България и Северна Македония: възможно ли е реално партньорство
Бойко Борисов и Зоран Заев могат да се похвалят, че трансформираха тона сред двете прилежащи страни
© Reuters " България ни измъкна от тотална изолираност. " Това съобщи президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в неотдавнашно изявление пред БГНЕС. Обвинявайки някогашния министър председател Никола Груевски за обтегнатите връзки сред Скопие и София преди 2017 година, той индиректно акцентира ролята на наследника му Зоран Заев за настъпилото разведряване през последните години. В думите му има немалка доза истина. Заев и Бойко Борисов могат да се похвалят, че трансформираха тона сред двете прилежащи страни. Борисов беше може би един от първите водачи в Европейски Съюз, който още в самото начало на митингите против ръководството на ВМРО-ДПМНЕ напролет на 2015 година се срещна със Заев. Тази поддръжка беше от голяма важност за тогавашния лидер на македонската съпротива. С нея той целеше да покаже на последователите си, че възможна промяна на властта ще докара и до отблокиране на присъединението към НАТО и Европейски Съюз. В общи линии по този начин и стана.
Големите очаквания
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Броени месеци след встъпването в служба на кабинета на Заев, артикул на съглашение с блока от албански партии и лобиране от страна както на Европейски Съюз, по този начин и на Съединени американски щати, беше подписан Договорът за другарство и добросъседство сред България и Република Македония. Навръх Илинден Борисов отиде в Скопие, където дружно със Заев поставиха венец на гроба на Гоце Делчев в църквата " Свети Спас ". Последва взаимно съвещание на двете държавни управления, което набеляза хрумвания за развиване на презграничното съдействие. През май 2018 година българското председателство на Съвета на Европейски Съюз пък стана на хазаин на среща на високо ниво на Европейски Съюз и Западните Балкани. По изказванията на Борисов точно в София Заев и гръцкият министър председател Алексис Ципрас са договорили най-важните детайли от бъдещото Преспанско съглашение, което на процедура отвори за Скопие вратите на НАТО и сътвори действителна опция за начало на присъединителни договаряния с Европейски Съюз.
Година и половина по-късно обстановката не е изключително окуражаваща. Франция едностранно блокира договарянията – и то няколко пъти от лятото на 2018 година насам. Преименуваната Северна Македония я чакат предварителни избори през април 2020 година Освен в случай че Париж не промени решението си през пролетта, на Заев и СДСМ ще бъде мъчно да водят акция с обещания за европейско бъдеще. ВМРО-ДПМНЕ ще печели поддръжка с аргумента " казахме ли ви – ще промените името и отново ще останете с празни ръце ". Становището на Венецианската комисия, че Законът за езиците, признат като отстъпка за албанския блок, отива прекомерно надалеч в прокарването на албанския в държавните институции и правосъдната власт, е отново вятър в платната на националистите. Очакванията на македонските жители за повече бистрота в ръководството и непримирима борба с корупцията не се оправдаха. Експремиерът Груевски се изплъзна от правораздаването макар влезнала в действие присъда за корист с власт. Промяната на конституцията за да бъдат изпълнени изискванията на Преспанския контракт стана допустима на цената на прошка за фрагменти на ВМРО-ДПМНЕ, забъркани в погрома против македонския парламент през април 2017 година Скандал за изнудване взе главата на специфичния прокурор Катица Янева, подривайки доверието в институция, основана по подстрекателство на Европейски Съюз за почистване на авгиевите обори, завещани от Груевски. Икономическите промени бяха оставени на назад във времето. Растежът е невисок – към 3% от Брутният вътрешен продукт през 2018 и 2019 година
А в този момент накъде
През 2020 година Заев ще се бори за политическото си оцеляване. Единственото по-значително достижение, с което може да се похвали той, е участието на Северна Македония в НАТО. Но въпреки това да е значима стъпка за страната, присъединението към алианса надали ще стимулира електората в задоволителна степен. От януари нататък Заев ще отстъпи позицията си на длъжностен министър председател, а вътрешното министерство и ред замминистерски кресла ще преминат в ръцете на ВМРО-ДПМНЕ. Това значи, че социалдемократите няма да могат да разчитат на обществени запаси, най-малко не в цялостен размер, с цел да завоюват преднина пред опозицията. Единственият прикрит коз на Заев е решение на Европейски Съюз в навечерието на изборите да даде зелена светлина на Северна Македония.
Именно тук би трябвало да са съсредоточени и напъните на България. Към днешна дата Франция е изправена против всички останали страни членки, в това число Германия, по въпроса за Северна Македония. Държави като Дания или Нидерландия може също да имат възражения, само че те се отнасят съвсем напълно за Албания. С други думи, България би трябвало да лобира взаимно с други в Европейски Съюз – да вземем за пример Германия, страните от Вишеградската четворка, Словения, Гърция, Италия, а и Хърватия, която поема председателството на Съвета на Европейски Съюз в интервала януари - юни – за начало на договаряния. Общо е разбирането обаче, че с цел да направи Еманюел Макрон завой за Скопие, е нужно да извоюва избрани отстъпки. Новата Европейска комисия отпред с Урсула фон дер Лайен би трябвало час по-скоро да създаде оферти за смяна в методологията на преговорния развой – да вземем за пример опция към този момент " затворени " глави да бъдат отваряни отначало. Многостранните диалози могат да произведат компромисно решение.
България би трябвало да работи и двустранно със Северна Македония. Както се очакваше, акцентът върху смесената комисия по противоречивите въпроси от историята се оказа неприятно решение. Натискът върху северномакедонските управляващи да преразгледат тази или онази фигура или събитие от предишното може да носи аплодисменти в София, само че на процедура прави междудържавните връзки игра с нулев резултат. Печалбата на едната страна е загуба за другата. Да не приказваме, че гръмките изявления и ултиматуми в България наливат вода в мелницата на македонския шовинизъм и покачват риска при смяна на държавното управление в Скопие да последва срив в съседските връзки. Вместо това България и Северна Македония би трябвало да набележат практични ограничения по какъв начин да покачат свързаността между тях. На първо място – доизграждане на пътя сред София и Скопие, който макар гръмките заявления през годините си остава в окаяно положение в сектора от Граничен контролно-пропусквателен пункт Деве хълм съвсем до гр. Куманово. Инициативата за отпадане на роуминга е също изключително значима, само че все пак не е доста ясно до каква степен по нея има действителен прогрес. Други образци включват енергетиката (и то освен опцията на български предприемачи да горят боклуци отвъд границата), образованието, пазарът на труда. Пазарната и инфраструктурната интеграция би трябвало да е цел номер едно. Тя ще донесе както напредък, по този начин и по-устойчиви политически връзки.
Северна Македония добре схваща какъв брой значими са връзките със съседите. Като илюстрация: първо, самодейността със Сърбия и Албания за задълбочаване на районното съдействието (т.нар. " Малък Шенген " ); и второ, вероятността за създаване на междусистемна връзка с газопреносната мрежа на Гърция. Предстоящата среща на върха Европейски Съюз - Западни Балкани в Загреб през май 2020 година, а и забавянето в процеса на разширението – което е реалност със или без договаряния за участие – ще слагат сходни планове във фокуса на внимание. Редно е и България да сложи на масата съответни хрумвания и оферти. Това няма по какъв начин да стане без действително партньорство със прилежаща Северна Македония.
Димитър Бечев е старши помощник в Atlantic Council
© Reuters " България ни измъкна от тотална изолираност. " Това съобщи президентът на Северна Македония Стево Пендаровски в неотдавнашно изявление пред БГНЕС. Обвинявайки някогашния министър председател Никола Груевски за обтегнатите връзки сред Скопие и София преди 2017 година, той индиректно акцентира ролята на наследника му Зоран Заев за настъпилото разведряване през последните години. В думите му има немалка доза истина. Заев и Бойко Борисов могат да се похвалят, че трансформираха тона сред двете прилежащи страни. Борисов беше може би един от първите водачи в Европейски Съюз, който още в самото начало на митингите против ръководството на ВМРО-ДПМНЕ напролет на 2015 година се срещна със Заев. Тази поддръжка беше от голяма важност за тогавашния лидер на македонската съпротива. С нея той целеше да покаже на последователите си, че възможна промяна на властта ще докара и до отблокиране на присъединението към НАТО и Европейски Съюз. В общи линии по този начин и стана.
Големите очаквания
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Броени месеци след встъпването в служба на кабинета на Заев, артикул на съглашение с блока от албански партии и лобиране от страна както на Европейски Съюз, по този начин и на Съединени американски щати, беше подписан Договорът за другарство и добросъседство сред България и Република Македония. Навръх Илинден Борисов отиде в Скопие, където дружно със Заев поставиха венец на гроба на Гоце Делчев в църквата " Свети Спас ". Последва взаимно съвещание на двете държавни управления, което набеляза хрумвания за развиване на презграничното съдействие. През май 2018 година българското председателство на Съвета на Европейски Съюз пък стана на хазаин на среща на високо ниво на Европейски Съюз и Западните Балкани. По изказванията на Борисов точно в София Заев и гръцкият министър председател Алексис Ципрас са договорили най-важните детайли от бъдещото Преспанско съглашение, което на процедура отвори за Скопие вратите на НАТО и сътвори действителна опция за начало на присъединителни договаряния с Европейски Съюз.
Година и половина по-късно обстановката не е изключително окуражаваща. Франция едностранно блокира договарянията – и то няколко пъти от лятото на 2018 година насам. Преименуваната Северна Македония я чакат предварителни избори през април 2020 година Освен в случай че Париж не промени решението си през пролетта, на Заев и СДСМ ще бъде мъчно да водят акция с обещания за европейско бъдеще. ВМРО-ДПМНЕ ще печели поддръжка с аргумента " казахме ли ви – ще промените името и отново ще останете с празни ръце ". Становището на Венецианската комисия, че Законът за езиците, признат като отстъпка за албанския блок, отива прекомерно надалеч в прокарването на албанския в държавните институции и правосъдната власт, е отново вятър в платната на националистите. Очакванията на македонските жители за повече бистрота в ръководството и непримирима борба с корупцията не се оправдаха. Експремиерът Груевски се изплъзна от правораздаването макар влезнала в действие присъда за корист с власт. Промяната на конституцията за да бъдат изпълнени изискванията на Преспанския контракт стана допустима на цената на прошка за фрагменти на ВМРО-ДПМНЕ, забъркани в погрома против македонския парламент през април 2017 година Скандал за изнудване взе главата на специфичния прокурор Катица Янева, подривайки доверието в институция, основана по подстрекателство на Европейски Съюз за почистване на авгиевите обори, завещани от Груевски. Икономическите промени бяха оставени на назад във времето. Растежът е невисок – към 3% от Брутният вътрешен продукт през 2018 и 2019 година
А в този момент накъде
През 2020 година Заев ще се бори за политическото си оцеляване. Единственото по-значително достижение, с което може да се похвали той, е участието на Северна Македония в НАТО. Но въпреки това да е значима стъпка за страната, присъединението към алианса надали ще стимулира електората в задоволителна степен. От януари нататък Заев ще отстъпи позицията си на длъжностен министър председател, а вътрешното министерство и ред замминистерски кресла ще преминат в ръцете на ВМРО-ДПМНЕ. Това значи, че социалдемократите няма да могат да разчитат на обществени запаси, най-малко не в цялостен размер, с цел да завоюват преднина пред опозицията. Единственият прикрит коз на Заев е решение на Европейски Съюз в навечерието на изборите да даде зелена светлина на Северна Македония.
Именно тук би трябвало да са съсредоточени и напъните на България. Към днешна дата Франция е изправена против всички останали страни членки, в това число Германия, по въпроса за Северна Македония. Държави като Дания или Нидерландия може също да имат възражения, само че те се отнасят съвсем напълно за Албания. С други думи, България би трябвало да лобира взаимно с други в Европейски Съюз – да вземем за пример Германия, страните от Вишеградската четворка, Словения, Гърция, Италия, а и Хърватия, която поема председателството на Съвета на Европейски Съюз в интервала януари - юни – за начало на договаряния. Общо е разбирането обаче, че с цел да направи Еманюел Макрон завой за Скопие, е нужно да извоюва избрани отстъпки. Новата Европейска комисия отпред с Урсула фон дер Лайен би трябвало час по-скоро да създаде оферти за смяна в методологията на преговорния развой – да вземем за пример опция към този момент " затворени " глави да бъдат отваряни отначало. Многостранните диалози могат да произведат компромисно решение.
България би трябвало да работи и двустранно със Северна Македония. Както се очакваше, акцентът върху смесената комисия по противоречивите въпроси от историята се оказа неприятно решение. Натискът върху северномакедонските управляващи да преразгледат тази или онази фигура или събитие от предишното може да носи аплодисменти в София, само че на процедура прави междудържавните връзки игра с нулев резултат. Печалбата на едната страна е загуба за другата. Да не приказваме, че гръмките изявления и ултиматуми в България наливат вода в мелницата на македонския шовинизъм и покачват риска при смяна на държавното управление в Скопие да последва срив в съседските връзки. Вместо това България и Северна Македония би трябвало да набележат практични ограничения по какъв начин да покачат свързаността между тях. На първо място – доизграждане на пътя сред София и Скопие, който макар гръмките заявления през годините си остава в окаяно положение в сектора от Граничен контролно-пропусквателен пункт Деве хълм съвсем до гр. Куманово. Инициативата за отпадане на роуминга е също изключително значима, само че все пак не е доста ясно до каква степен по нея има действителен прогрес. Други образци включват енергетиката (и то освен опцията на български предприемачи да горят боклуци отвъд границата), образованието, пазарът на труда. Пазарната и инфраструктурната интеграция би трябвало да е цел номер едно. Тя ще донесе както напредък, по този начин и по-устойчиви политически връзки.
Северна Македония добре схваща какъв брой значими са връзките със съседите. Като илюстрация: първо, самодейността със Сърбия и Албания за задълбочаване на районното съдействието (т.нар. " Малък Шенген " ); и второ, вероятността за създаване на междусистемна връзка с газопреносната мрежа на Гърция. Предстоящата среща на върха Европейски Съюз - Западни Балкани в Загреб през май 2020 година, а и забавянето в процеса на разширението – което е реалност със или без договаряния за участие – ще слагат сходни планове във фокуса на внимание. Редно е и България да сложи на масата съответни хрумвания и оферти. Това няма по какъв начин да стане без действително партньорство със прилежаща Северна Македония.
Димитър Бечев е старши помощник в Atlantic Council
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ