такава степен. Среща се с непознатата взаимозависимост по всякакви агентурни явки. Ако подмолните му занимания не са по идейни убеждения, а като прехранване, отново по този начин скрито му и заплащат за свършената работа. Докато сътрудникът за въздействие няма потребност да се крие. Той прави всичко очевидно, нахално и безскрупулно. Пак по този начин му и заплащат.

Типичен образец за сътрудник за въздействие е някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер. Кога тъкмо се е сближил с съветските си „ сътрудници “ е мъчно да се откри, само че още до момента в който е отпред на Германия взима не едно и две решения, които са в очевидна изгода на Русия, изключително за обвързването на страната му извънредно с съветските доставки на горива. Политика, продължена още по-сърцато от наследничката му Ангела Меркел.
Герхард Шрьодер
След като напуща политическия живот на Германия, Шрьодер напълно очевидно е стихотворец от съветските си другари, които е обслужвал. Те му обезпечават златни старини – вкаран е в съвета на шефовете на държавната компания „ Роснефт “ с доста приятна заплата – чест, която се поставя единствено за най-предани на Владимир Путин хора. Отделно получава и морални награди от съветската страна – признат е за задграничен член на Руската академия на науките, разгласен е за почетен лекар на науките на Санктпетербургския университет. Шрьодер не пропуща случай да засвидетелства тази чест още веднъж и още веднъж с някое гръмко русофилско изказване, което кремълската агитация по-късно размахва като „ влиятелно “ мнение на известна западна персона. Пропускайки обстоятелството, че тази персона е на съветска хранилка. След съветската експанзия в Украйна Шрьодер бе заставен да напусне синекурната си служба в „ Роснефт “, само че не и обществената си работа на Русия. Той продължава и досега да дава изказвания, че Украйна няма късмет , с изключение на да се помири със загубата, и по какъв начин Германия не трябва да ѝ оказва помощ.

В българската история пък сме имали не един и двама непознати секрети сътрудници на основни места. Но има един, който съчетава и двете длъжности – първо е агентурна клетка на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а по-късно става формален сътрудник за въздействие - министърът на войната Иван Маринов в последното буржоазно държавно управление преди 9 септември 1944 година на министър-председателя Константин Муравиев. Маринов съумява да убеди министрите да не афишират война на Фашистка Германия, което е в полза на Сталин и настъпващата Червена войска. Така дава стремежи от кремълския деспот претекст да разгласи война на България и да нахлуе у нас.
Ген. Иван Маринов
След комунистическия прелом Маринов е единственият министър от целия кабинет на Муравиев, който не е съден от националния съд. По поръка на Сталин намиращият се към момента в Москва „ водач и преподавател “ Георги Димитров взима Маринов под персонална защита. Докато останалите му сътрудници от държавното управление към този момент са на подсъдимата пейка или напряко гният по пандизите, той маха на Червения площад, където е формален посетител на болшевиките на парада на успеха през 1945 година. На Маринов към този момент не му се постанова да се крие. Времената са се трансформирали и той се е трансформирал в формален сътрудник за въздействие. Сталин го удостоява с медал „ Суворов I степен “. След което комунистите пращат своя сътрудник на заслужена отмора като дипломат в Париж.

Догадки за някои модерни български политици се появиха от дълго време. Но те изкристализираха при започване на тази година, след публикация в немският вестник „ Ди велт “. Там бе разказано по какъв начин България е избавила Украйна в първите дни на войната, изпращайки ѝ по разнообразни канали оръжие, боеприпаси и изключително – гориво. Най-стряскаща за „ приятелите на Русия “ част бяха даже не данните за оръжията, а тази, че гориво, създавано от съветската „ ЛУКойл Нефтохим “, е препращано на украинците зад тила на руснаците, с цел да преборват Русия.

Ден след съветската експанзия на 24 февруари 2022 година българският президент Румен Радев се записа за историята със своя прогноза за войната:



Статията фактически извади от кожите им разнообразни политици, които се нахвърлиха и против „ Ди велт “, че изпълнявал непознати поръчки против Русия, и против тези български политици, които са създали допустима помощта за Украйна. В тази връзк а изказвания направиха и Румен Радев, и Бойко Борисов. Движение за права и свободи също изръмжа ядовито . Тук даже не е нужно да се загатва реакцията на „ Възраждане “. Част от тези изявления незабавно бяха поети от кремълската агитация, която ги размаха като ослепителен образец по какъв начин „ влиятелни “ български политици са застанали на страната на Русия и се опълчват на помощта за нападнатата Украйна.

Дали приказваме за сътрудници за въздействие или за надълбоко спящи кафези, събудени в миг, когато за Русия и дребна, бедна балканска държавица, само че член на Европейски Съюз и НАТО, е значим фактор в имперските ѝ цели ще се разбере след време, когато ще се отворят архивите и ще „ проговорят “ разнообразни документи. Но има разнообразни очевидни данни, които могат да оказват помощ още в този момент на всеки самичък да направи изводите за себе си.

Целият 11-годишен интервал от ръководството на трите държавни управления на Бойко Борисов бе белязан от една значима фигура от съветския свят – Валентин Златев . Борисов не просто не криеше близкото си другарство с него. Той постоянно отсядаше в събота и неделя в неговите хотели из България, което редуваше с визити в ловната му резиденция „ Паламара “ край Шумен. Нерядко точно край обектите на Златев Борисов даваше и „ непринудени “ конференции пред авансово извикани подбрани публицисти, уговорени да му задават комфортни въпроси.

Валентин Златев е съветски ученик, чиято биография ненапълно преповтаря тази на Георги Димитров. „ Вождът и учителят “ се връща в България, откакто танковете на Червената войска са му проправили път. Златев, който също години наред живее и работи в Русия, се завръща в Родината, откакто Русия му проправя път, поставяйки ръка върху единствената ни петролна рафинерия. След това той е не просто член на борда на нефтозавода и президент на „ ЛУКойл България “, а и всекидневен съветски дипломат у нас. И това в миг, когато името на същинския дипломат не приказва нищо на никого. Няма по-лесен метод да прокарваш непознатите ползи при непосреден другарски контакт с властта, наместо да си служиш със комплицирани и ограничаващи дипломатически маньоври . Докато Борисов е на власт и е съумял да подчини медиите на себе си, името на Златев дотолкоз се трансформира в чудовище за всички , че е задоволително съветският наместник единствено да уточни някого с пръст и той е към този момент осъден. Пословичен е образецът с починалия публицист Георги Коритаров. Докато работи в Нова телевизия той прави поредност от излъчвания за съветския имперски нрав и съответно за съветския представител у нас Златев. Златев прати в малкия екран писмо, в което упрекна Коритаров, че го е рекетирал – без ни най-малки доказателства за това. Телевизията на секундата уволни журналиста. Подобна орис имаха и доста други хора, в това число министри от кабинетите на Борисов.
15 август 2009 година. Борисов излиза от хотела на Валентин Златев в Обзор, където е прекарал следващия уикенд. (Снимката е стоп кадър от репортаж на телевизия СКАТ.)
Впрочем, откакто Борисов падна от власт без изгледи да се завърне на върха и стана ненужен за Русия, медиите бяха наводнени с секрети записи, в които ръси псувни и хули . Мнозина експерти твърдяха, че в страничните шумове от тези записи съзират атмосферата на ловна резиденция.

Движение за права и свободи е единствената все още партия, която си има почетен ръководител . Длъжността не планува този човек да се меси оперативно в работата на организацията. И той - най-малко очевидно - в действителност не се меси. Но има един основен миг, когато наруши това предписание. На 24 ноември 2015 година турски бойни изтребители смъкнаха над границата сред Турция и Сирия съветски изтребител. Това провокира гневна реакция на президента Путин, който разгласи Турция за зложелател: по едно и също време смъкна равнището на дипломатически връзки с Анкара и наложи наказания върху турския бизнес. За да бъде осъдена допустимо най-строго турската страна, Русия впрегна всичките си лостове по света. Медии, политици, организации – всеки, който по някакъв метод бе обвързван с Русия, трябваше в един глас да осъжда Турция и персонално Реджеп Ердоган.

В България Движение за права и свободи обаче зае тъкмо противоположната позиция. На 25 ноември водачът на партията Лютви Местан упрекна за случая Русия , която постоянно нарушава въздушното пространство на Турция “. Сигурно никой нямаше да обърне изключително внимание на тази изява, в случай че незабавно след нея не се разбуди „ почетният ръководител “. Ахмед Доган пое ръчно ръководството на партията, свика изключително заседание на управлението ѝ, взе думата и енергично отбрани Русия. След това собственоръчно изгони Местан. И то по този начин, че последният се кри в посолството на Турция в София – представление с настоящ политик и народен представител, каквото рядко може да се следи в европейска страна. Но в сурови времена, когато Русия се нуждае от мощна поддръжка, всичко е възможно.
Турският дипломат в София през 2015 година Сюлейман Гькче и Лютви Местан. Веднага след думите на Доган в отбрана на Русия, Гьокче персонално отива с дипломатическия си мерцедес пред блока на Местан, с цел да води него и жена му в посолството, където те се крият дни наред.
След тези му дейности, Доган и протежето му Делян Пеевски бяха оповестени за личност нон-грата в Турция. Този статут те имаха досега, в който спецслужбите на Русия предизвестиха Ердоган за готвения му прелом през 2016 година и по този начин му избавиха кожата. А той – за признателност, персонално върви да целува ръка на кремълския деспот и да моли за амнистия поради изтребителя . Когато Москва отново задругарува с Анкара, тогава и паднаха черните печати в паспортите на Доган и Пеевски и те още веднъж бяха признати в лоното на „ страната майка “.

Депутатът от „ Възраждане “ Николай Дренчев коментира пред „ Панорама “ за какво Русия не е съумяла да смаже Украйна незабавно. Малко преди този фрагмент, в „ Панорама “ той дава да се разбере и че неговата партия също има хрумвания, сходни на съветските по отношение на Украйна: „ България ще се сплоти с Македония “.

Вижте тук:



Около Сакскобургготски пък има забавна история още от дълбокия комунизъм , разказана в спомените на починалия публицист и някогашен общоприет шеф на Българска национална телевизия Павел Писарев. През 1966 година той е сътрудник на „ Работническо дело “ в Париж, където на посещаване идва Тодор Живков. Там първият партиен и държавен началник договаря с „ Рено “ България да създава по лиценз моделите „ Рено 8 “ и „ Алпин “ под марката „ Булгар Рено “. Това е огромен пробив за французите на другояче затворения социалистически пазар на Съвет за икономическа взаимопомощ и те вземат решение да благодарят за него персонално на Живков. Подаряват му финален модел от своя автомобил.
Историята с реното за Симеончо е разказана в мемоарната книга на Павел Писарев „ Подир изгубеното време “.
Делегацията си отива в София, а подарената кола остава в двора на посолството. Служители от посолството описват на Писарев, че водачът няма да пътува за България, а си вади визи за Испания. Писарев е доста непосредствен с посланика ни в Париж проф. Владимир Топенчаров и го пита за тази история. Посланикът му изяснява, че водачът е получил предписание да закара колата в Мадрид „ като подарък за Симеончо “. Точно по този начин споделя посланикът - за Симеончо, натъртва в спомените си Писарев. Проф. Топенчаров обяснил на слисания публицист, че това е персонално разпореждане на други Живков, тъй като царят освен не говорел срещу България, а помагал на родината си. На това място в книгата си „ Подир изгубеното време ” Павел Писарев е написал: „ Небето да беше паднало, по-малко щях да се стресна. ”

Има и още една разлика сред сътрудниците за въздействие и спящите агентурни кафези. Първите си личат отдалеко, тъй като не се крият. За вторите се научава след доста години. Едва когато архивите се разсекретят.
Москва е затънала към този момент цяла година във война, в която щеше да завладява Киев „ за три дни “. Макар и подложена на тежки наказания, тя е към момента прекомерно платежоспособна и склонна да пазари всевъзможни сътрудници – и секрети, и очевидни.